Кросоувър в джаза

/ Изпитател

Honda Jazz Crosstar е по-красив отвън и по-удобен за шофьорски приключения

Новият Jazz пристигна унас още миналата година, блесна  с хибридното си задвижвание,  а още повече - с умната организация на вътрешното пространство и потъна в карантинния пазарен застой по един достоен и ненатрапчив, типично хондовски начин. 

Машината носи някои парадокси - компактна на външни размери и наистина просторна отвъре, по-скъпа отколкото мнозина биха искали, но все пак достатъчно достъпна, за да намери мястото си на пазара, донякъде ексцентрична, с характерна естетика, обгръдена и от фирмения ореол на японска надеждност и качество.  А краят на карантината донесе нещо ново – версията Crosstar, която не променя кой знае колко съществени неща, но все пак е доста по-интересна.

Видео от теста

Всъщност става дума за повече естетически, отколкото за технически разлики с обикновения .Jazz.  Crosstar е очевидно по-сурова и донякъде - по-всъдеходна версия. Отвън това си личи от пластмасовите протектори и леко увелечения пътен просвет. Тези протектори пазят от одрасквания при офрод, както и и при обикновени градски тротоарни премеждия и по-важно - променят доста сериозно изгледа на колата като добавят нотка на авантюризъм,. На практика това е разликата между един обикновен компактен модел и така наречените „кросоувъри“, каквото и да значи второто.  Ами то това всъщност и значи – пълноценен автомобил с малко добавена всъдеходност - повече визуална, отколкото реална, поне при повечето „кросоувъри“.

Лично за мен Crossstar е по-впечатляващ- главно заради  излъчването на повече самоувереност от протекторите и увеличения просвет. А за България тези няколко сантиметра височина под пода и предпазването от драскотини могат да означават много допълнително спокойствие - не само при офроуда. Те дават- увереност и при преминаване на дупки, бордюри, нагънат асфалт и други характерни особености на пътния пейзаж  унас. При това повишаването на пътния просвет не се е отразило осезателно връху скоростната стабилност, комфорта и икономичността на дълъг път.

А тестът беше точно но дълъг път – в топлия празничен уикенд около 24-и май отидохме от София до Варна, а от там до Шабла и после – обратно по етапен ред, като пътьом се отбихме и през розовите полета в казанлъшко, където започваше розоберът.  И пътят - както по-магистралите, така и извън тях бе приятен, а километрите се отмятаха неусетно. Машината върви уверено, стабилно и сравнително икономично.

Под предния капак е познатото хибридно задвижване, съчетаващо 1,5-литров бензинов двигател, работещ по икономичния „Цикъл на Аткинсън“ (97 к.с.), с два елмотора. Бензиновият мотор може да работи просто като генератор, или да се включва пряко в механичните усилия, предавани към предните колела. Системната мощност е 109 к.с., като ускорението 0-100 е за 9,9 сек, а максималната скорост е 173 км/ч. Средният разход на гориво по WLTP е 4,6 л/100 км., реалният при движение по магистрала е малко по-висок – към 5,2 л/100 км, но при умерено каране със скорости до 90 км/ч може да падне и по-ниско от сертифицирания.

Задвижването има три основни режима – чисто електрически, хибриден и чисто бензинов, като компютърът избира най-изгодния за конкретната ситуация, а уникалната скоростна кутия осигурява предаването на оптимален въртящ момент към гумите. Шофьорът също да избира режимите и да налага на колата -примерно да се движи само на електричество в определени ситуации и зони. По принцип обаче шофьорът не е ангажиран с управлението на сложното задвижване, като компютърът сам сменя многократно посоките на енергийните потоци, за да постигне оптималната енергийна и екологична ефикасност.

Нещо с което трябва да се свикне, е шумът от работата на хибридното задвижване. При кресерско пътуване то е безшумно, като на практика колата се движи от електродвигателите, а бензиновият мотор работи като генератор. При нужда от повече тяга обаче и и той се включва директно към задвижващия мост и това се отразява с по-басов шум в купето. Работата на задвижавнето може да се следи и на енергийния монитор на дисплея, макара че това надали наистина интересува шофьора.

Crosstar е запазил простора в купето, с който блести и Jazz. В градска кола с доста удобни габарити за паркиране и провиране в тесни улички - дължината е 4,04 м, широчината 1,69, а височината е 1,56 м. са наместени 5 удобни седалки, на които никой от пътниците не се чувства притеснен.

Това се постига благодарение на почти еднообемния профил и удачната конструктивна компоновка. Използван е похватът cabin-forward – пътническата клетка се изнася напред за повече пространство, който оформя лесно разпознаваем силует. Резервоарът например е поставен в средната част под предните седалки. Това е позволила да се използва патентованата система на MagicSeat „магическите седалки“. Тя позволява създаването на различни конфигурации според желаното пространство за багаж – вдигането нагоре на долната част на всяка от тях поотделно, или свалянето на облегалките им до получаването на равен товарен под. Японците по принцип са ненадминати в умението за максимално оползотвряване на пространството. Това се проявява и в изчистения минималистичен интериор, който обаче е наситен с максимум електронни помощници и комфорт.

Пред шофьора е тънкият инструментален панел без „козирка“, която да намали зрителното поле на челното стъкло. До него е централно разположеният 9-инчов HMI (интерфейс човек машина) сензорен дисплей на инфоразвлекателната система с отлична четивност. Функциите за управление са лесно достъпни и така шофирането преминава без стрес от разсейване.

Колата е послушна и бърза, а ако не се замисляш как работи - доставя и автентично шофьорско удоволствие с пъргавите си реакции. Ако почнеш пък да се замисляш и следиш как точно работи хибридният модул - можеш и въобще да забравиш за шофирането, че и за пътя.

Към авангардното задвижване има добавен и достоен набор от авангардна електроника с всевъзможни устройства за безопасност и комфорт. Избровянето им е досат обемна задача, а и голяма част оттях са опции за избор, но все пак не могат да се пропуснат най-впечатляващите.

Адаптивният круизконтрол може сам да подържа безопасна дистанция до предишната кола. По магистрала безценен помощник е асистентът за спазване на пътната лента, към нея е добавена и система за разпознаване на пътните знаци, автоматично превключване на фаровете и информация за наличие на обект в мъртвата зона на огледалото за обратно виждане.

Всичко това помогна за една изключитлено приятно пътешествие до морето и обратно, в което бяха преодоляни повече от 1000 км. А край морето при Шабла, както ив розовите полета на Казанлък Crosstar белсна и с разумните си офроуд-способности. Без тяха чясто от робантиката на пътешестивето щеше да пропадне.  

А удобствата в купето, като и авангардизмът в механиката и електрониката си имат и цена. За съжаление – висока.  В случая Crosstar тя отива към 50 хил. лева.

Назад



Коментари