Името задължава - кола, която е кръстена на музата на историята Клио, заслужава по-сериозен исторически подход. Затова и да напомним за началото - първото поколение на Renault Clio бе представено през 1990 година на автосалона в Париж и оттогава досега е нещо като европейски еталон в сегмента на т.нар. „градски коли“. Още от старта влиза в оспорвана битка срещу конкуренти като Peugeot 205,  Citroen AX, Volkswagen Polo, Opel Corsa, към коите по-късно се добавиха Skoda Fabia, Hyundai i20 и др., а известно време се продаваше и успоредно с предшественика си Renault Supersinq. Още в първата си година излиза начело в продажбите в родната Франция, а по-късно успехът се разпростира и в Европа, която тогава тръгна към ускорената си интеграция в ЕС.  

Първото Clio бе сравнително малка (дължина 3,78 метра) кола с 4 врати и  място за 4 човека, като се предлагаше с избор между няколко бензинови и един дизелов двигател. Приветливият дизайн, качествената техника и сравнителното удобство, дори и за семейно ползване, отвориха гаражите на европейците за нея, още през 90-те години се наложи рекламната фраза „elle a tout d’une grande“ (има всичко като на голяма), която се запазваше през цялото време, дакото новите покеление растяха на дължина, мощност, удобства и цена.

 Макар първото поколение да не направи пазарен пробив у нас, то все пак влезе сравнително впечатляващо - чрез един рекламен клип. Същата  1990-а за нас, източноевропейците, бе „годината на чудесата“. Те бяха главно в политиката – свободна преса, избори, пътувания, оставки на правителства и т.н. Западното благоденствие нахлу в телевизията, но още се бавеше в реалността, та и първото Clio бе някак далечно.

По онова време пазарът на нови коли в България бе хаотичен и доста свит,  все още доминираше Лада, левчетата се обезценяваха бързо, а  доларите и марките не достигаха до мнозина. И Clio I се запомни главно чрез рекламите, които тогава се гледаха с любопитство и даже с мечти. А един от клиповете пък бе насочен точно към източноевропейците. В него, заедно с новото Clio, участваха съветски маршал, млад перестройчик, стар номенклатурчик и нахакан шофьор. За половин минута тази дружинка успя да да събуди симпатия към малката кола в сложната атмосфера на начинаещия Преход. Доколкото си спомням, това е единствената реклама на  автомобил с пряко участие на политически персонажи и, поне у нас, тази реклама се запомни, а на Запад надали са я разбрали, ако въобще е пускана там.

Всъщност България бе наистина второстепенен пазар за първото Clio. То бе истински глобална кола, произвеждана във Франция, Аржентина, Колумбия, Испания, Португалия, Белгия. Имаше избор от 10 бензинови и 1 дизелов двигател, три скоростни кутии и разнообразно оборудване, модерно за времето си, но всичко това бе скъпо за нас.

Второто поколение от 1998 вече дойде на един по-пълноценен пазар в България и се запомни не само с рекламите. А то всъщност бе доста добра кола, която намери клиенти със съчетието на цена и качества. Ладата вче бе свалена от овехтелия си пиедестал, набързо отпаднаха и временните й наследници от корейската Daewoo. В началото на новото хилядолетие дойде времето на нормалните европейски и японски коли.  Тогава малката Clio ставаше все по-достъпна за все повече българи, макар че като цяло бизнесът у нас с евъртеше най-вече с коли втора ръка. По този канал обаче също идваха доста бройки Clio, която имаше надеждна техника и се ползваше както като първа кола за млади шофьори, така и като семейна машина, та присъствието му по улиците и паркингите са разширяваше.  

От тям насетне развитието бе възходящо, с кратък спад около кризата от 2009 година. Поколенията се сменяха ритмично - 2005, 2012, 2019 година. Clio порасна на размери, получи повече мощност, авангардни екстри и вътрешен комфорт, както и по-високи цени, справяше се и с все по-строгите екологични нормативи. Задържа се на върха във все по-острата конкурентна битка, като периодично излизаше начело на европейските продажби, а тази година вече е лидер и у нас. Всъщност досега са продадени над 17 милиона коли с историческото име.

Шестото поколение стъпва на солидна база, но го чака сложна битка. Защото пред него има както чисто пазарни предизвикателства, така и сложна и опасна технологична надпревара, в която избързването може да струва скъпо на фирмата, а изоставането пък може да бъдзе и фатално.

И тестовата кола, осигурена от вносителя Кеос отговаряше преди всичко именно на технологичното предизвикателство. Ярокчервената машина бе оборудвана с  с авангардното хибридно задвижване e-Tech, което съчетава икономичен бензинов двигател работещ по цикъл на Аткинсън – четирицилинрдров с обем 1,8 литра с мощност 109 к.с., към който се добавят 50 к.с. от елдвигателя, и още 20 к.с. от стартер-генератора, като системната мощност на разположение на шофьора е 160 к.с. , а въртящият мчомент е 265 Нм. Това задвижване вече е познато от други модели на фирмата, като най-новата му версия идва с подобрени икономични и екологични показатели. Четирицилиндровият мотор е съчетан с автоматична трансмисия Multi-Mode, с която се постига както икономично „гълтане на километрите“, така и  впечматляваща динамика.  Максималната скорост  е 180 км/ч, а ускорението 0 - 100 е за 8,3 сек.  Динамиката обаче не е най-впечатляващият показател, новото време поставя екологията и икономичността на по-висок пиедестал и  разходът на гориво на тестовото Clio наистина може да радва шофьорското сърце.

При официалното измерване по смесен цикъл той е само 3,9 л/100 км, което ще рече, че  с един резервоар от 39 литра могат да се изминат 1000 км. На практика при редуване на магистрала и градски трафик разходът е по-висок, но по правило не се качва над 5 л/100 км. При това колата е бърза, динамична, уверена на пътя, стабилна в завоите  и сравнително тиха. Реакциите на трансмисията изискват известно привикване, най-вече при високи скорости. В нормалния трафик авангардното задвижване по-скоро се вписва в един режим, която може да се определи и като «умерено удоволствие зад волана».  Всъщност колата, независимо от добрите динамични данни,  по-скоро првокира към спокойно и плавно движение, а не към спортни страсти и напрежение и това може да се отчете също като плюс. Релно в по-голямата част от градския трафик машината се движи на електричество, като батерията с капацитет 1,3 кВтч върши работа на изравнителен резервоар за оползотворяване на енергията от спиране и инерция енергия и дава свой значителен принос за икономичността.

Освен с аванградното задвижване E-Tech новото Clioсе предлага и с бензиновия мотор TCe с мощност 115 к.с., които има малко по-висок разход на гориво и по-лоша динамика, но пък цената на модела може да се свали под 20 хил евро с ДДС. Тази мощност съще е достатъчна за приярна динамика, но в ново времче това и без друго не е най-важното. Възможно е монтиране и на фабрична газдова уредба, което пък прави изминатитете километри далеч по-евтини.

Естетиката обаче запазва своето определящо значение и новото Clio е добре позиционирано от тази гледна точка. Шестото поколение запзава размерите на петото, като порастването на дължина е само 7 см (до 4,12 м.). Реално машината е в рамките на градските коли, даже е първенец в сегмента си, но по-важното е, че в интериора се запазва възможностите за пълноценно пътуване на 4 човека, което значи и удобство за семейно ползване. Задната седалка все пак изглежда тесничка, а и багажният обем е пострадал от хибридната батерия. Багажният обем на хибридната версия e 309 литра – осезателно по-малък от този на чисто бензиновата (391 л.), но все пак е задоволителен за едно скромно семейяство, а при нужда може да се качи багажник и на покрива.  

Новото Clio запазва познатия си силует, като ред акценти го правят по-привлекателно и симпатично. Особено място заема новата форма на радиаторната решетка, светлинният подпис на по-авангардитската предница, приятната уравновесеност на профила и умело подбраните акценти. Интериорът също е приветлов и впечтляващ от естетическа гредна точка, като най-ввисоката версия блясва с  спортен контур на седалките, кажена тапицелия, алуминиево акценти, контрастни шевове и т.н. Дигиталното контролно табло и въобще уредите за управление за удобно разположени, като има и върщане към класическите физически бутони, коеот за манизна е нещо положително. Специални поздрави заслужва азапазването на бутона Адмирирам и запазването на бутона „My Safety“ който позволява да бъдат дезактивирани най-досадните асистиращите системи. А те са много, но това не е хрумване на фирмата, а проблем, наложен от еврозаконодателството.