Третият Duster може да се обяви за епохален за Dacia, защото с него румънската марка вече окончателно къса с началната си концепция на Low сost и излиза като модерен и напълно конкурентен - адекватен технически и привлекателен естетически - модел. Такива вече са всички в гамата. Предишното поколение на Duster, макар и модифицирано, все пак се базираше на остарялата платформа B0, оставена в наследство от някогашното Clio. Създадена е в далечната 2002 година и реално изнесе на плещите си всички модели на Dacia за близо 20 години, но от новото Sandero насам моделите са построени върху платформата CMF-B на Renault-Nissan и Duster последен я получава сега, заедно с авангардни задвижвания, куп електронни „екстри“ и далеч по-атрактивен дизайн.  

Амбицията си личи от пръв поглед. Третият Duster вече не е белязан от ограничителния стил и видимата икономичност на досегашниите дачии. Разбира се, не е станал изведнъж и демонстративно разточителен, но все пак е изпипван творчески и внимателно, изглежда доста по-впечатляващ. Кола, която не се притеснява да заяви присъствието си на пътя. Всъщност новият Duster се вписва в модернитe тенденции при сходни по размери и мощност (макар и доста по-скъпи) кросоувъри, които стилистично залагат на подобно съчетание на изчистени линии, подчертани обеми и известна сурова ръбатост, подчертана и от обрамчването с пластмасови протектори. А голямата емблема на радиаторната решетка, както и фирменият светлинен подпис дават заявка за пораснало самочувствие и даже за определена гордост.

Тази заявка се подкрепя и от техниката, която се крие под ламарините. При тестовата кола там бе монтирано хибридното задвижване E-Tech, което е сред еталоните в жанра си и се предлага с актуални модели на Renault. Технологията обединява 1,6-литров атмосферен бензинов двигател със силов елмотор, като системната мощност е 140 к.с. Този хибрид е от автомобилната А-група в момента и при теста остави отлично впечатление. Потеглянето е само на електричество, а ако зарядът в батерията позволява, първите километри могат да се изиминат без да се изгори капка бензин.

След това се включва и бензиновият мотор, като той може работи само като генератор в екологичен режим, а когато влезе в паралел с елдвигателя (като при нужда се включва и мощен стартер-генератор) е способен да даде резки ускорения и истински вълнуваща динамика. Задвижването E-Tech е проверено и се доказва като удачно за съвременните коли – съчетава динамика с по-нисък разход на гориво и вредни емисии, но пък това си има и своята цена.

 

Хибридният Duster е със 7000 лв. по-скъп от версията с бензинов мотор (130 к.с.) и задвижване 4х2. А дали си заслужава парите – всеки сам решава. Разходът на гориво при хибрида е по-нисък, но не с толкова, че да компенсира бързо по-високата цена. За мнозина обаче хибридното задвижване е ценно и с плавните, а при нужда и доста динамични, ускорения, с удобството на автоматичните скорости и относителната тишина в купето, както и с авангардизма на самото задвижване.  

От друга страна – за Dacia цената има по-голямо значение, околкото за ред други брандове. И това е отчетено в цялостното портфолио. Най-масова се очаква да бъде най-евтината версия ЕCO-G 100. При нея трицилиндров мотор с мощност 100 к.с. е съчетан с фабрично монтирана газова уредба. Тази версия започва от 37 090 лв, като сертифицираният разход на втечнен газ е 8 л/100 км. С нея километрите излизат значително по-евтино и досегашният опит показва, че точно тези версии се радват добри продажби – както при фирмените поръчки, така и за частни клиенти.

Дизелите, които дълго време бяха най-продаваните за Duster, вече не се предлагат. Има обаче и версия с трицилиндров бензинов 1,2-литров двигател с мощност 130 к.с., който може да бъде съчетан със задвижване 4х4. Тази версия също излиза скъпичка – започва от 48 хил. лв. Със задвижване 4х2 обаче е само 43 690 лв. Гамата очевидно се стреми да запази досегашните клиенти, привлечени главно от ниската продажна цена и по-приемливите експлоатационни разходи, но и да добави нови клиенти от по-претенциозната клиентела. А хибридната версия наистина има какво да им предложи. Освен отличното задвижване и приятната динамика, в нея се предлага приветлив интериор, комфорт и сравнително пълен набор от електронни екстри – като се започне от централен дисплей с добра аудиоуредба и навигация, през удобни седалки и цялостен комфорт. Вярно, в интериора  се използват твърди пластмаси, но те са отлично напасвани и не развалят уюта на обстановката.

 Dacia предлага и нещо наистина хитро за днешните сложни шофьорски времена – бутон, с който могат да се изключват електронните „помощници“. Кавичките не са поставени случайно, а с доза ирония. И в колата, като в живота, „помощниците“ лесно се превръщат в досадници. Някои от задължителните устройства за безопасност като асистентът за придържане в лентата (онзи, който ви дърпа волана, ако доближите линията) или пък другият,  който следи за ограниченията на скоростта и писка почти непрекъснато, всъщност са по-скоро досадни, че и вредни за опитните шофьори. По закон обаче те не могат да бъдат изключени напълно. Процедурата за това обикновено е сложна, като трябва да се повтаря с всяко палене на мотора.

Е, при Dacia тя е опростена – има специален бутон, който ги изключва с две натискания. Той е удобно разположен и  наистина прави управлението доста по-спокойно. Нищо чудно тази идея на  Dacia да се превърли и при конкурентите. Тук не става дума за премахване на устройствата за безопасност, които вече са задължителни по евродиректива. В крайна сметка те оправдават съществуването си дори и само с една предотвратена тежка катастрофа, а за освобождаване от досадните им функции, които не са особено съобразени с реалното шофиране.

Хибридът осигури не просто комфортно за подобен кросоувър пътуване, но и достатъчно икономично. При теста бяха преминати  295 км,  като половината от тях – по магистрала. Накрая компът показа среден разход 5,8 л/100 км като шофирането бе сравнително бързо, но в рамките на закона и добрите нрави. Тя и самата кола ви държи в умереност. По магистрала не е добре да се кара над 140 км/ч не само заради закона, а и заради нахлуването на аеродинамичните шумове в купето, което се усилва прогресиван над 120 км/ч. Иначе високият кросоувър стои стабилно на асфалта при магистрални скорости, следва волана послушно и без залитания на каросерията. Все пак качествата му се чувстват повече извън магистралите, че даже и извън пътищата, където пък вдъхва допълнителна увереност със смелото преминаване през бабуни и дупки.  

А докато го карах, си спомних първата си стреща с Dacia by Renault. Беше през октомври 2004, на автосалона в Париж. За там бе анонсирана премиерата на първия Logan и аз очаквах срещата с отдвъддунавската „кола за 5000 евро“ със специален интерес, но при първата обиколка на огромния автосалон така и не я видях. Отидох на щанда на Renault, попитах за Dacia един от отговорниците. „Не ги знаем къде са, ние сме Renault е нямаме нищо общо“ отговори той. Тогава Dacia бе нещо, от което Renault се  дистанцираше, тя по идея бе насочена към ограничени, по-бедни и далечни пазари. А в Европа двете марки трябваше да бъдат в различни и отдалечени шоуруми. През 2004-а Dacia бе гледана като нежелан и беден родннина, но това продължи кратко – до кризата от 2009-а година, когато изведнъж се оказа, че и в Западна Европа се търсят по-евтини коли (най-вече заради популярните тогава програми за скрапинг). Така Dacia не само нахлу по пътищата на Западна Европа, но даже в кризата подаде спасителен пояс на Renault. Тогава се появи първият Duster и понесен от тази вълна, набързо стана европейски хит. Достъпен, макар да си оставаше технически остарял и донякъде неугледен. Dacia обаче не пропусна шанса, който той носеше. Фирмените дизайнери, (сред които и българин) се погрижиха да му придадат по-привлекателен облик и той продължи възходящото си развитие като фирмен флагман на Dacia, все така сравително достъпен за качествата си, макар да си оставаше върху остарялата платформа.   

Сега вече идва нов етап. Duster технически е напълно модерен и конкурентен автомобил. Естетически също е дръпнал нагоре. Обаче пък и цената е пораснала. И тук идва загадката – дали новото съотношение на качества и разходи ще остане все така привлекателно за масовите клиенти. Може би наближава един ключов момент в развитето на Dacia, за който понякога се използва аавиационният термин Take-off (излизтане). Смисълът на тая аналогия е, че в една стока с вермето се натрупват нови качества, както самолетът набира скорост, и в ключовия момент той се отлепва то пистата като ускорението му нараства рязко, той полита, а там вече играта е съвсем различна. Та интереснf дали и обновената, по-крсива и по-модерна Dacia ще напрявяи  подобен пазарен полет. Моделите вече са по-красиви, много по-комфортни, по-икономични и бързи, но пък не са толкова евтини. И, както те направиха своя удар с началния low cost, сега пък идват други канедидати със същото оръжие – главно от Китай.  Това обаче вероятно ще бъде интрига на следващото десетилетие, а дасега Dacia остава феномен. Във пеохата коягот много от сатирет досотойни ватомобилни рандове потънаха, тя се роди и преживява истински разцвет.  И симвло на този полет е точно Третият Duster. Това сякаш е най-същественото. А подробности за техниката, цените и списъците с „екстри“,  можете да видите в приложените ценови листи.  

 

Dacia Duster HYBRID 140
Двигател	4-цил, 1598 куб.см + елдвигател
Трансмисия	Автоматична, многорежимна
Мощност	140 к.с.
Въртящ момент	148 Нм
Ускорение 0-100	10,1 сек
Максимална скорост	170 км/ч
Разход на гориво	Пре теста реално 5,8 л/100 км
Екологична категория	Е06W,
Размери в мм.	4343/1813/1656
Цена	От 50 990  лв.