Червен Duster със „зелен“ двигател

/ Изпитател

Съчетание на умерена изисканост в дизайна и повече авангардна технология под капака издига нивото на румънския флагман

Този Duster е нещо съвсем обратно на диня - той е червен отвън и „зелен“ отвътре. Вярно, звучи странно, но е напълно възможно - колата все пак не е плод и това съчетание даже показва известна зрялост. На фирмата, разбира се, не на динята. Честно казано, лично на мен самото словосъчетание „червена Dacia“ ми изглежда все пак някак странно. Червеното е претенциозен и агресивен цвят. В природата то се използва от растения, за да привличат пчелички и от животни, които си търсят партньор. А има и такива, които с червеното предупреждават „пази се от мен!“. Червената боя е ярка, впечатляваща, привлича погледи, макар че не всички я харесват.

 

В автомобилите това е цветът на Ferrari и Alfa Romeo, той по принцип пасва на коли със спортно и агресивно излъчване. Румънските дачии не са точно такива по характер. Те не са правени, за да привличат погледи, а най-вече за да вършат съвестно работата си, при това - на достъпна цена. „Скромността краси дачията“ може да се каже малко афористично за първоначалната идея на източноевропейския лоукост, но това вече не е съвсем вярно. Дачиите натрупаха авторитет и гледат към света с нарастващо самочувствие.  

То лъха и от специалната версия Duster Red Line. Ето, сега вече и Dacia вкарва впечатляващ „червен“ нюанс в своята гама, и ако той стои на място, това се дължи на израстването на самата фирма, както и до голяма степен - на „зеленото“ под капака. Разбира се, тук „зеленото“ е символично казано. Става дума за последните двигателни технологии, които съчетават мощност и пъргавина с ниски нива на вредни емисии, а това е все по-важно в днешните екологични времена.

Duster Red Line - видео от теста

Да, този Duster има своята основателна причина да настоява „виж ме“, защото под капака му се крият ред впечатляващи подробности. Той гордо може да заяви: „аз имам авангардeн двигател от Daimler“ и наистина го има – 4-цилиндров с обем само 1,3 л.,  мощност 150 к.с. и реален (постигнат при нормално каране в теста) разход на бензин от 5,5 л/100 км. Този мотор е наистина в челото на техническия авангард за момента. Той бе разработен съвместно от Алианса Renault-Nissan и Daimler и се монтира както на ред модели на Renault, така и на мерцедесовата А-класа. При обем на 1,33 л. той се предлага в различни нива на мощност, като при червения Duster развива 150 к.с. при 5 250 об./мин., а  250-те Нм въртящ момент са на разположение още от 1600 об/мин. В цилиндрите се използва прословутото плазмено покритие  Mirror Bore Coating, което за пръв път бе използвано при Nissan GT-R. Мощността и гъвкавостта се съчетава с екологичност, за която спомагат и други технологии - директно впръскване на горивото под налягане до 250 бара и специален дизайн на горивната камера за оптимизиране на въздушно-горивната смес. А за спазването на най-високите днешни и утрешни екологични стандарти се грижи и филтърът за твърди частици (GPF).  Системата за двойно променливо газоразпределение на клапаните също дава своя принос за впечатляващите експолатационни показатели на новия двигател.

Макар и да е разработен от Daimler – сиреч, правен за немски, при това елитарни и доста по-скъпи машини, този авангарден мотор пасваше отлично на Duster Red Line, показа тестът.  Румънският кросоувър ускоряваше с лекота и без придърпвания, работеше сравнително икономично и при магистрална крейсерска скорост. Тук има и една особеност на самия Duster, която трябва да се има предвид. Тестовата машина бе с предно предаване, а не със задвижване 4х4 и това се отразява  добре на динамиката. При 4х4 Duster има промяна в подреждането на скоростите, като първа на практика играе ролята на понижаваща предавка и при нормално движение по асфалт е ненужна. Това променя позицията и на останалите предавки и Duster със задвижване 4х4 ускорява по-неравномерно, а и харчи повече гориво.

Версията само с две задвижващи колела е досто по-приятна за управление по асфалт и заради добре подредените предавателни числа, които дават по-равномарена динамика. А това е важен момент за избора на модерен кросоувър – ако няма да ползвате Duster за катерене на планини и газене на реки, по-добре вземете версия с предно предаване – ще ви излезе по-евтино, кара се доста по-приятно, а все пак при нужда може да направи и приличен, но не и екстремен, офроуд. А ако ще го лашкате далеч из баирите, тогава задвижването 4х4 ще ви е от полза, още повече че в Duster се ползва едино проверен то Nissan механизъм с доказани качества. Просто то си има и недостатъци и добре да се знаят.  

Тестовата Red Line обаче бе с предно предаване, съчетано с 6-степенна механична скоростна кутия с добре подредени предавателни чесла, която позволяваше да се използва гъвкавостта на мотора, даваше приятни ускорения и - не на последно място - позволяваше да се постигне впечатлаваща икономичност. В края на теста след преход от над 700 км, с доста повече от 250 км магистрален дял, компютърът отчете разход от 5,5 л/100 км, което си е направо „дизелово“ постижение. А все пък става дума за пълноценен компактен кросоувър. В началото на теста среднитя разход по компа бе над 6.5 л/100 км, като той вероятно е натрупан при градска експлоатация. В първата част на пътешествието до Гарция след малко над 300 км, средният разохд бе свален до 5,8 л/100 км, а в края вече бе 5,5 л/100 км.  Принос за икономичността имаше и системата Start&Stop – новост за модела, който съвестно гасеше двигателя при престоите както и екорежима на двигателя. На магистрална скорост Duster се държи стабилно, а моторът не досажда с бръмчене, но над 120 км/ч аеродинамичните шумове стават досадни.  

Този Duster Red Line блести не само с авангардния си двигател – в него е вкарана и повече естетика. Екстериорът привлича погледа с ярката си червена разцветка, както и с ред изискани детайли – странични огледала с черно лаково покритие и червена линия, 17-инчови алуминиеви джанти с червен център, а покривът е украсен с хромирани надлъжни релси, които вършат работа и за закрепване на багаж. В купето пък се открояват червените детайли по вентилационните отвори, дръжките на вратите и скоростния лост, които са удачно допълнение към специалната текстилна тапицерия и кожения волан. Удачното интегриране на тези по-претенциозни елементи в Duster говори добре и за дизайна на второто поколение, който успя да откъсне румансикя кросоувър от плебейските му корени и да го изкачи към средната класа, където подобни украшения не изглеждат безвкусни. А този дизайн пък е разработван от българина Емануил Клисаров.

И ако тия подробности са чисто визуални и след месец надали някой ще им обръща внимание, то електронните екстри са нещо не само непривично за Dacia, но и твърде полезно за комфорта и удобството на шофьора и пътниците. Предлага се аудио-навигационна система Media Nav Evolution със 7" сензорен екран с карта на България, MultiView Camera* (система от 4 камери с два режима на работа), система за предупреждение за наличие на обект в "сляпата" точка на автомобила, заден паркинг сензор, автоматичен климатик, система за следене налягането в гумите. Шофьрът може да се възползва от усл,гите на круиз-контрол и автоматично активиране на фаровете. Вярно, тези „екстри“ вече са нормални за много модели, но не и на това ценово равнище. Така че в случая имама както „демократизация“ на екстрите, така и издигане на Dacia към елита. Цената на тестовата версия също се изказва нагоре - до 35 740 лв, но в тяха е включан наистина дълъг списък с модерни "екстри". както и един авангарден и икономичен бензинов мотор - то тези, които се очаква да заместят дизелите с икономичност и екологичност. 

Галерия

Христо Мишков

Назад



Коментари