Трицилиндровият бързолет

/ Изпитател

Има такава птичка – малка, бърза и повратлива като лястовица в полет. Или пък като малка японска кола

Колата пред мен е японска, а това изисква малко мислене. В другия край на света нещата не винаги са такива, каквото изглеждат на пръв поглед. E, може и да са си такива, но все пак е добре да имаш едно наум. Да вземем името, където могат да се крият всякакви номера и философски подтекст. Пускам търсачка за „Swift“ и попадам на някакъв език за програмиране на Apple. Отхвърля се! По-надолу има обикновен речник. Думата e английска и първото й значение е „бърз“. Пак нещо ме съмнява! Много e просто като за внушение от японци, макар че звучи логично. Обаче е прилагателно, а колата според мен си иска истинско име, нещо съществително. Продължавам надолу в речника и виждам, че означава „бързолет“. Птичка от семейството на лястовиците, насекомоядна, бърза и повратлива, може да лети с отворена човка, за да си хапва в полет и каца колкото да измъти малките. Ето го ключът към японската загадка. От тук насетне е просто като при обикновена метафора – качества на птичката трябва да се прехвърлят към колата.

Ами с малко въображение може и да се прехвърлят. Тя е малка (колата) и с дължина от 3840 мм се ситуира между суперминитата от типа на Twingo и градските коли – да кажем като Polo. Малка е, но изглежда стегната и бърза. Стои стабилно върху базата си от 2450 мм, надутите калници внушават сила и даже вдъхва малко респект. Не е точно като играчка, макар че е симпатична и ...все пак си е малка.

Отварям вратата и откривам, че вътре е по-просторно отколкото очакваш от външните габарити. Това пак е японски номер, те са царе в компоновката и използването на пространството. Иначе интериорът впечатлява с ненатрапчив, но изчистен и функционален дизайн. И с изобилието на електроника по него, но това не е само японска особеност напоследък. И багажникът е станала доста по-обемен от този на предишното поколение както и на други суперминита.

Сядам на шофьорската седалка и решавам да забравя за метафорите, птичките и търсенето на японски особености. Има кола, която трябва да опозная, а това изисква да забравя предварителните стереотипи, внушени от произход, име, традиции и други такива.

И освободен от предразсъдъците откривам ...една приятно бърза кола. Като всички малки коли е правена повече с мисъл за пътниците отпред, макар че тук и онези отзад не са особено притеснени. Седалките са твърди, но удобни. Воланът си е на мястото, с три спици, копчета за аудио и круиз контрол, резнат отдолу, каквито са повечето волани напоследък. Контролното табло отпред е прегледно, с класически кръгли уреди, отстрани е тъчскрийнът на бордкомпютъра, под него е лостът за скорости, така поставен, че да не се протягаш. Хм, като се зазяпаш по интериора и някак забравяш, че отвън е малка. Особено от шофьорското място.

Запалвам двигателя и се заслушвам в звука. Моторът е еднолитров с мощност 112 к.с. и ме изненадва. Понеже знам, че е трицилиндров, очаквам тресене и неравноделни прекъсвания, но тях ги няма. На празни обороти все пак вибрира, но мърка като за 4 цилиндъра. Подавам газ, звукът става мъжки, баритонов, далеч от свистенето на някои други трицилиндрови мотори с турбо. Потегляме и еднолитровият Boosterjet пак изненадва. Не толкова с лекотата, с която набира, а по-скоро с това, че на практика няма осезаема турбодупка. Освен това тегли уверено количката, която е доста лека. Новата платформа е позволила да се свалят 120 кг спрямо предишното поколение.

При рязко подаване на газ и низходяща предавка колата направо се изстрелва напред, а ако завъртиш волана – и настрани. И пак се сещам за името. Хм, има нещо общо с бързолета (и лястовиците). Не толкова заради ускоренията, колкото заради повратливостта. Късата база, коравата платформа и стегнатия волан правят колата способна на истински подвизи по линия на криволиченето. С лекота може да се мята насам-натам - послушна и бърза. Всъщност първото сравнение, което ми хрумна е, че е като оса или комар. Което е странно, след като е кръстена на птица, която ги лови и яде във въздуха.

Късата база помага на повратливостта, но пък пречи на комфорта, особено по неравности. Това е закон на всички малки коли, неизбежен като гравитацията. При Suift окачването е сравнително добро и по добър асфалт возенето е приятно, като осигурява и стабилност по завоите, но ако се кара по неравности и дупки вибрациите се предават през седалките нагоре. Човекът все пак свиква, а като му писне да се друса, шофьорът намира и изход – намалява преди неравностите. По магистралата Suift се представи разнообразно – на равните и хубави участъци – като комфортна и бърза кола, а на нагънатите – като не толкова комфортна, поне докато е бърза. За магистралата може би ще бъде полезна и 6-а предавка, макар че моторът е доста гъвкав и при 140 км/ч на пета предавка не му се налага да влиза в излишно високи обороти. Магистралният участък не повиши особено разхода на гориво, който си остана под 5 л/100 км.

Същият мотор може да се съчетае и с 6-степнна автоматична скоростна кутия, която обаче добавя няколко хилядарки към цената. Освен това подозирам, че тя ще опосредства реакциите и ще отнеме от толкова приятното чувство за сливане с послушната, пъргава и повратлива машинка. Според мен автоматикът няма да си струва парите, макар че това е избор, който всеки прави според личните си предпочитания. Същият мотор се предлага и в оригинална микрохибридна версия. Всъщност става дума за усъвършенстван Старт/Стоп. Стартер-генераторът е снабден с малка литиево-йонна батерия, която се зарежда при спиране. Микрохибридът икономисва от горивото като гаси мотора при движение на празни обороти под скорост от 15 км/ч, а може и да даде малко силова помощ на мотора през ремъка. По официални данни микрохибридът пести около литър гориво на 100 км/път, което теоретично звучи привлекателно. След справка с ценовата листа и малко сметки може и да не е толкова привлекателно. Всъщност хибридната версия е с около 5000 лв по-скъпа (заедно с допълнителното оборудване за върхово ниво), така че тя би се изплатила само от икономията на гориво след има-няма четвърт млн. километра. Значи - заради икономията на гориво не си струва да се взема микрохибрид, но заради техническия авангардизъм и екологичността - може. Отново въпрос на лични приоритети и на уважение към техниката.

И накрая – малко за оборудването. Всевъзможните устройства за безопасност и комфорт, които са стандартно, избираемо или предлагано в разни пакети оборудване станаха толкова много, че според мен няма нужда да се описват. Ценовите листи са публикувани на сайта на вносителя и ако се интересувате от нещо конкретно – направете си справка. И питайте – оборудването често попада във всевъзможни промоции. А има и друг номер - ако нещо фирмено е скъпо, лесно може са го вземете и отвън. Примерно радио, зарядно за телефон или навигация.

Всъщност пред електрониката вече няма големи и малки – всички са равни. Един Suift може да бъде оборудван и като Volvo, стига да сте готов да си платите и да виждате смисъл в това. Примерно аз лично не виждам смисъл в помощниците за паркиране, и почти никога не гледам в камерите за задно виждане, за някои обаче те може да са безценни.

А като стана дума за ценно и безценно, то още първия поглед към ценовата листа може да ви замисли. Най-евтината версия започва от 23390 лв, но тя е с атмосферен мотор от 90 к.с. Версията с толкова приятния трицилиндров турбо BoosterJet започва от 28990 лв, с по-богатото ниво на оборудване. И ако пак ви се струва много, не забравяйте, че колата все пак е японска и името й означава „бързолет“. А за японците е въпрос на чест да не опетняват името си.

 

Suzuki swift 1,0 boosterjet 112

Двигател

3-цил, турбо бензинов, 998 куб.см, 12 клапана

Трансмисия

5-степенна механична

Мощност

112 к.с./5500 об/мин

Въртящ момент

170 Нм/2000 - 3500 об/мин

Ускорение 0-100

10,6 сек

Максимална скорост

195 км/ч

Разход на гориво

Градски цикъл 5,7 л/100км

Комбиниран цикъл 4,6 л/100 км

Екологична категория

Евро 6 

 

Христо Мишков

Назад



Коментари