Renault Austral навърши три години и вече премина първия си фейслифт, така че можа да бъде обозначаван и с индекс 1,5. До Austral 2.0 не го докарва, но има време и за него. Съдейки по продажбите – и от умерения фейслифт не е имало маркетингова нужда, но с флагманa Rafale дойде нова фирмена идентичност, та за унифициране дизайнерската четка е пипнала тук-там по успешния компактен кросоувър. Особено старание е вложено в диамантената шарка на радиаторната решетка  и светлинния подпис, но като цяло моделът запазва размерите, силуета, облика и техническата си база непокътната. И добре че е така, защото при този тест точно техниката бе подложена на сериозно изпитание.

Красивият, козметично потегнат кросоувър попадна в „Голямото задръстване“ по магистрала „Тракия“ в събота (27 ноември). Пиша го с главна буква, защото заслужава да си има лично име, това бе рекордьор, най-грандиозната и досадна тапа, в която съм попадал в България. В нея се сетих за един старичък италиански филм със същото заглавие, пътна драма, която в българския соц изглеждаше малко нереална, защото нямаше толкова различни коли и чак такива задръствания. Добрата италианска класика заслужава да се види сега, когато Голямата тапа  с нейните изпитания и изкушения стигна и до нас, заедно с многото разнообразни машини във все по-безумния трафик – стари трошки, модерни хибриди, бързи купета, големи лимузини…. А пред задръстването всички са равни, даже трошките имат психологическо предимство (ако не изпушат от прегряване, разбира се), защото няма какво толкова да се пазят от дупки и клонаци.

 

Та ето как се разигра съвременната българска драма. Прибирахме се с Austral след уморително пътешествие до Орменион в Гърция, по магистралата течаха ремонти на дълги участъци, трафикът се събираше в едно платно и колоните се трупаха бързо, а после сякаш не помръдваха. Нервите се обтягаха, а  част от бензиновите коли, особено по-старите, започваха да прегряват от режима тръгни-спри-чакай на празни обороти. Обаче  хибридното задвижване Е-Tech на Austral си работеше съвсем нормално и даже радващо икономично за досадната ситуация. При него бензиновият мотор работи предимно като генератор, зареждайки литиево-йонна батерия, която пък захранва елмоторите. В задръстването моторът от време на време припалваше за кратко, за да даде ток, но като цяло влаченето ставаше за сметка на електричеството и комфортът и икономията са просто несравними. Но аз не оцених това значително предимство, нетърпението надделя, а и се подведох по съвета на Google Maps да тръгна по успоредния стар път, където според картата съм щял да икономисам 10 минути. Когато тръгнах към него, той светеше в зелено, а  когато стигнах – вече участъкът бе червен и цифрите бяха други, очевидно мнозина ползват същата услуга и следват нейните съвети, та по стария път се озовах в още по-зловещо задръстване.  

Не е виновен Google, той вижда път, а не отчита състоянието му, а точно там не е бил правен ремонт повече от 20 години, дупките са раснали на воля – и на широчина и на дълбочина, а храсталаците отстрани бяха стеснили платното наполовина и трябваше да се кара с кривулици, бавно и внимателно. Все пак се движехмe няколко километра докато не дойде насрещен поток от големи турски камиони. Спряхме и се гледахме подозрително, камионите не можеха да се върнат, нашата колона – също. Наместихме се настрани, камионите тръгнаха, като минаваха на сантиметри от спрените коли, ние чакахме, затиснати в капан, от който нямаше измъкване. И понеже не можеше да се мръдне, слязох от колата и с двама колеги почнахме да чупим клоните отстрани, така се отвори малко място, използвах дупка в редицата на камионите и се промуших напред. Там пък проблясна по-широчък участък и се измъкнах от тапата, като колоната на камионите продължаваше да напира километри напред.

Google май ги беше видял, но полицаите в началото на магистралата, които трябваше да ги спират и отбиват, явно са си затворили очите или поне не са си свършили работата. Всъщност не знам как се е развила драмата по-нататък, аз се измъкнах и се прибрах с три часа закъснение и  изпилени нерви. Колата обаче бе в добра форма, комфортът вътре бе на ниво през цялата драма, даже задръстването беше свалило разхода на гориво. По магистралата средният разход за цялото пътешествие бе 6,6 л/100 км, а след задръстването падна до 6,4. Не е много, но показва добре предимствата на хибридното задвижване при шофиране с по-ниска скорост и особено в трафик с режим тръгни-спри. А трафикът става все по-напрегнат, така че и хибридите добиват все осезаемо реално предимство.

А всичко в този тест трябваше да е по-различно. Тръгнахме към Орменион с идеята да видим раждането на ново „място на паметта“ (исторически термин, с който се най-общо се обозначават символните неща на историческо наследство. Тази концепция е дело на френския историк Пиер Нора, та и френската кола бе подходящ избор за пътуването. А самият символ бе сръбски, но на гръцка територия с претенции да е общоевропейски. Там  трябваше да е издигнат паметник на серския деспот Углеша, който е загинал в битката при Черномен през 1371 година.

Паметник обаче нямаше, защото още не е готов, а имаше официална сръбска делегация, която  обяви Углеша за „защитник на Европа“. Става дума за локален феодал, отломка от душановата империя, дарявал щедро манастири, но с лош войнишки късмет. На 26 септември 1371 година събрал цялата си войска срещу османците и стигнал до Марица при Одрин, изморените войници пийнали и заспали, а енергичният Лала Шахин нахлул през нощта в лагера и с няколко пъти по-малка войска избил сърбите, включително водачите им. С тази битка на практика Балканите били отворени за османската експанзия, така че  паметникът и церемониите в Гърция са някак странни.

 

Всъщност край Марица вече има битка на паметници. Отвъд реката, в Турция е издигнат паметникът Sirp Sindigi (избиване на сърбите), така че Углеша изглежда като отговор на едно заяждане. Такива монументални битки се водят на много места из Балканите, особено в бивша Югославия и те са интересни за любителите на историята, но при Черномен това ще стане най-рано догодина, а ние все пак бяхме разочаровани.

Съдбата обаче ни възнагради с друг паметник, наблизо, в село Петрота. И той бе даже по-интересен. На него бе издялан трудолюбив каменоделец. Селото е известно с воденичните камъни, които са били дялкани от  пришълци от Епир. В средновековието това е била особена категория майстори, от които е зависело дали ще има бращно и как ще е смляно. Та като нямаше неудачен военачалник снимахме колата с трудолюбив каменоделец и се прибрахме – през задръстванията в родината.

Разбира се, колата не само че нямаше принос за разочарованието ни, а бе по-скоро обратно, тя с бореше с него чрез комфорта, динамиката, икономичността. Отиването бе като песен – гладко, сравнително бързо, без изнервяне и умора, въпреки че трафикът бе доста силен. Силен, но все пак без задръствания. По магистралата рядко можеше да се вдигнат законните 140 км/ч, но това не предизвикваше досада.,още повече, че и разговорите в колата интересни.

Renault Austral е един от най-добрите съвременни кросоувъри. Вече има три години и технически може да се смята за проверен, Autoobserver го представи  още през март 2024. Новият Austral като цяло запазва техниката, но е станал по-внушителен отвън и по-комфортен отвътре. Естествено има промени и в безбройните устройства за безопасност и комфорт, като точно какви попадат в различните нива на оборудване и колко струват можете да видите в приложената  ценова листа.