Попътен вятър за Rafale

/ Изпитател

Новият „адмиралски кораб“ на Renault идва с авангардното хибридно задвижване Е-Tech

Купе-кросоувърът Renault  Rafale замества големия седан Talisman в гамата на френската фирма. Тоест – настанява се на самия връх, където доскоро бяха семейните и представителни лимузини, а днес все по-активно се наместват големите, луксозни кросоувъри. Така Rafale става фирмен „флагман“ - английска дума, която буквално може да се преведе и като „знаменосец“. Терминът обаче е морски и означава нещо по-сериозно - „кораб на командващия“, а френският му еквивалент е vesseau amiral (адмиралски кораб). Френската дума Rafale също не е чужда на морската тема, защото означава „порив на вятъра“. Обаче в аналите на Renault тя се свързва не с платноходка, а с един стремителен самолет,  който през 30-те години е поставял рекорди за скорост, при това управляван от дами. Днес пък същото име носи модерен многоцелеви изтребител, конкурент на щатския F-35.  Аеропланчета има кодирани и в колата.

Както показва името, зад  Rafale има интересна история, а днес е вложена сериозна амбиция. Новият фирмен флагман е голям, луксозен, впечатляващ и високотехнологичен. Той се изправя срещу силна конкуренция и трябва да се бори за сърцата и банковите сметки на взискателна и претенциозна клиентела. Зад него има и специфична френска интрига. В миналото (докъм средата ХХ век) Renault е сред законодателите на моторизирания лукс и авторитет, но след Втората световна война фирмата се „демократизира“ и се измества към масовите, достъпни коли. Опитите от последните десетилетия да се лансират големи лимузини привличаха интерес, някои бяха стандартни седани, имаше и наистина оригинални - например  Vel Satis, но немската доминация в този сегмент си остана непробиваема.

Летящият предшественик и достойният наследник

Купе-кросоувърът  сякаш е по-добра формула за пробив в тази доминация, защото разбива един вече остарял стереотип. Силуетът на „флагманите“ се променя, те се отварят към нова клиентела, но високите изисквания към мощност, динамика, комфорт и качество си остават.

Rafale вече е и призидентската лимузина на Франция

И в Rafale те са разработени на ниво, с което могат да задоволят и най-претенциозните. Това си личи от пръв поглед. Дизайнът е дело на Жил Видал, който е постигнал  оригинално съчетание на  спортен дух и елегантност, въпреки по-високия профил. Във френските медии се подхвърля с доза ирония, че носи и нещо от Peugeot 408, разработено от същия Жил Видал, докато работеше там. Разбира се, при  внимателно вглеждане ще се открият стилистични заемки, но в този случай  действа и психологически механизъм на самовнушение. Трансферът на Видал предизвика доста шум във Франция и сега във всяко ново Renaut в Париж се вижда и някаква връзка с аналог на Peugeot. А някой скептик, който не обича да се заяжда, може просто да подхвърли, че всъщност всички днешни купе-кабриолети си приличат и ще бъде прав за себе си. Между другото – има подобие и с BMW X4, което не е само визуално, но и в размерите.

 

Впечатлява дори и в сумрака на паркинг, който е в ремонт

сумрака на паркинг, който е в ремонтДоста неща в дизайна на Rafale привличат погледа – особено радиаторната решетка, изградена от фирмени ромбчета, които дават ефектна игра на цветовете. Силуетът, макар и сравнително висок, е елегантен и внушителен.  Въпреки размерите (дължина 4,71 м.) машината не изглежда масивна, а вътрешният простор е огромен - напълно достатъчен за удобно наместване  и комфортно пътуване на 4, че и на 5 пътника, с достатъчно багаж. Приятно впечатление оставя дизайнът, атмосферата и качеството на изпълнение на интериора.

Шофьорът се радва не само на простор и удобства, но и на високотехнологична обстановка. Пред погледа му са два големи 12-инчови монитора, допълнени от хедъп дисплей на стъклото. Така цялата необходима информация е достъпна и видима. Единият дисплей е контролно табло, като графиката по него е по-авангардна и различна от тази на останалите модели на Renault.

Под лакътя на шофьора  е разположена подвижна поставка със солидна дръжка, напомняща за  самолет, която побира индукционното зарядно за смартфони, а под нея има къпхолдери или поставка за разни нещица. Лостът за скоростите е качен на кормилната колона. Седалките са много удобни с увеличена странична опора, която е ценна при по-динамично шофиране.

Пътниците на задните седалки са обект на особени грижи, както се полага и на машина с претенции за представителност. „Началникът“ на задната седалка разполага не само със значително пространство и с особено комфортна седалка, но и с оригинални удобства като USB- порт и подлакътник с къпхолдери, като в тях може да се закрепи таблет или телефон, та да си гледа филмче, докато го возят или пък, ако е работохолик,  да си проверява кореспонденцията.

За пътниците отзад в тестовата кола имаше и една приятна екстра – прозрачен панел на покрива, откриващ романтичен поглед към облаците. Изработен е от многослойно стъкло, което се затъмнява електрически с помощта на бутон. А в единия му край е дискретно е вмъкнат и силуетът на предшественика – рекордьорският изтребител от 30-те години със същото име. Зад пътниците от задната седалка пък е разположен доста голям багажник от 647 литра.

Шофьорът се радва на услугите на богат набор „екстри“ за безопасност и комфорт, чието изброяване е дълго и безсмислено. Предлага се богат арсенал от устройства, в сложни (и скъпи) схеми за различните нива на оборудване, но всеки сам трябва да преценява дали и какво му е необходимо. Лично за мен и това, което идва като базов списък при най-ниското ценово ниво, често е пълно с излишни неща. Не случайно любимият ми бутон в новите коли е този, с които се изключват ограничителят на скоростта, лайн-асистът, дърпащ досадно волана в завой или разпознаването на знаците за ограничения на скоростта, което писука досадно. Впрочем – това е мнение на шофьор от старата школа, който държи сам да си управлява колата,  да си превключва предавките,  да си избира треакторията в завоя и да не се разсейва с глупости докато кара. При младите май е различно, но тях и без това ги очакват самоуправляващите се коли. 

Задвижването на тестовия Rafale бе хибридно E-TECH, което е в авангарда на технологията си. Всъщност друго не се и предлага, но има и по-мощна плъгин хибридна версия с 300 к.с.и задвижване не 4-те колела.  Тестовата кола бе само с предно предаване, като имаше трицилиндров еднолитров двигател с обем 1,2 л. и мощност 130 к.с., който работи съвместно с мощен стартер-генератор и допълнителен елдвигател, като системната мощност е 200 к.с. Скоростната кутия е с три вала, без съединител и синхронизатори, като единият елдвигател е ангажиран и в смяната на предавките. При тази схема имаше очаквания, че ще се получават придърпване при смяната на предавки, но при нормално шофиране нищо подобно не се чувства. При спортно шофиране дори и да има придърпване, то не е по-осезателно, отколкото при 6-степенните автоматици. Всъщност като цяло системата работи гладко и мощността е напълно достатъчна за големия кросоувър. Моторите се сменят и допълват неусетно в зависимост от пътя и скоростта, а шофьорът се радва на тишина в купето, на приятни ускорения и на икономичност, особено при градско движение и по второстепенни пътища, където разходът на гориво е в рамките на 5-6 л/100 км. По магистрала се качва до 7 литра.

На скорост Rafale е стабилен на пътя, сравнително безшумен и комфортен за преодоляване на дълги разстояние без досада и умора. С един бутон на волана, обозначен като Multisense, с лекота могат да се избират 4 различни режима на задвижване. Има и специален бутон, с който можете да изключвате специално досадните „екстри“ – лайн-асист, разпознаване на ограничения на скоростта и т.н. 

Скоростната стабилност в завой и градската повратливост са други особености, които впечатляват.  Те се дължат на завиването на задните колела, които могат да се отклоняват по два различни начина в зависимост от скоростта. При ниска скорост намаляват диаметъра на завой, а при висока стабилизират колата в кривата. Това е познатата система 4control на Renault, която се използва и при други модели, но точно при флагмана е съвсем на мястото си.
Тестовата машина бе от най-високото ниво на оборудване Esprit Alpine, като аудиоситемата  бе Harman Kardon. В колата има оригинално „каменно“  покритие на някои повърхности (всъщност тънък слой от шистов камък), а през нощта интериорът е красиво опасан от тънките ленти на амбиентно осветление, което променя цвета си в зависимост от режима на шофиране.

 

Цените също са привлекателни. Rafale е привлекателен и кросоувър, комфортен и  високотехнологичен кросоувър от висок клас, като цената  у нас за по-ниското ниво на оборудване започва от 83 990 лв. Версият с плъгин хибрид от 300 к.с. и задвижване 4х4 започва от 110 990 лв.

Ценова листа

Pricelist_Rafale.pdf (2.2 MB)

Назад



Коментари