Още през септември Renault ще лансира своя действаща система за електрички под наем в Париж, бе съобщено на съвместна пресконференция на Тиери Болоре – номер 2 в Renault, и кметицата на френската столица Ан Идалго. Нейното присъствие се обяснява с това, че градът и фирмата са партньори в създаването на новата система, която до голяма степен ще трябва да запълни празнината, оставена от фалита на досегашната  Autolib. Все пак тя не поема бизнеса на Autolib в целия му обем (4000 коли и 150 000 абонати). Съобщено е, че в началото ще има към 500 коли, които за година ще нараснат до 2000  – главно Zoe, но и лекотоварните Kangoo Z.E и Master Z.E.  Конкурентната PSA вече обяви, че ще пусне в Париж 500 електрички (главно Peugeot Ion) в своя система за споделено пътуване, но стартът й ще бъде към края на годината. Ан Идалго специално подчерта, че партньорството с Renault не изключва подобни сделки с други партньори. Заявки има както от Daimler и Volkswagen, така и от малкия парижки оператор на споделени коли Ada (с експериментални позиции в два квартала).  

В Autolib досега се използваха електрички Bollore, направени специално за тази цел. Те разполагат с 3244 паркингови места из булевардите и околностите на Париж, оборудвани с колонки за зареждане с електричество. Колите е много вероятно да бъдат бракувани, тъй като акумулаторите им са с по-евтина конструкция и не могат да задържат електричество за повече от 2 дни.  Освен това един от проблемите на Autolib бе безсъвестната експлотация и мръсотията в тях. Все още не се знае какво ще стане със зарядните колонки, които по принцип са собственост на кметството, а управляващите модули са на досегашния партньор Bollore.

Renault ще предлага  3 типа услуги – едната е обикновено краткосрочно вземане на колата под наем (7 евро на час, 46 евро за денонощие), втората е дългосрочен наем, а  третата е предоставяне на кола с шофьор. Фирмата има опит от подобни услуги в Мадрид. Колите могат да бъдат повиквани на адрес с мобилна апликация и няма да бъдат обвързани със стоянки. Един от тежките проблеми на Autolib бе именно паркирането на определени места, които никога не достигаха там, където има нужда от тях.

Бизнесът със споделени коли по принцип се смята за една то най-перспективните форми за мобилността на бъдещето и Париж е един от големите експериментални полигони за него. Опитът и позициите в мегаполиса край Сена са твърде важни, а провалът на Autolib е една възможност за търсене на устойчив бизнес модел в тази форма на мобилност. Затова и битката за наследството е напрегната и интригуваща.