Преди 5 години - на 25 юли 2018 почина Серджо Маркионе - една от личностите белязала автомоблния бизнес през XXI век. Тогава той бе шеф на  FCA (Fiat Chrysler Automobiles) и го остави в стабилно финансово състояние – поне според официалния отчет, който самият той обяви през юни. А бе получил на практика фалирал гигант. По тази логика днес той може да се смята и за дядо на Stellantis, а значи - и предшественик на Карлос Таварес, който нследи FCA, а и често действа амбициозно и смело като Маркионе.

Днес изглежда легенда, но преживе Маркионе не гонеше популярност, а преди всичко ефективност. Той не само че закри заводи на Fiat в Италия, но и на практика изнесе производството на всички фиатчета извън историческата им родина. И това естествено натрупа огромен негативизъм към него в страната, от която родителите му са емигрирали. „Не съм политик, а бизнесмен“, бе коментарът, който с доста труд измъкнаха от него по този повод.

Макар и с италиански корени, той е израсъл в Канада, а напусна живота като глобален мениджър от най-високо ниво – от онези, за които родина е целият свят. Все пак, когато приема предложението да оглави Fiat през 2004-а, той действа като италианец, който не може да откаже предложение на наследниците на легендарния L'Avvocato.

Истински глобален мениджър става късно и донякъде случайно, а по образование е адвокат, като от любознателност взема и диплома по философия. Кариерата му започва като скромен юрист в Deloitte през 1983-а, за да продължи по-стремително нагоре в швецарското металургично дружество Alusuisse. Уменията му да преговоря и да намира необичайни и смели решения блясват в дружеството за контрол и сертификация SGS, част от което е под контрола на семейство Аниели. Там те го забелязват. Тогава е все още неизвестен в бизнеса, но в него отчаяният Умберто Аниели вижда качествата, които могат да помогнат да се измъкне фирмата от фалит. И той се справи. 

Финансовият му гении блесна, когато успя не само да разтрогне един безперспективен съюз между GM и Fiat, но и да накара американците да платят скъпо за развода. Този успех го вкара устремно в автомобилния бизнес, без никога да се е интересувал особено от автомобили, а и от техника. А като се заинтересува от тръпката на спротните коли – изхвърли Лука ди Монтедземоло и лично оглави Ferrari, после направи от него борсов феномен за милиарди. Изглеждаше доста нетипичен с небрежните си пуловери и пренебрежението към много от условностите, но заради ефикасността всичко му се прощаваше. Всъщност може би за пуловерите и дънките му се пишеше толкова много, защото финансовите му маневри, с които успяваше да измъква пари и от привидно най-безнадеждна ситуация, така и си оставаха непонятни. С двата милиарда от GM той спаси Fiat, а когато там положението бе стабилизирано, дойде световната икономическа криза от 2009-а. Ударът  върху автомобилния бизнес бе тотален, всички се свиваха и разпродаваха активи, само истински гении би могъл да види в тази криза шанс. И Маркионе го видя в краха на Chrysler. Взе безплатно фалиралата американска легенда, при това с подкрепа на американското правителство, и също успя да я изправи на крака. Как го е направил - тепърва ще има да се анализира.

Отвън често изглеждаше, че сякаш намира пари от въздуха, или че борсата приветства всяко негово решение. Зад това обаче стоеше жестоко, често безскрупулно рязане на неефективни звена, закриване на заводи, масови уволнения. Работохоликът с небрежен външен вид и приветлива усмивка, умееше да бъде твърд при прокарване на решенията си и това всъщност спаси Fiat и Chrysler. Или поне каквото ще остане от тях. Защото Майк Манли получава доста сложно наследство. Когато Маркионе обяви, че FCA е стабилизиран фанансово, вероятно и виждал нещата през призмата на собствените си умения на финансист и мениджър. Манли е от друг калибър и засега е известен с други умения. Нищо чудно той да ускори елиминирането на безперспективните звена и брандове. В това днес пък други амбициозни играчи могат да видят своята възможност.

Майк Манли бе един от тримата потенциални наследници, спрягани в навечерието на промяната. Той има и най-впечатляващ актив, за да се опита да запълни празнината, оставена от гения на Маркионе. Роден е във Великобритания, а кариерата му в Chrysler започва през 2000-ата година. Катери се сравнително бързо по йерархията и оглавява Jeep през 2009-а, когато Fiat закупува закъсалата американска фирма. Под негово ръководство Jeep се превръща в световен бранд и в най-успешното подразделение на FCA. Всъщност може да се каже - единственото успешно. В момента само Jeep струва колкото целия FCA. Когато Манли го поема има около 300 хил продажби годишно, а сега те са 1,4 млн.