Този Duster е необикновен, въпреки привичния външен вид. Той е комфортен и даже претенциозен, излиза скъпичък за марката, но не и за сегмента, в него има неподозирана сила и доза изисканост в маниерите. Тихият и пъргав бензинов двигател дава на разположение 150 кончета и 250 Нм, които отиват към предните колела през гъвкава 6-степенна автоматична скоростна кутия с двоен съединител. Вярно, конските сили не са чак впечатляващи, но тъй като самата кола е сравнително лека (1260 кг), тя става неочаквано пъргава, способна е да реагира нервно на педала на газта, изпреварва уверено, а може да се движи и като достолепен крейсер – при това, сравнително икономично.

Странна среща във Варна. Цветовете са почти еднакви, но единият всъщност е избелял от десетилетия на яркото морско слънце....

Реално задвижването и оборудването е над привичното за стандарта на low cost, упорито свързван с Dacia. Затова и ми хрумна, че мога да го нарека „парвеню“, но в добрия, оригинален смисъл на тази многозначителна френска дума. У нас най-масовото ѝ значение е негативно – лепва се към някой, който се прави на важен, на умен, или на такъв, какъвто не е. Френският ѝ произход обаче се крие далеч назад в дебрите на истинския аристократизъм и на практика означава „успял човек от народа“, някой, който с талант и воля е надскочил ограниченията на произхода в едно кастово общество, надвил е съдбата си. Такива хора по принцип са достойни за уважениe, но често са гледани с високомерие от привилегированите или пък с неприязън - от неуспелите.

Le parvenu например е бил самият Наполен Бонапарт - дребен (по произход, а и на ръст) офицер, по волята на съдбата командвал най-голямата армия в Европа, а покрай армията влязъл и в царските палати. В тях маниерите му може и да са изглеждали грубовати, но тъй като са били подплатени с победи във всички битки (освен една, последната), той си остава в историята като истински император, макар и гледан със скрито презрение от родените в дантели. Парвенюта са били и неговите маршали и министри, които също са заслужили еполетите си със смелост, труд и воля, а не с произход.

Е, нещо като аристократични бариери има и при автомобилите. Защото при тях действа неформална, но твърде видима йерархия на марки и модели и прескачането на стъпала по нея се посреща с неприязън или с присмех – като при хората. Та и при автомобилите има парвенюта в оригиналния смисъл на „издигнал се човек от народа“. Този Duster например тръгва от низините на low cost, но надскача изначалния си маркетингов произход (при хората се казва „социален“), за да се покатери към по-висшето автомобилно общество. Там, където са мощните и бързи кросоувъри с гъвкави и умни автоматици, с удобни седалки и безброй „екстри“.

Неговият двигател наистина е висша класа и между другото - има и нещо като хм...благороден произход. Авангардният бензинов 1,3 Тce е съвместна разработка на Renault и Daimler, която се използва в цялата гама на Renault, както и в някои от моделите на Mercedes и Nissan.  Моторът е четирицилиндров с обем 1,3 литра и мощност 150 к.с. Тя се постига благодарение на върхови технологии - директно впръскване на горивото и централен инжектор, специално покритие на цилиндрите Mirror Bore Coating, високооборотен турбокомпресор с водно охлаждане, филтър за твърди частици (GPF). Максималният въртящ момент е  250 Нм и се отдава в широк оборотен диапазон.

След мотора е автоматичната скоростна кутия с двоен съединител EDC. Тя се появи за пръв път с Megane III през 2010 година и по-къcно се използваше по цялата гама във варианти с 6 или 7 предавки - Clio, Scenic, Kadjar, Espace. И тя има „благороден“ произход – разработена е съвместно от Renault и немските специалисти от Getrag. Двойният съединител позволява мълниеносно превключване на предавките без прекъсване в подаването на въртящия момент. На практика то става и без придърпванията, характерни за други автоматици. EDC влезе в конкурентна битка с другата известна масова автоматична скороста кутия с двоен съединител – фамозната DSG на VW, в тази битка EDC губи при спортното шофиране, но пък печели при комфортното возене, а това е по-скоро зоната на Duster. Като цяло съчетанието на авангардния двигател с умната скоростна кутия е твърде приятно за управление, като доставя и едно изискано шофьорско удоволствие. Тестовият Duster се е издигнал над нивото на lоw cost и благодарение на оборудването си за безопасност и комфорт.

]

Пълното изброяване на списъка с всевъзможните „екстри“ е прекалено дълго и досадно, но нека все пак да споменем някои от нещата, характерни за конкуренцията в горната част на автомобилната йерархия - автоматичен климатик, MultiView Camera (система от четири камери с два режима на работа), голям сензорен екран на инфоразвлекателната система, автоматични светлини, регулатор на скоростта, добра навигация, система за безключов достъп, подгряване на предните седалки...и други.

Не ще и дума, че пътуването с подобна кола е далеч от спартанския дух на началните дачии. А самото пътуване бе дълго – до Варна и обратно в дните на студове и снежни виелици. Вярно – виелиците не покриваха цялата територия на страната, но от София до Шумен пътят бе мокър, хлъзгав и натоварен. Въпреки липсата на 4х4 румънският SUV напредваше бързо по влажния асфалт, преодоляваше комфортно неравностите по него, изпревараваше уверено, а като пристиггнахме - се оказа, че сме се движели и икономично. Във Варна трипкомпютърът показваше 6,5 л/100 км среден разход – при сравнително бързо и на места напрегнато каране с 4-има в купето и доста багаж отзад. Покрай морето времето бе доста по-добро – без следи от валежи, ясно и на периоди - слънчево. Дъстерът се разходи край морето, успя да влезе и в двора на Историческия музей, където бе увековечен до истински антики.

Връщането пак ни вкара в снежното и неприятно време, като този път се прибрахме по южния маршрут - магистралата от Бургас към София. Колата навъртя почти 400 км с максимално разрешената скорост и при този магистрален маратон горивото течеше по-обилно към цилиндрите. Накрая компът показа 7,5 л/100 км среден разход. По-важно е друго – дългата дистанция бе преодоляна с лекота и без признаци на задъхване от двигателя, който си остава удивително тих и гъвкав и при 140 км/ч. Все пак при тази скорост в купето влизат повече аеродинамични шумове, които стават досадни.  Едно разумно самоограничение до 120 км/ч сякаш ще бъде добър компромис за Duster - както заради шумовете и комфорта, така и заради разхода на гориво, а той е свързан и с емисиите на СО2. А между другото - автоматикът все пак вдига значително разхода. Преди две години Duster Red Line със същия двигател, но с механична скоростна кутия на дълъг път без магистрали до Гърция и обратно даде разход от 5,5 км/100 км/ч. 

И - между другото - парвеню е изначално добра дума за кола. На френски Parvenu в най-прякото си значение означава "пристигнал" (от глагола parvenir), а другите оттенъци са остатък от предразсъдъците на отдавна минало време, както и на вечното желание на хората да се правят на по-важни.   

 

Dacia Duster Tce 150 4x2 EDC
Двигател	Бензин, 4-цил, турбо, 1333 куб.см
Трансмисия	6-степенен автоматик, двоен съединител
Мощност	150 к.с
Въртящ момент	250 Нм
Ускорение 0-100	9,7 сек
Максимална скорост	199 км/ч
Разход на гориво	6,5 л/100 км, по магистрала 7,5
Тегло	1260 кг,
Размери в м.	4341/1804/1693
Цена	От 42 290  лв.