„Големи сектори от автомобилната индустрия проиграха като на комар невероятно количество доверие“, заяви германската канцлерка Ангела Меркел при откриването на предизборната си кампания в Дортмунд. „Индустрията трябва да възстанови това доверие, а когато казвам “индустрията“ - това са нейните лидери. ....Икономиката не може без почтеност“, уточни тя. С това лидерката на християндемократите официално вкара автомобилната тема в предизборната битка. Новият парламент ще бъде избран на 24 септември, а дотогава по митинги и телевизионни дебати ще има да се изговорят още много неща за VW, Daimler, BMW, Porsche – фирми, с които всяка държава би се гордяла и всяка власт би се опитвала да закриля. В последно време обаче към тях се надига вълна от неприязън, която политиците лесно могат да превърнат и в омраза, надуваща платната на предизборните им рейтинги.

Но трябва да внимават с мярката, защото махалото може лесно да мине от омраза към любов. Германците са чувствителни на автомобилна тема. И с право, защото става дума за гръбнак (и витрина) на мощната им икономика, даващ директно работа на 800000 души, а индиректно – на много милиони. Така че политиците ще има да демагогстват в рамките на една доста сложна игра.

На митинга Меркел отправи публично предупреждение към шефовете, но само преди седмица същите тези шефове обсъждаха с нейните министри как да се сложи край на „дизеловата афера“ с минимални загуби. А полицията ги охраняваше от екологични протестъри и успя подмолно да ги вкара в сградата на МВР за преговори. Резултатът е кампания за смяна на софтуера на 5,3 млн. дизелови коли – скъпа, но все пак спасяваща отрасъла от по-тежки удари. Фирмите обявиха и отстъпки „старо за ново“, стимулиращи продажбата на ЕВРО6 дизели, хибриди и електрички.

Дизеловата афера обаче е само една от автомобилните теми, които ще се включват в предизборните дебати. По-съществените неща за бъдещето на немското (и европейското) автомобилостроене са свързани с новите технологии. И тук също има място за демагогия. Към немските гиганти се отправят открити обвинения, че са изостанали в разработването на електрическата мобилност или даже, че я забавят умишлено. Последното е по-скоро изблик на параноя на екологични ентусиасти, но днес атмосферата е такава. Всъщност инженерите от BMW, Daimler, VW не само че разработват активно новите технологии, но и по-добре от политическите агитатори знаят какви са реалните възможности и пазарни перспективи на алтернативните задвижвания при сегашното им техническо ниво. В крайна сметка това определя и решенията за пускане в производство и продажби и именно това е мъдрият подход. Политическият натиск към фирмите обаче също става фактор и заради него могат да се наложат различни кампании, които да струват скъпо. А политиците пък трябва да отчитат и натиска към самата Германия от към ЕС, САЩ, Русия и т.н.

Германците обичат автомобилите си, но са и твърде чувствителни към екологичната тема. А тя със сигурност ще присъства активно в предизборните битки и нищо чудно на демагогско ниво да се стигне до директно противопоставяне на екология срещу автомобили. Става интересно! Германия често се смята за образец на разумна демокрация, в която политическата борба е сравнително почтена, а дискусиите - по-скоро съдържателни, отколкото емоционални. Страна, където елементарната демагогия не е печеливша тактика, а играта с примитивните страсти и чувства на тълпите се избягва. Значи – немците ще чуят и сериозни дебати за бъдещето на автомобила, но накрая все пак ще трябва да внимават как гласуват. И като европейци да помнят, че от техния глас зависи не само тяхното бъдеще.