След вчерашното финализиране на сделката по придобиването на Opel, шефът на PSA Карлос Таварес даде срок от 100 дни, в които да бъде изготвен план за стабилизиране на бившето подразделение на GM. За него това е вече проверена методика на действие, изпитана на собствения му гръб. Той пое контрола върху PSA на 1 януари 2014, а представи амбициозния си план Backin the race на 14 април. Това са точно 104 дни, а ако се отчетат новогодишните празници, излиза че е спазил ангажимента си. По-важното е, че спази другия ангажимент и успя да стабилизира френската фирма, като в момента показателите от втория му план Push to Pass са преизпълнени по стахановски.

Така че екипът на новия шеф на Opel Михаел Лохшелер започва броенето на 1 август и ще трябва да е готов точно на 8 ноември със своя план (може и с няколко дни разлика, лято е все пак). А целите не са никак ниски, както бе официално обявено вчера – да се създаде европейски шампион. “Ние ще помогнем на Opel и Vauxhall да станат отново печеливши и имаме за цел заедно да създадем нови еталони в индустрията. Ние ще освободим силата на тези две иконични марки и огромния потенциал на съществуващите им таланти. Opel ще остане германска, а Vauxhall ще остане британска марка. Те се вписват отлично в настоящото ни портфолио от френските марки Peugeot, Citroën и DS Automobiles. Пазарният дял на нарасналата групировка PSA е в момента около 17 процента в Европа, което я поставя на второ място на основните пазари“, обявява с гордост Карлос Таварес.

И тук започва играта на обещано и преизпълнено, която той харесва и води с успех в PSA. През 2014-а Таварес обеща връщане към печалби през 2016-а и марж от 2% през 2018. Още в първата половина на 2015 обаче маржът вече бе 5%, а сега е 7%. Това осигури парични потоци, които ще му позволят да извърши покупката на Opel със собствени средства.

В първите думи на Михаел Лохшелер пък се използва формулата „ще намалим сложността и ще увеличим бързината“, което значи, че прекалено тромавата бюрократична машина, наследена от GM, ще бъде реформирана основно. Това е неизбежно, защото именно бюрократизирането (понякога определяно като „византийско“ от детройтски коментатори) създаде големите проблеми на GM. По-интересен е въпросът как ще бъде съчетана немската и френската бизнес-култури, където има - примерно – съвсем различни модели на отношения с профсъюзите, различна йерархия и дисциплина? А най-важният, разбира се, е как ще бъде избегната канибализацията на сходните модели и как усилията им ще се съчетават, без да се противопоставят по пазарите? Потенциал за самоизяждане има достатъчно, защото и двете фирми са масови производители със силно европейско присъствие. А планираните икономии и синергии неизбежно ще означават и техническо унифициране на продуктите.

Таварес ще се нуждае и от стратегия за глобализация, която носи огромни рискове, както разбра болезнено дори гигант като Daimler. Тук обаче не трябва да се забравя, че Таварес бе заместник на Карлос Гон в Renault, когато той успя да превъзмогне всички съмнения и да поведе Алианса Renault-Nissan към световния връх. Все ще е научил нещо от него, а май има и личната амбиция да му докаже, че е по-добър, ако не и нещо да му връща. Прехвърлянето му от Renault в PSA се тълкуваше най-вече като лична непоносимост към позицията на №2, дори и да е след най-успешният глобален №1. Нищо чудно сега да иска да го надмине. Дали пък френското автомобилостроене няма да види полет на наполеоновски амбиции...