Миналата седмица във Франция се е събрала солидна профсъюзна компания, включваща революционния полски „Солидарност“ и немския гигант IG Metall – общо представители от 16 страни, в които френската автомобилна групировката има заводи, дори от далечните Бразилия и Русия, както и  от комунистически Китай. Всички те са участници в „Световния съвет на PSA“, който е консултативен орган за синронизиране на политиката на мениджмънта с профсъюзите. Събира се веднъж годишно като „инстанция за диалог“, без да взема и налага решения. Това е част от „Метода Таварес“ за обратна връзка, поддържане на социален мир и сплотяване на персонала във фирмата. Моделът е ефикасен, но напоследък започва да скърца.

След присъединяването на Opel Карлос Таварес се сблъска с определени проблеми именно на полето на работата с профсъюзите. На пръв поглед във Франция профсъюзите са по-силни и непримирими, защото вдигат по-често стачки, но действителната им сила е в Германия, където те по принцип участват пряко в управлението на фирмите и са представени директно в управителните бордове.  Този модел на трудови отношение - част от „социалната пазарна икономика“ обикновено изключва стачките, но пък принуждава менджмънта да е по-чувствителен към социалните проблеми във фирмата. Разбира се, в практиката е свързан и с определена корупция на синдикалистите, но в Германия си е ефикасен.

Това доведе и до определени търкания между могъщия немски  IG Metall, който обхваща автомобилната индустрия и новите собственици на Opel.  Конфликтът можеше да провали плана за финансово стабилизиране на Opel, но в крайна сметка Таварес успя да се споразумее и с немските синдикалисти. И добре, че го направи, защото във фирмата му е представен и полският „Солидарност“, а те знаят как да действат и революционно. Обединаването на PSA с Opel има и още една интрига - тя трябва да успее и в съвмествянато на два доста различни европейски модела за трудови отношения.