Германия си остава рай на скоростта

/ Анализатор

Правителството отхъвърля идеята за ограничение по магистралите - имало и по-интелигентни начини за контрол

„Има и по-интелигентни контролни механизми от общо ограничение на скоростта“, е заявил Щефан Зейферт - правителствен говорител на Германия вчера в Берлин. Германия си запазва привилегията да бъде единственият скоростен рай на планетата като правителството е отхвърлило решително внушенията да ограничи скоростта по магистралите до 130 км/ч. Привържениците на тази кауза я обосновават с опасността страната да бъде глобена заради високи емисии на СО2, както и с тежките катастрофи, причинени от шеметната скорост.  „Всичко това е против здравия разум“, е коментирал накратко, но категорично транспортният министър Андреас Шеуер.

„Който иска да кара със 120 може да го прави колкото си иска, но държавата няма да ограничава другите до неговите желания и възможности“, е позицията на ред политици, зад които стои и по-голямата част от общественото мнение. Бързо социологическо прочване на „Дойче веле“ показва, че едва 36% от анкетираните виждат някакъв екологичен смисъл в ограничаването на скоростта, докато болшинството смята за по-важна „свободата да караш толкова бързо, колкото искаш“.

Това съвсем не означава, че властта няма да вземе мерки за намаляване на емисиите и за промени в организацията на движението, които да намалят катастрофите. Всъщност в Германия, въпреки „безграничната“ максимална скорост има сравнително малко катастрофи с тежки последици, относително по-малко от ред други страни с лимит от 120 или 130 км/ч. На практика участъците, където няма ограничения, са сравнително малка част от добре направената и перфектно функционираща въпреки претовареността си пътна мрежа. Навсякъде полицията упражнява стриктен контрол, като има и съотоветната шофьорска култура, която позволява най-лявата лента да е отворена за безопасно фучене с над 200 км/ч.

Високота магистрална скорост е не просто традиция, но и важен принципен аргумент за качествата на немските автомобили. Макар местата, къдото можеш да натискаш колата си до ръба на възможностите й да стават все по-малко, те са стимул за Mercedes, VW и BMW да шлифоват внимателно скоростните възможности на продуктите си. И това в крайна сметка ги прави привлекателни и извън Германия. Тръпката на скоростта е универсална и независима от географията. Мерцедесите се купуват и в страни, където никога няма да вдигнат повече от законните 130 км/ч, но самата възможност очевидно си струва парите щом швейцарци и шведи са готови да платят скъпо за нея.  В човешката природа сякаш е заложен и бунтът срещу ограниченията и стремежът да преминаваш бариерите.

Скоростта, разбира се, е и опасна и това трябва да се овлядява по някакъв начин. По-елементарният е  да въведеш всеобщо ограничение, а по-интелигентият – да се пребориш с катастрофите по един по-сложен начин, като ангажираш цялото общество в тази кауза, а не само полицията с радарите, като анализираш реалните причини за катастрофите и се бориш с тях, а не посягаш веднага към силовото решение.  И сърцето на днешния ЕС сякаш е жив пример за разликата между двата подхода.

Ограничителният подход бе избран от властите във Франция, при това по доста демагогски начин – просто, за да демонстрират някаква активност в тази сфера, без да имат сеоризни аргументи. Сега идва резултатът - посяха ветрове и жънат бури. Движението на „жълтите жилетки“ всъщност се роди от акциите срещу фамозните 80 км/ч по второстепенните пътища, но успя набързо да събере всички недоволства  - от цените, от икономическата стагнация, че и от лошота време.

Германия очевидно търси свое, по-сложно решение, което няма да ограничава възможностите  и свободата на хората, а ще се опита да канализира тяхната енергия в една обща кауза, в която натискането на газта не е престъпление, но е допустимо само там, където не е опасно, а където е опасно - ограничнията и  редът са далеч по-стриктни.  Двете страни се смятат за „локомотив  на ЕС“ и май в тази област Германия се позиционира като „добрата, привлекателна Европа“, а във Франция проблемите се мултиплицират. Гласовете за отмяна на прословутите 80 км/ч стават все по-силни. Нищо чудно в хаоса, започнал от тях, да потъне сегашният премиер-министър, който лично се ангажира с тази  акция, а накрая може да се окаже, че ще завлече и президента, който го назначи и не го спря навреме.  

 

Христо Мишков

Назад



Коментари