Франция вече ще дава по 4000 евро за по-нова кола

/ Анализатор

Премиерът Филип отпуска нова суперпремия за обновяването на автопарка. Може и да е демагогия, но дали не е добър пример за България?

Франция се готви за национален протест срещу цените на горивата на 17 ноември. Той не е дело на някакви неясно организирани активисти със скрити лица, а на масовото движение на т.нар. „жълти жилетки“. Недоволството сред автомобилистите набира скорост от месеци и се очаква да се излее в сериозни демонстрации. Трупането на напрежение сред шофьорите започна още от въвеждането на ограничение от 80 км/ч по второстепенните пътища, а сега се допълва и от нарастващите цени на горивата. Към него се добява сриването на рейтинга на управляващите и съответното активизиране на противниците им.

В очакване на планираните протести правителството взема бързи, както демагогски, така и реални мерки за успокояване на страстите. С тази цел премиерът Филип днес обяви въвеждане на допълнителна държавна премия за замяна на замърсяваща стара кола с по-нова, но не с чисто нова, а просто с по-малко замърсяваща, може и втора ръка. Премията ще стига до 4000 евро и ще засегне към 20% от семействата – онези с най-ниски доходи. Досега подобна премия се предлагаше в размер на 2000 евро. Тя, разбирасе, бе критикувана, включително и заради това, че за бедните дори с тези 2000 евро по-новата и по-екологична кола отново е недостъпна. Увеличената премия променя реално положението, като държавата е готова да изплати 1 млн. подобни премии. Тя влиза в действие от 1 януари и ще важи когато стара дизелова (преди 2001 год) или бензинова кола (преди 1997-а) се заменя с по-нова, която има екологична винетка Crit’Air 0,1 или 2. Между другото, коли без подобна винетка следващата година няма да имат право да се движат на територията на Париж и други големи градове. Македония, към която не знам защо много българи се отнасят с високомерие, и която в момента има предостатъчно политически проблеми, също планира да въведе подобни „налепници“.  

Суперпремията на Едуар Филип наистина може и да изглежда като  паническа мярка за намаляване на напрежението. Може да се нарече и демагогска, доколкото е подхвърляне на някакъв кокал на недоволните в подходящия момент. Обаче от наша, българска гледна точка, това не е никаква демагогия, а една брилянтно принципна и последователна политика. Правителството още от самото начало обяви, че намаляването на замърсяването и обновяването на автопарка ще бъде негов основен приоритет и търси начин това да се случи наистина, дори и с цената на извънредни разходи в критична ситуация. Президентът не се опитва чрез вето да трупа актив на гърба на премиера, макар че би могъл да го направи, а и в момента има доста остра нужда да си понапомпа рейтинга.  

У нас минималното, всъщност смешно увеличение на данъка върху трошките (десетина лева, колкото онези 5 литра бензин, който те издухват неизгорял през ауспуха за стотина километра), които стават все повече, които гният по улици и поляни, тровят, изнервят, а се случва и да убиват по пътищата, се блокира с наистина демагогски аргументи и води до война на институциите. А в нея се посочват и врагове – примерно с подхвърлянето, че това е политика в интерес на вносителите на нови коли. Всъщност сегашните вносители може да фалират, а може и да се пенсионират, докато ефектът от тези 10 лева стигне до тях. Пък и  повечето от тях продават и стари коли.

Такава им е работата - щом има търсене, търговците са длъжни да го използват, а за обществения интерес (включително замърсяването и обновяването на автопарка) трябва да се грижат упълномощените за това – институциите.  Те обаче се надцакват и блокират взаимно заради егоистичните си цели. А въпросните 10 лева днес не променят нищо – те са важни просто като символ, че най-накрая в България започва да се гледа сериозно към проблема с трагично застарелия автопарк. Той е занемарен от 30 години насам и все някога решаването му трябва да започне. Колкото по-рано и по-обмислено - толкова ще е по-безболезнено. Но това зависи от отговорността - както на управляващите, така и на техните противници.  А всъщност в голяма степен зависи и от управляваните. Ня тях май им харесва да ги управляват така – щом приемат и участват с гласовете си в подобна игра. Тя продължава вече цяло поколение.

Христо Мишков

Назад



Коментари