Ford и VW се готвят да създадат съюз, който ще се превърне в гигант, доминиращ бизнеса в световен мащаб. Засега това са само подхвърляния в детройтската преса, където се разработват и различни анализи за ползите и вредите от подобно сдружаване.   Засега има само Меморандум за разбирателство, с който двете фирми се ангажират да разработват съвместни проекти. Такъв действа в областта на ново поколение лекотоварни машини. Такива проекти са действали и преди, но това е далеч от стратегическия съюз, която може да ги превърне в глобален фактор. За да стане такъв, съюзът им трябва да бъде изграден на основата на единно ръководство след сливане и размяна на пакети от акции.

Подобен съюз обаче се изгражда много трудно, а се разпада леко, особено ако се търси равноправие на участниците. Примерът с  DaimlerChrysler показва, че опитите за „съюз на равни“ са много уязвими за вътрешни противоречия. Изграждането на Renault-Nissan е различен случай, защото там в самото начало Nissan бе на ръба на фалита, беше ясно кой доминира и това позволи да се проведе шоковия оздравителен план на Карлос Гон. В момента както VW, така и  Ford не са в подобна криза, макар че около Ford започват да се трупат лоши новини. Цените на акциите падат, а шефът Джим Хакет изпраща доста противоречиви послания за съкращаване на модели,  икономии и т.н.

От своя страна VW е в стабилно състояние, но все още понася удари, свързани с „дизелгейт“, а и ръководният екип не изглежда много стабилен, за да тръгне към подобни преговори. Появи се и статия, която припомня, че след Втората световна война Ford е можел да погълне VW без да плати и цент. Това днес звучи носталгично, а ако VW завладее Ford - ще стане иронична.  

Чисто пазарно двете фирми биха могли да се допълват в различните региони, могат да споделят технологии, платформи, двигатели, да разработват заедно нови модели, да инвестират в авангардни задвижвания. Това обаче може да се прави и без да имат формален съюз, който би ги ангажирал да споделят не само предимствата, но и проблемите си.