Фолксвагенови приказки – том 2

/ Анализатор

Огромен завод за автомобили може да извиси снага до Кремиковци, на засега не е сигурно

„Volkswagen разглежда възможността да премести тук един от заводите си за автомобили“, обяви днес Capital.bg. Това всъщност не е новост, защото същата информация предизвика кратка буря по българските медии през ноември миналата година. И както при всички съобщения за голяма автомобилна инвестиция у нас, тя бе посрещната с вълна от  пламенен първоначален ентусиазъм и изпратена с леден душ на разочарование след това. Ентусиазмът бе запален от сериозна информация на Automotve News и немски издания, че заради прехода към електричество VW ще изнесе производството на кросоувъри от Емден, като изборът за нова локация ще е между България и Румъния, защото Чехия вече е много скъпа. После дойде кратко анонимно съобщение от някакъв турски портал, че Турция вече е избрана и ентусиазмът бе попарен.  Всъщност точно срещу евентуален избор на Турция в момента има много силни политически и икономически аргументи, но българската реакция бе детинска - на едно предварително очаквано резочарование, при това по-скоро по навик, отколкото заради някакъв сериозен анализ. Може би заради тъжната статистика – досега всички опити за „български автомобил“ са приключвали с провал.

Днешната поубликация в „Капитал“ връща ентусиазма, при това с много допълнителни, сериозно звучащи подробности. България си оставала все така привлекателна за VW, избрани били две площадки за бъдещия огромен завод, анализирала се инфраструктурата към тях, подготвен е дори кратък клип и справка за съдбата на металугичния комбинат в Кремиковци като потенциално по-доброто място. Земите там вече са изкупени от австрийската Soravia, която по принцип подсигурява големи индустриални и логистични проекти, съобщава пък „24 часа“.  Въпреки че засега няма официална информация, се твърди, че по коридорите на властта кипи усилена работа за посрещане на новия завод. Ако всичко написано е вярно, то новата инвестиция е почти сигурна, а лошото е, че все пак няма цитиран официален източник, от което напечатаното в иначе сериозния икономически седмичник звучи повече като пожелание, отколкото като информация за нещо реално. А от това цялата афера някак олеква като поредната  приказка – залъгалка за общественото мнение.

Всъщност може и да е обратното! Българските институции може би наистина работят активно за сделката, но се придържат към задължителната за подобни случаи конфиденциалност, което все пак не е много характерно за нашите чиновници. Може би са се научили, че така се предпазват от скандали – лични и международни. Преди 15-ина година един млад и напорист царски министър обяви, че успешно работи за привличането на BMW и Peugeot - Citroen, а пък там не бяха и чували за него.  Така че и да има нещо - по-добре да си мълчат, поне докато не наближи церемонията с подписите. А дотогава се надяваме, че чиновниците разбират ясно какво огромно значение за страната би имало привличането на модерен завод за крайно сглобяване на автомобили и че ще се постарят да осигурят необходимите условия за привличането му. От това и те, чиновниците, ще имат полза.   

А това са българския автомобилен завод все някога трябва да стане! Досега всички опити за BG-кола се провялаха – при това най-вече заради неразбории от българска страна, макар че нашите фактори предпочитат да се оправдават с международната конюнктура. Провалите се трупат и водят по един фаталистичен начин до други провали. Скандалът с варненското Маестро примерно первърна България в черно петно на каратата на инвеститорите точно в началото на века и тя пропусна „големия поход на Изток“  който напълни Словакия, Румъния, Унгария, че и Сърбия с модерни автомобилни заводи.  Сега отново има някакво съвпадение на икономически и политически фактори (или пък на звездни влияния), което отваря шанс най-после чудото на BG-колата да се случи в един модерен и приличен облик. Дано да не се натрупат и обратните фактори (или звездни влияния). Българският скептицизъм повелява за подобно нещо да не се приказва много -  поне докато не стане.

Христо Мишков

Назад



Коментари