Fiat струва прекалено скъпо на Сърбия

/ Анализатор

Средната заплата в завода е 350 евро, държавата налива милиони, които стават печалба на фирмата

Чуждите инвестиции, дори в автомобилната индустрия, могат не просто да струват скъпо на приемащата страна, но и да й създадат огромни проблеми, показва историята на Fiat в Сърбия. При подписването на договора преди 10 години инвестицията е била посрещната с еуфория, характерна въобще за подобен тип договори, както и с оптимистични очаквания, че ще съживи района на Крагуевац и ще подтикне индустриализацията на западната ни съседка. Договорът обаче е подготвен в условия на секретност като и досега всичките му клаузи не са известни на общественото мнение, разкрива голяма публикация във VreleGume.  За да привлече предприятието, държавата е поела ангажименти да го освободи от данъци за 10 години, да изплаща премии за обучението на работниците, да гарантира кредит от 500 млн. евро. Твърди се, че всъщност държавата е вложила над 1 млрд. евро, без да може да контролира ефикасно изразходването им. Сърбия притежава 33% от акциите, но нейните пари потъват, а фирмата  изнася печалбите си навън. Точни цифри не са обявявани, независимо че опозицията понякога повдига въпроса, но когато опозицията дойде на власт договорът и финансите на предприятието си остават все така забулени в тайна.

Фабриката наистина е модерна, но все по-често конвейрите спират поради слабото търсене на остарелите модели. При принудителните спирания работниците получават 65% от заплатата си, която е около 350 евро (по-ниска от средната за страната и 4 пъти по-ниска от тази, която получават италианските работници на Fiat). Загубите се увеличават, но те се покриват от държавата, а фирмата все така излиза на печалба. Преди две години имаше стачка и дори заплаха, че Fiat ще се изнесе от Сърбия. Тогава лично премиерката се намеси, за да уреди трудовия конфликт, като и тогава не стана ясно какви са ангажиментите на Сърбия към Fiat. Сега напрежението си остава, конвейрите отново не работят. От началото на годината в Крагуевац са направени само 21 хил. коли, а италианското правителство притиска фирмата да натоварва завода в Торино и да занемарява онези в чужбина. Задава се и преподписване на договора между Fiat и Сърбия, като се очаква, че фирмата ще претендира за повече пари от държавата.

Сръбската приказка е важна за България. Двата съседни народа, независимо от вечната си враждебност, имат сходна съдба и много често се набъркват в сходни проблеми. В момента България все още се надява на инвестиция от VW и ако продължи да преговоря трябва много да внимава какви ангажименти поема и какво обещава, защото всяка грешка днес може да тежи и на следващите поколения. Около този тип инвистиции като правило се раздуват всевъзможни политически спекулации, управляващите са готови на всякакви отстъпки, за да си припишат подобен актив, а след това всички трябва да плащат сметките. На самата фабрика в Крагуевац е написан кухия лозунг: "Ние сме това, което създаваме". На сръбски звучи високопорно, но може да се перифразира и като философската българска поговорка "Каквото сам си направиш...".  Хубаво е да се има предвид при вземането на важни и дългосрочни решения. 

 

Христо Мишков

Назад



Коментари