Денят, в който и Албания ни изпревари

/ Анализатор

От вчера в „страната на мерцедесите“ е забранен вносът на коли, по-стари от 10 години. Какво ли ще се случи?

От 1 декември 2018-а година в Албания е забранен вносът на коли, по-стари от 10 години или ако нямат Евро 4. Камионите и автобусите могат да са до 15-години. За любителите на ретроколи се допуска внос на олдтаймери, произведени преди 1970 година. С това малката и бедна планинска страна, често приемана за символ на бедност и изостаналост,  на практика изпревари България, която с нищо не ограничава потока от трошки, нахлуващи по нейните пътища.

Не ще и дума, че това е обидно за нас, българите, които формално се водим и европейци, докато албанците са последните кандидати. На Балканите обичаме да се сравняваме и да изпревариш с нещо другия обикновено е повод за гордост. А изоставането е срам, за който някак не се говори. Е, в този случай може и да е по-здравословно да се говори. Албания се захваща с проблемите на своя амортизиран, опасен за хората и замърсяващ автопарк и опитва решение, което да тласка нещата към подобряване. Дали ще се случи и как – това е опит, който може да е полезен и за нас. Току виж се оказало, че  България (за срам на европейското си самочувствие) ще последва примера на шиптърите.

Решението за забраната бе взето  отдавна и в последните месеци вносът на трошки в страната е бил засилен, те са натрупани по автокъщи и паркинги и ще могат да бъдат регистрирани до 1 март 2019-а година, така че не може да се очаква моментален ефект. С това решение се цели по-дългосрочно обновяване на автопарка в страната, който е от около 600 хил. коли при 2,8 млн жители. Годишно се внасят около 30 хил. коли. В страната потъват и много крадени коли, които се движат без да напускат границите. Всъщност повечето не са истински крадени, а са застрахователин измами от Западна Европа, но това е друга тема. В някои райони се използват сравнително масово и коли с чужда регистрация, включително българска – най-вече заради пътуванията из Европа. Албанският регистрационен номер е свързан с доста скъпа Зелена карта, а и към него се гледа с подозрителност в земите наоколо, а и по-далеч. Не е ясно дали тази практика ще бъде прекратена, а това означава, че чрез нея таратайките ще могат частично да заобикалят забраната за внос.  

 

Разбира се, забраната не значи, че от утре албанците масово ще започнат да карат нови коли. Пазарът си е пазар, административните решения не могат да отменят икономическите закони. Няма как албанският автопарк набързо да стане като швейцарския. Но може да започне процес на обновяване. Онези, които могат да си го позволят, ще преминават постепенно към по-нови коли, а другите ще зациклят на още по-стари. Защото като се ограничи вносът на над 10-годишните тарайки, онези, които вече са в страната, ще се въртят по-активно на вътрешния вторичен пазар и нищо чудно цените им да се вдигнат. Така ще се стигне до някакъв момент, в който, ако един 15-годишен мерцедес струва колкото 10-годишно пежо, албанецът (въпреки зова на почти генетичната си любов към трилъчевата звезда) ще вземе да избере пежото (или форда, фолксвагена, тойотата). Това пък ще направи 10-годишния внос от Европа по-интересен, така че обновяване все пак ще има, както и разнообразяване на пътния пейзаж в „страната на мерцедесите“.

Засега няма данни около този проблем да се е развихрила политическа дискусия с демагогски елементи и опозицията да обвини правителството, че се гаври с бедните албанци в интерес на олигархията. Това стана в България, когато най-после бе взето решение таратайките да плащат малко по-голям данък, който – с ръка на сърцето – все пак си остава символичен. Самата посока на дебата около това решение показа как и защо България си остава закована на позицията да е автомобилното гробище на Европа. Всъщност в последните години у нас има икономически условия за въвеждане на  политика към обновяване на автопарка. А и общественото мнение става все по-чуствително към темата за жертвите по пътищата и замърсяването на  градовете, така че би приело подобно решение. Но българската политика се води по своя логика, в която тесните партийни интереси са далеч по-важни от общите. И когато властта най-после опита да направи нещо, опозицията веднага я обвини, че това e в интерес на богатите и... на вносителите на нови коли. Всъщност, ако една подобна политика се провежда истински и разумно, тя ще е насочена към постепенно обновяване и надали ще донесе бърза изгода на вносителите на нови коли, (които продават и стари, между другото). Самото прехвърляне на дебата в тази плоскот обаче блокира разумните решения, защото властта пък не може да си позволи да изглежда „богатофилска“. Така България  си остава автомобилното гробища на Европа - вече и след Албания!

 

Христо Мишков

Назад



Коментари