Бо Андерсон се връща в играта на Изтока

/ Информатор

Шведът оглави узбекската държавна компания UzAuto Motors, произвеждаща шевролети

Шведът Бо Инге Андерсон е новият генерален директор на узбекската държавна компания UzAuto Motors, която произвежда шевролети. Фирмата е сравнително сериозна, като миналата година е произвела 281 000 машини. Задачата пред Андерсон е да се премине към нови модели, които се базират върху глобалната платформа GEM — кросоувърът Chevrolet Tracker и седанът Chevrolet Onix. General Motors напусна Русия и цялото постсъветско пространство през 2018 година горе –долу по внезапния начин, по който US армията днес напуска Афганистан. Все пак някакви връзки са запазени и узбекското предприятие ползва технологиите на GM, но е държавна собственост и се мъчи да мине на печалба.

Бо Андерсон е известно име в автомобилния бизнес в региона. От 2009 до 2013 годиня той управляваше групировката на ГАЗ, като под негово ръководство бе модернизиран конвейра и бе лансирано семейството Газель Next. От януари  2014 до април 2016 Андеросн бе президент на АвтоВАЗ, като лансирането на Лада Веста и XRAY бе негово дело. Той се опита да модеринзира не само производството, но и структурата на руския гигинт и засегна доста интереси, което доведе до изхврълянето му от най-голямата руска фирма. От това приключение остана чешкият документален филм The Russian Job („Руска работа“), разкриващ доста интересни страни от живота и работата в град Толиати и в автомобилостроителния гигант на Волга. „Всички крадяха“ е най-краткият спомен за работата му там.

След него АвтоВАЗ попадна под по-стриктен контрол от страна на собственика Renault Group, а самият Бо Андерсон известно време не искаше да приема ангажименти в автомобилния бизнес. Връщането му в играта е интересен експеримент, той се смята за един от мениджърите, които са работили успешно за модернизирането на тахнологията и по-важно – на произвествената и управленска култура – в източната автоиндустрия.

Филмът с изповедта на Бо Андерсон е интересно свидетелства за съдбата на най-голямото руска автомобилно предприятие, а в по-общ план - и за трансформацията на руската индустрия от социализъм към глобализъм. Шведът е искрен и почтен в разказа си, въпреки уволнението не изпитва лоши чувства. Впрочем, и в Толиати не го помнят с лошо – той всъщност правеше, каквото трябва. „Хората могат и да не ме обичат, но аз не съм взел нищо за себе си и не съм злоупотребявал с парите на компанията“ признава във филма. За разлика от много от подчинените му, както и от някои от шефовете.  

 

Назад



Коментари