Бо Андерсон за ВАЗ: „Всички крадяха“

/ Информатор

Бившият шеф на АвтоВАЗ се е чувствал не само само самотен, но и излишен в огромния завод

Месец преди новият директор на АвтоВАЗ - французинът с гръцки корени Ив Каракацанис да поеме функциите си, шведският канал STV показа филма „Руска работа“ (Russian Job). Главен герой в него е Бо Андерсон – шведът, който се зае да трансформира затъналото в загуби руско предприятие до модерен и ефикасен автопроизводител. Той бе назначен през януари 2014-а  и подаде оставка под натиска на шефовете през март 2016. Бе се нагърбил с тежка задача и се опита да действа в стила на западeн cost killer – съкрати излишни работници, отряза некоректни доставчици на части, опита се да въведе трудова дисциплина. Междувременно форсира работата по създаване на нови модели, почисти цеховете, боядиса тоалетните, но и премахна разточителните социални привилегии, останали то социализма. Енергичните му действията предизвикаха недоволство - както сред трудовия колектив, така и у шефовете. „Чувствах се не само самотен, но и излишен“, споделя той във филма. По западни мерки е бил нископлатен за нивото си – със заплатата около 50 хил долара месечно и служебна Лада. Всъщност той е разпродал луксозните Infiniti, които са ползвали шефовете преди него и всички се прехвърлили на фирмени коли.  

На негово място бе назначен французина Никола Мор  с опит от Dacia, който прави същото, но в по-различен стил. „Трябва да умееш да играеш на патриотичната струна на руснаците“, сподели той в интервю.  И руснаците го имат за свой – наричат го „Николай Иванович“ и приемат безропотно съкращенията. ВАЗ все още има излишно много работгници и пуска некачествена продукция, но постепено влиза в стандартите на Renault.

Филмът с изповедта на Бо Андерсон е интересно свидетелства за съдбата на най-голямото руска автомобилно предприятие, а в по-общ план - и за трансформацията на руската индустрия от социализъм към глобализъм. Шведът е искрен и почтен в разказа си, въпреки уволнението не изпитва лоши чувства. Впрочем, и в Толиати не го помнят с лошо – той всъщност правеше, каквото трябва. „Хората могат и да не ме обичат, но аз не съм взел нищо за себе си и не съм злоупотребявал с парите на компанията“ признава във филма. За разлика от много от подчинените му, както и от някои от шефовете.  

 

Назад



Коментари