Президентът на Франция Валери Жискар д'Естен остави добър спомен, съдейки по писанията по световната преса тези дни - след кончината му. Той оглави Франция в трудните години на петролния шок, които наложиха радикална трансформация на европейската автомобилна индустрия, успя да се справи с тежки политически и социални проблеми и даде решителен принос за европейската интеграция, която завърши с днешния ЕС.

Французите обаче го помнят и с това, че той загърби могъщата традиция държавните глави на Петата република да ползват Citroen DS, която бе оставена като завет от генерал Шарл дьо Гол.  Една такава кола спаси живота на генерала от опасен атентат през 1961 г. (възстановка може да се види във великия филм „Денят на чакала“) и след това тя бе неизменната президентска лимузина чак до 1976. Жискар обаче, макар и да го смятат за политически наследник на дьо Гол, наруши тази традиция и избра Peugeot 604, лансирана през 1976.

 

При това той е обичал и лично да кара представителната кола. Този преход се тълкува и като желание да се модернизира страната, тъй като по негово време безсмъртният  DS вече е остарял – поне като символ на Републиката.  Жискар е бил доста висок и лимузината с лъвче на радиаторната решетка му е пасвала и със своя простор. По онова време са я наричали и „френският Mercedes”. Тя влиза в автомобилната история със сериозния си авторитетен дизайн, но на пазара се сблъсква с последиците от петролния шок и продажбите й са сравнително скромни. Това пък я пръви ценна днес - за любителите на класически коли.