Започва ли „Гонгейт“?

/ Анализатор

Емблематичният патрон е бил разследван с месеци в Nissan без да разбере. Правосъдието става бухалка за бизнеса

Вчера японските дечица изгубиха един от героите на прословутите комикси Манга. Карлос Гон бе арестуван в Япония във връзка с подозрение, че е укривал доходи, като в четвъртък вероятно ще бъде освободен от поста му на председател на административния съвет на Nissan. Добре че не е истински японец, защото иначе от него вероятно щеше да се очаква да си направи харакири – нормално за един самурай след позора да го хванат в дребна далавера.  Заедно с него е разследван и сътрудника му Грек Кели, когото той е вкарал в управата на Nissan. Сега почти божественият му авторитет в Япония  рухва заради едно на пръв поглед дребнаво прегрешение, но тази афера показва и доколко повърхностен бе този авторитет. Отвън изглеждаше, че той държи изцяло под контрол огромния Алианс, а всъщност в Nissаn  в продължение на месеци е било водено разследване срещу него и близкия му сътрудник, без и двамата да разберат.  Когато спасяваше Nissan го смятаха за единствения европейски бизнесмeн, който разбира и умее да работи с японците. Сега излиза, че нищо не е разбрал...

Всъщност в  Япония Гон бе идол - при това не само за децата - защото там съвсем официално го тачеха като спасител на Nissan и дори бе нарисуван в типично японските комикси Манга.  Дълги години той бе най-популярният „гайджин“ (чужденец) в Страната на изгравящато слънце, а личният му контрол върху  Nissan бе близък до тоталитаризъм, не само заради ореола на спасител, а и зощото в Япония по принцип авторитетите на началниците са неприкосновени, а той бе много успешен началник. Досега нито назначенията, нито парите,  които е вземал, са предизвиквали някакво недоволство, скандали или интриги в Япония.  Във Франция Гон управляваше далеч по-трудно, не само защото трябваше да дели власт и влияние с държавата, която е основен акционер в Renault, а и защото французите не го тачеха като спасител на Renault, макар че той измъкна и тази фирма от криза и по  своя си демократична и традиция гледаха под лупа разходите и действията му и често ги коментираха с класова неприязън. Случвало се е срещу него да има и националистически подхвърляния, защото по произход той е бразило-ливанец. И във Франция го рисуваха, но главно в ехидни карикатури, осмиващи глобалните му претенции и най-вече високата му (за стандартите на френския капитализъм) заплата. Засега той запазва поста си в Renault, но нищо чудно скоро да му се наложи да напусно и него. По принцип в Renault проблемът за престолонаследието бе поставен още от миналата година, като имаше търкания межде Гон  и френската държава. Той все пак запази поста си, но вече има официално издигнат №2, който се готвеше да го замени след изтичането на мандата. Сега Тиери Болоре може и предварително да поеме функцията,  за която се готви от месеци.

По-важното е обаче какво ще стане с Алианса Renault-Nissan-Mitsubishi. Тази афера все пак изглежда накак дребнава за мащаба на това обединение. Нищо чудно да се окаже и някаква японска правосъдна кампания, защото там текат и други подобни дела срещу глобални бизнесмени, които са прехвърляли пари насам-натам по света и са усвоили изкуството да използват всевъзможни данъчни облекчения из планетата (примерно Softbank). А остава и малко наивния въпрос – за какво му е на Гон да се замесва в нарушения, след като за последната година законните му доходи са 17 млн. долара. Вярно, алчността е ненаситна и апетитът идва с яденето, а Гон е известен с вкуса си към лукс и разточителство, но той е печелил предостатъчно, за да задоволява всякакви прищевки. А й като бизнесмен от подобно ниво надали би си позволявал да прави нещо рисковано, без да се консултира с адвокати, при това - с много добри адвокати. Така че аферата утре може да се превърне в  юридически казус, а накрая и японското правосъдие да се окаже виновно. Докато това се разплете обаче  пластовете в Алианса ще са разместени и нищо чудно точно това да се крие зад скандала.

В момента за Алианса Карлос Гон е нещо като Тито за бившата федеративна Югославия – той е връзката между фирмите,  при това лично. Иначе ги свързват договори и разменени пакети от акции, като неравновесието между дяловете на Renault и Nissan отдавна предизвикваше напрежение, включително на междудържавно ниво Франция – Япония. Авторитетът на Гон го тушираше, но въпросът за предефиниране на отношенията ставаше все по-остър. Авторитетът на Гон вече рухва и двете подразделения лесно биха могли да загубят общата перспектива и да се плъзнат към сепаратизъм. Структурно те са си отделни фирми, като синергиите и технологичните връзки между тях са доста слаби. Като един глобален играч те имат по-добри позиции и възможности, но ако обединението се разяжда от завист и съмнения, че едните използват другите, заплахата от развод е съвсем реална.  Нищо чудно накрая всички да загубят. Примерът с Югославия показва колко неусетно става това. Теоретично Алиансът е по-добър вариант за справяне с идващите бурни времена за бизнеса, но на практика функционирането му  е сложно, а точно в изпитанията първият рефлекс е всеки да се концентрира върху собственото оцеляване. Разбира се, катастрофичният сценарии далеч не е единствен. В случая става дума за бизнес, а там обикновено разумът взема връх над страстите. В момента автомобилният бизнес се готви за електрическата мобилност, а именно Карлос Гон започна подготовката за нея далеч преди останалите – още преди 10 години. В тази област Renault и Nissan ползват общи технологи и ако имат някакво предимство, то е общо.  Ще бъде глупаво да го изгубят.  

Всъщност около съдбата на Гон и на Алианса тепърва ще стават интересни неща. „Гонгейт“ след време може да се нареди до „Дизелгейт“ като символ на една епоха, в която правосъдие и едър бизнес са мерили силите си в шумни публични афери. И локалното правосъдие удря по глобялния бизнес. При това не е ясно, дали зад това локално правосъдие не стои друг бизнес. При „Дизелгейт“ между другото имаше действителна юридическа шашма, която се превърна в далеч надхвърляща мащабите й кампания, засягаща целия бизнес и бе нанесен доста тежък удар върху най-голямата европейска автофирма. Накрая тази фирма сякаш излиза по-здрава  - въпреки че трябваше да жертва доста милиарди и няколко началнически глави.   

Христо Мишков

Назад



Коментари