Yugo се възражда в САЩ?

/ Наблюдател

Щатският дизайнер Михаел Мерклер си го представя като могъща спортна лимузина

Младият амарикански дизайнер Михаел Мерклер е възродил спомена за една от най-странните коли, които са се появявали на американския пазар – Yugo 311. Той е нарисувал съвременна версия, която донякъде възстановява част от формите на някогашната югославска машина, но в много по-впечатляващо изъплнение.  Нарекъл я е Yugo GT Concept и във въображението си я е надарил с мощен мотор - петлитров осемцилиндров турбо (600 к.с.), съчетан с осемстепенен автоматик. Отпред блясват LED фарове, дръжките на вратите се прибират за по-добра аеродинамика, а цялостните размери са като на лимузината Chysler 300C.

Разбира се, всеки дизайнер може да се упражнява както намери за добре, а тук загадката е защо Мерклер е избрал Yugo, която е оставила по-скоро лоши спомени в САЩ? Тя се внасяше там от 1984-а до 1992-а година и не донесе парични печалби нито на фабриката в Крагуевац, нито на търговеца Малкълм Бриклин, който се опитваше да разработи търговията. Все пак даде известен политически капитал на тогавашното „колективно“  югославско ръководство, който обаче така си потъна, без да донесе дивиденти.

В САЩ се забавляваха околоо смешните (за тях)  малки  коли, продавани под закалчивия слоган "Всеки се нуждае от Yugo понякога". Разказваше се, че едно Yugo се е давало като безплатен подарък към покупката на порядъчен Cadillac. Колкото и скромни да са били продажбите, от тях е останал сравнително голяма серия автомобилни вицове:

Как удвояваш цената на едно Yugo?

Като напълниш резервоара, а ако бензинът изтече, слагаш  галон с мляко на задната седалка.

Какво се дава заедно с упътването за употреба на едно Yugo?

Разписание на автобусите.

Какво общо има Yugo с Ferrari?

Едно Ferrari ускорява от 0 до 60 мили в час за 4 секунди,  Yugo ускорява до 4 мили в час за 60 секунди.

Как се нарича Yugo на върха на хълм?

Чудо.

Купих си веднъж Yugo с теглич, той беше отпред.

Майтапили са  се с Yugo  свръхзадоволените янки, защото не са имали и идея какво е „Запорожец“, „Москвич“ или Trabant. Всъщност някогашните югославски коли съвсем не бяха такива боклуци, каквито са ги виждали американците в годините на големите кадилаци и шевролети. На Балканите ги смятахме за прилични и сравнително модерни коли – по-добри от останалите продукти на социализма. А в земите на бивша Югославия бяха и си остават обект на култ. И проявяват удивителна жизненост – из Македония и Босна съм виждал машини на повече от 50 години да пърпорят бодро с по няколко човек в тях.

Дизайнерът  Мерклер е възстановил формата на Yugo 311, който всъщност бе Fiat 128, а тук бе известен като Застава 101 (заради цифрата сърбите му викат „Стоядин“, а словенците „Стоенка“). Те са изнасяни съвсем скромно, а повечето от колите в САЩ са от по-малката Yugo и по-модерната Florida.

Историята на износа им в САЩ  е поучителна приказка за неудачно смесване на политика и търговия. От 1950-а година САЩ подкрепят политически и икономически Югославия и лично Тито като „еретик на комунизма“. Това им струва доста заеми, които  дават възможност на Тито да изгради сравнително модерни предприятия, като първите югославски коли всъщност са били версии на Jeep. По-късно се сключва договор с Fiat, от който се ражда завода Црвена Застава.

А когато при Горбачов се зададе краят на Студената война, Югославия вече не беше необходима като посредник между двата лагера.  Нямаше я и здравата ръка на Тито, за да държи твърде хлабавата федерация. Пазарната икономика напредваше неудържимо към бившия социализъм и вносът на Yugo в САЩ бе нещо като жест на пазарна симпатия към СФРЮ. Неудачен, както се разбра по-късно, когато федерацията потъна в кървавото блато на юговойните, а Малкълм Бриклин трябваше да пресмята загубите.  

Между другото, днес в Сърбия обвиняват именно САЩ за тези войни, макар че в края на 80-те точно от САЩ са идвали предупрежденията към изгряващия Милошевич, че насочва федерацията към кървав край.  Разбира се, около кризата и краха на СФРЮ са възможни безкрайни спорове, в които кратката история на американското Yugo е просто малък епизод. Даже сега е забавен – след като е оставил вицове.  

Христо Мишков

Назад



Коментари