Студентите в Манхатънска школа за визуални изкуства възраждат спомена за една от най-странните коли, които са се появявали на американския пазар – Yugo 311. Те са получили за задача да развихрят въображението си и да прeвърнат малката, и смешна за тях, кола в артистично произведение. Идеята е на професор Кевин О'Калахан, а сутдентите са се постарали с доста чувство за хумор. Видео от събитието можете да видите тук. 

Понякога мрачен, като в случая когато една кола е превръната в ковчег. Но има и кола-пиано, подвижна баня и т.н. Общо 19 разраБотик са изложени пред погледа на публиката, за да покажат креативността на студентите и едновременно с това да напомнят за една, донякъде забавна за янките страница от тяхната автомобилна история.

Yugo се внасяше в САЩ от 1984-а до 1992-а година и не донесе парични печалби нито на фабриката в Крагуевац, нито на търговеца Малкълм Бриклин, който се опитваше да разработи търговията. Все пак даде известен политически капитал на тогавашното „колективно“  югославско ръководство, който обаче така си потъна, без да донесе дивиденти.

В САЩ се забавляваха околоо смешните (за тях)  малки  коли, продавани под закалчивия слоган "Всеки се нуждае от Yugo понякога". Разказваше се, че едно Yugo се е давало като безплатен подарък към покупката на порядъчен Cadillac. Колкото и скромни да са били продажбите, от тях е останал сравнително голяма серия автомобилни вицове:

Как удвояваш цената на едно Yugo?

Като напълниш резервоара, а ако бензинът изтече, слагаш  галон с мляко на задната седалка.

Какво се дава заедно с упътването за употреба на едно Yugo?

Разписание на автобусите.

Какво общо има Yugo с Ferrari?

Едно Ferrari ускорява от 0 до 60 мили в час за 4 секунди,  Yugo ускорява до 4 мили в час за 60 секунди.

Как се нарича Yugo на върха на хълм?

Чудо.

Купих си веднъж Yugo с теглич, той беше отпред.

Майтапили са  се с Yugo  свръхзадоволените янки, защото не са имали и идея какво е „Запорожец“, „Москвич“ или Trabant. Всъщност някогашните югославски коли съвсем не бяха такива боклуци, каквито са ги виждали американците в годините на големите кадилаци и шевролети. На Балканите ги смятахме за прилични и сравнително модерни коли – по-добри от останалите продукти на социализма. 

 

Историята на износа им в САЩ  е поучителна приказка за неудачно смесване на политика и търговия. От 1950-а година САЩ подкрепят политически и икономически Югославия и лично Тито като „еретик на комунизма“. Това им струва доста заеми, които  дават възможност на Тито да изгради сравнително модерни предприятия, като първите югославски коли всъщност са били версии на Jeep. По-късно се сключва договор с Fiat, от който се ражда завода Црвена Застава.

А когато при Горбачов се зададе краят на Студената война, Югославия вече не беше необходима като посредник между двата лагера.  Нямаше я и здравата ръка на Тито, за да държи твърде хлабавата федерация. Пазарната икономика напредваше неудържимо към бившия социализъм и вносът на Yugo в САЩ бе нещо като жест на пазарна симпатия към СФРЮ. Неудачен, както се разбра по-късно, когато федерацията потъна в кървавото блато на юговойните, а Малкълм Бриклин трябваше да пресмята загубите.  

Между другото, днес в Сърбия обвиняват именно САЩ за тези войни, макар че в края на 80-те точно от САЩ са идвали предупрежденията към изгряващия Милошевич, че насочва федерацията към кървав край.  Разбира се, около кризата и краха на СФРЮ са възможни безкрайни спорове, в които кратката история на американското Yugo е просто малък епизод. Даже сега е забавен – след като е оставил вицове.