Проникването на фамозния американски автомобилен профсъюз UAW ( United Automobile Workers) в завода на VW в Чатануга (САЩ) се провали за втори път. При гласуването 833 работника са били „против“, (51,8%) докато „за“ са били 48,2%. Преди три години имаше подобен опит и тогава гласуването отново даде сходен резултат. По този начин немската фирма се измъква от опасността да попадне в зависимост от една могъща, не толкова профсъюзна, колкото политическа структура, която може и да е започнала като фактор в борбата за социална справедливост, но по-късно се превърна в спирачка за автоиндустрията и активен играч на полето на политическата и икономическа корупция.

Всъщност UAW е фактор въобще за състоянието на автомобилния бизнес в САЩ. Упадъкът на Детройт до голяма степен се дължи на този профсъюз и на неговата безскрупулна намеса в мениджмънта на предприятията. Не случайно Хенри Форд е водил ожесточена битка срещу тях. UAW е част от Демократическата партия и е ангажиран активно в политическите и предизборни игри. Той прокарва решения, които след това се плащат дългосрочно от фирмите.

Икономическото обезкръвяване и неконкурентност на „Голямата тройка“ от Детройт до голяма степен се дължи на профсъюзния модел, наложен още от 30-те години. И ако тогава профсъюзът все пак е помогнал за преодоляването на Голямата депресия, то след това той израсна като могъща национална структура, със своя голяма и алчна профсъюзна бюрокрация. Силното й влияние в северните щати доведе до това, че новите заводи се строят на юг, където демократите не са толкова силни. Иили пък в Мексико. Една от причините за възхода на чуждите автомобилни фирми със заводи в САЩ  е и това, че в тях няма структури на UAW. Но те трябва да се борят, за да се запазят от проникването на профсъюзната структура и досега го правят успешно. VW на два пъти отхвърли влизането на UAW в Чатануга, преди това заводът на Nissan също е оставил профсъюзните активисти през вратите на завода си в щата Мисури.

Във VW по принцип действа далеч по-ефикасния германски модел на профсъюзна дейност, който вкарва работнически представители на различните нива на управлението и постига далеч по-ефикасно  синхронизиране на интересите на труда и мениджмънта отколкото в заводите, където UAW успява да проникне.