Vitara и умерената хибридност

/ Изпитател

Системата на Suzuki намалява вредните емисии без да налага промяна на шофьорските навици

Хибридността по нещо прилича на алкохола – умерената употреба може да е полезна за здравето и приятна за сетивата, а прекомерната да води до главоболиe. Е, може и въобще да не се употребява, но в днешното екологично време не е възпитано да се говорят такива работи. Това ми хрумна при теста на новата, хибридна Vitara. На външен вид тя си е като „старата“, онази, лансирана през 2015-а и освежена дизайнерски през 2019-а. Сега обаче е претърпяла една принципна вътрешна промяна, която я вписва в големия поход на човечеството срещу въглеродния двуокис по един сравнително скромен, но може би и по-разумен начин.  Може да се каже и „трезв“, защото в момента бизнесът е като опиянен на тема „хибридност“ – всички фирми се втурват устремно към съчетаване на бензинов и електрически двигател с все по-сложни, по-тежки и по-скъпи конфигурации, а крайният резултат като реална консумация на гориво (и емисии на СО2) не се отличава особено спрямо колите с добрите стари мотори. Подчертавам – реална консумация, а не на стенда за сертифициране, където условията (и резултатите) са съвсем различни.

Видео от теста

Всъщност пълните хибриди (както и плъгините, които са преход към чистите електрички) могат да бъдат наистина доста по-икономични, но това означава да караш по един съвсем различен начин, да галиш педала на газта (и да събираш омразата и клаксоните на другите около тебе, защото ги бавиш), да използваш всяко спускане за трупане на енергия или пък – в плъгините – да чакаш с часове батерията да трупа ток, който харчиш за 20 минути спънато каране. И тъй като хората обикновено пътуват по работа, а не за да се съобразяват с капризите и особеностите на техниката, те на практика си карат по оня начин, по който са свикнали и който им е най-удобен за конкретната ситуация. И за какво е тогава хибридната  еуфория?

Сложен въпрос, на който се опитва да отговори тестовата Vitara 1,4  Boosterjet + Hybrid 48V. При нея хибридността може да се нарече „относителна“, че даже и „символична“. Към добре познатия 1,4-литров мотор, вече с мощност 129 к.с., се добавя активен стартер-генератор, работещ под напрежение 48 волта, който зарежда малка литиево-йонна батерия с капацитет 0,4 кВтч, а при нужда с тока от нея може да добави малко усилие към работата на бензиновия агрегат (всъщност не е толкова малко - 13,6 к.с. и 53 Нм). Смисълът на тази схема е в оползотворяването на енергията при спиране и спускане, а не в самостоятелно електрическо движение.

Батерията е нещо като изравнителен резервоар за енергия, която не се прахосва, а се използва в колата – било за епизодичните подсилвания на мотора, било за задоволяване на други електрически консуматори. Тази система не променя радикално автомобилната конструкция и по-важно - не налага с нищо да пречупвате шофьорската си същност и навици или да се съобразявате с нея. Всъщност може да се приеме и като един усъвършенстван старт-стоп, защото ентусиазирано гаси мотора при всяко спиране и го пали с лекота при докосването на педала на газта. Реалната икономия от нея не е голяма, но предимството е, че се получава при нъпълно нормално шофиране. И, разбира се, върши добра работа на хомологационния тест, където версията с 4х2 е регистрирана със 104 г/км СО2, а пълноприводната All Grip – със 111. В много европейски страни това води до сериозни фискални стимули – както при покупка, така и при ежегодното таксуване, а в някои градове – и до възможност за влизане в централните зони.

В България обаче тези грамове не носят никаква - нито реална, нито илюзорна икономия на сеймения или фирмения бюджети това ни издига в морално отношение. Ние сме безкористни в своята екологичност и изпитваме една по-чиста радост от това, че с колата си сме в техническия авангард и помагаме на планетарната екология. А в конкретния случай с хибиридната Vitara  го правим и по по начин, който не ни дразни докато сме зад волана. В нея го има и малкото удволствие да следите работата на задвижването. В едно от менютата на малък дисплей, вписан в контролното табло, има анимирана  схема, която отразява пътя на енергийните потоци и заряда на батерията. От нея може да се види, че системата, макар и малка, е доста гъвкава, като използва всяка възможност, за да „обере“ излишната енергия от и после да я подаде към мотора.

Разбира се, тази анимация е интересна  за известно време, а след това спираш да й обръщаш внимание и се наслаждаваш на класическото шофьорско удоволствие, каквото Vitara предлага. И то е пълноценно в добрия смисъл на думата. Компактен, но и комфортен кросоувър с достатъчно мощност и динамика както за достойно впускане както в хаоса и нервите на градския и магистралния трафик, така и за изпитанията на офроуда. Реагира послушно на командите от педала на газта, следва точно кривулиците на волана. Няма го и характерния за пълните хиблриди „ластичен ефект“ от газта – когато ускорението (и шума от двигателя) идват с леко забавяне спрямо натискането на педала. Реакциите са директни, колата не уморява на дълъг път по асфалт, а дава увереност и ако трябва да излезеш извън него. В реалното шофиране, което при теста бе от София до Хисаря и обратно, с дълъг магистрален участък, хибридната Vitara даде разход от 6 л/100 км, което е по-добре от този на версията с конвенционален бензинов мотор. Вярно,  дизелът би бил по-икономичен, но той пък си навлече обществена омраза покрай гафовете на VW и напоследък е низвергнат.  А тук си имаме хибрид – лъч светлина в сложното време на екологичната революция.

Моторът бе съчетан с 6-степенна механична скоростна кутия с добре етажирани предавателни числа, като смяната на предавките става с къси движения, а механизмът е прецизен и приятен за работа. Тестовата кола бе оборудвана с  пълноприводното задвижване Allgrip, което при магистралното каране в топло и сухо време ощо взето е излишно. При краткия офроуд все пак показа предимствата си, но реално ползата от него е през зимата или при сериозна борба с камънаци и кал. По-важното е това, че в случая  не се отразява досадно на динамиката, макар че вероятно е вдига леко разхода на гориво (и грамовете СО2).

А накрая важен е и въпросът за цената. Хибридността не е безплатна и в случая тя е вдигнала цената на тестовата версия до 46 990 лв. За тези пари има добър, авангарден в духа на времето и пълнопровиден SUV.  Нивото на оборудване  GL+включва богат списък от екстри – следене на мъртвата зона на огледалота за обратно виждане, предпуржедение за странично приближаващ отзад автомобил, 7- инчов тъчскрийн на бордовия компютър. Навигацията не е включена в комплекта, но има възможност за връзка със смартфон и използване на неговия навигационен софтуер, а там има реална конкуренция и той e все по-удобен и бърз.

 

Suzuki Vitara 1,4 BOOSTERJET + HYBRID 48V

Двигател

4-цил, 1373 куб.см

Трансмисия

6-степенна, механична

Мощност

129 к.с./5500 об/мин

Въртящ момент

235 Нм/20000-3000 об/мин

Ускорение 0-100

9,5 сек

Максимална скорост

200 км/ч

Разход на гориво

Паспортен(реален)

Градски цикъл 5,5  (7) л/100 км

Комбиниран цикъл 4,9 (6)  л/100км

Екологична категория

Евро 6, 

Размери в мм.

4175/1775/1610

Цена на тестовата версия GL+

от 46 990 лв

Назад



Коментари