Важен е принципът?

/ Анализатор

Данъчната реформа при автомобилите всъщност е закъсняла и има смисъл само като първа стъпка

Готви се реформа на данъчното облагане, а това винаги е рисковано за управляващите. Най-сериозната промяна засяга автомобилите, като най-старите коли вече ще плащат повече, докато фискалното бреме върху по-новите ще бъде облекчено. Това влиза в противоречие с  досегашната популистка политика, според която колата се третираше като жизнена необходимост ако е стара трошка, но се облагаше като луксозна прищявка ако е по-нова. Не ще и дума, че тази логика бе продукт на мизерията и демагогията на 90-те години на миналия век и тя допринесе значително за превръщането на страната ни в автомобилно гробище на Европа.

А популистките решения имат този недостатък, че те дават мимолетен аванс на един управляващ екип, но пък тежат като воденичен камък на всички следващи. Така стана и с автомобилното облагане. Правителствата се сменяха, но никой не смееше да посегне към очевидно анахроничните ставки, които на практика стимулираха хората да карат стари и опасни трошки и наказваха онези, които инвестират в по-нови коли.

Всички опити това да се промени потъваха в блатото на българската политика, където решения, способни  да предизвикат някакво недоволство, се  загърбват, колкото и сериозен проблем да се крие зад тях. Това, разбира се,  не е начин за решаване на проблемите, а просто за отлагане на  решението, което пък с времето става все по-сложно и трудно.

Така че сегашната данъчна реформа при колите е закъсняла. Интересно дали и около нея ще се развихри популистката демагогия, която трови българската политика.  Реално реформата няма да увеличи кой знае колко данъчната тежест върху трошките, просто защото сегашната им база е много ниска. Една кола с мощност 50 кВт над 15 години сега плаща 25 лв. в София и 20 лв в Монтана.  Като се увеличи с 20% тази сума – ще станат 30 лв (24 в Монтана).  Така че ударът върху  бедните далеч не е толкова страшен. По-важна е другата част на уравнението и тя е въвеждането на финансови облекчения за новите коли в зависимост от екологичната категория.  Грозна спекулация е това да се обявява за „помощ за богатите”, всъщност става дума за инвестиция в здравето на всички, която би трябвало да се опира най-вече върху средната класа. Дали и доколко  у нас има средна класа е въпрос с повишена трудност за социологията , но ако пък няма средна класа - значи сме обречени.  

 А богатите все така ще плащат повече за прищявките си от  стотици конски сили (и в това може и да има елемент на социална справедливост), но вече фискът отчита и стимулира екологичността и безопасността. Парите не са толкова важни, съществен е принципът, който за пръв път прави пробив в дебрите на данъчното законодателство.

По този начин Българи най-после започва да прави нещо реално за очистване на въздуха над нашите градове, както и за подобряването на пътната безопасност. Разбира се, само данъците далеч не са достатъчни, за да променят картината на трагично застарелия ни автопарк. Могат да се изброят още много належащи промени в закони, правилници и тарифи, но специално за България по-важно от промените в законите е нещо друго - спазването им.   

Христо Мишков

Назад



Коментари