Аз си мислех, че е заради красивата и емблематично елитарна кола, а пък те се заглеждали по надписа! И той наистина е малко претенциозен като за кола: „Шедьовър на интелигентността“. Всъщност претенциозен беше вчера, а днешните коли стават все по-образовани, съобразителни, паметливи. Е, не всички - някои си остават и очарователно първични, а други вече могат да се хвалят с интелект. С малко самонадеяна гордост за Homo Sapiens можем да кажем, че колите придобиват човешки качества, макар че – с ръка на сърцето - това не винаги е нещо добро. Ако вземат съвсем да приличат на хората, сред тях ще се навъдят лъжци, мошеници, злодеи, досадници. Сега обаче все още са в началото, чисти и наивни като дечица, учат се с ентусиазъм, при това доста бързо. А мерцедесите ги имам за най-ученолюбиви още от 2013-а година. Тогава имах професионалния шанс да присъствам на Mercedes-Benz&Smart Media Night във Франкфурт, където шефът Дитер Цетче бе изкаран от самоуправляваща се кола на сцената, а после пусна и филмче с една S-класа, която сама си се шофираше по легендарния път на Берта Бенц – от Манхайм до Пфорцхайм и обратно. Това бе прощъпулникът на самоуправляващите се коли. „Искаме да сме първите, които предлагат все повече функции за самостоятелно управление на борда на серийни коли. Бъдете сигурни, че ще го направим още преди края на това десетилетие“, обеща тогава шефът на новите разработки Томас Вебер.

Бах забравил за тая сценка, но самата кола ме подсети за нея. Сериозен човек излезе хер Вебер, изпълнява думата си - разбрах го, когато изкарах тестовата Е-класа от София на магистралата. Честно казано, тя даже малко ме изненада с интелигентността си. Ето как стана - крепях си небрежно волана с пръстче (винаги съм мислел, че така се кара мерцедес) и изведнъж усетих, как обръчът започва сам да се върти леко, а колата се вписа плавно в дъгата на широк магистрален завой. Направи го самостоятелно, а аз гледах шашнат. След този завой тръгна по следващата обратна дъга – всъщност тя се придържаше стриктно към кривината на най-лявата магистрална лента. Караше точно със 140 км/ч и стриктно по средата на лентата – доста по-дисциплинирано от мене, а и от мнозина други колеги. Заинтригувах се, вдигнах ръце към тавана, воланът продължи да си коригира самостоятелно посоката, а след минута на таблото се появи пиктограмка на кормило и заповед да поставя ръка на волана. Послушах я, чукнах леко кормилото колкото да отчета присъствие, пиктограмката изчезна, колата продължи да си се управлява сама, а аз демонстрирах съпричастност с работата й.

На мен играта ми хареса, реших, че и тя е доволна и така си покарахме стотина километра – аз с отпусната ръка на волана, а Е-класата се грижеше за останалото. После отпред изненадващо се вмъкна досаден камион и докато протегна крак към спирачката, колата си намали самостоятелно, залепи се на прилична дистанция зад него, изчака го да се дръпне и пак си ускори. Действаше умно, без колебание, но предпазливо. Спря по-рано, а ускори по-късно от това, което аз бих направил. И не се сети да натисне злобно клаксона, когато подминавахме досадника, за да му изпрати посланието, което напираше в мен. След кратък размисъл и това ми хареса, случвало ми се е в подобни ситуации да давам воля на яда си, а после да съжалявам за изхабените нерви.

И така, още на отиване по дългия път към Бургас, колата не само ми показа добри възможности, но ми даде и урок по самообладание, както и по стриктно придържане към средата на лентата и спазване на зададената скорост (може да кара и над ограниченията - до 210 км/ч, но едно знакче примигва на таблото, вероятно защото колата вътрешно не е съгласна с нарушението). Имаше и други уроци по шофьорска етика – поддържаше безопасна дистанция, забелязваше всички знаци, никога не натискаше клаксон, не притискаше бавещите се отпред, никому не светна с фарове, даже и когато видяхме полицейски пост с радар. Последното май все пак е недостатък - шофьорската солидарност е морален закон за нашите пътища. Всъщност тя е нова в България, след време може да се научи и да предупреждава колегите за радарните засади, а нищо чудно и да свирка по кръстовищата.

На практика тази Е-класа се придържаше към прословутото ниво 2 на самоуправление. Колата може да се оправя самостоятелно, но все още не е достойна за доверие. Ръцете трябва да са на волана, просто за да й покажеш, че си готов да се намесиш. А на практика нищо не трябва да й показвам, тя си се оправя сама, даже е по-внимателна от мен, проблемът с ниво 2 не е толкова технологичен, колкото юридически. Самоуправляващите се коли тепърва трябва да извоюват правото си да се движат сами по пътищата, което пък е свързано и с отговорности. Засега колите няма как да отговарят за постъпките си (и за евентуалните грешки, включително и на другите около тях) и производителите се гарантират срещу всевъзможни искове с това, че човекът трябва да държи ръце на волана.

А с напредъка на самоуправлението вече се оформи още една интрига в прословутата битка на немския премиум. Моята Е-класа е от 2016-а и си остава закована в „Ниво 2“, през 2017-а Audi A8 лансира пробив към следващите нива на самоуправление. Само че внимание – те могат да се ползват, където е разрешено, а то все още не е, освен на някои експериментални участъци. Така или иначе, интригата започва, занапред ни очакват още новости и Mercedes със сигурност ще е основен играч в тази високо интелектуална надпревара. Между другото системата Drive Pilot на E-класата бе лансирана като отговор на ProPilоt на Tesla. Играта на самоуправлението вече минава и на трансатлантическо ниво, а с усилията на все още непопулярните китайци е и глобална.

Всъщност самоуправлението на тази машина използва познати технологии – активен круиз-контрол, поддържане на дистанция и на лентата, наблюдение на мъртвите зони, разпознаване на пътни знаци, съобразяване с навигационните карти, радар за препятствие и т.н. Всички те са масови от години, новото е обединяването им с чипче машинен разум и най-вече смелостта да го пуснеш по пътищата. Между другото, прочетох, че колата може и да се паркира сама, но трябва да си до нея и да движиш пръстче по екрана на телефона. Така и не разбрах дали действа. Операцията е бавна и досадна за опитен шофьор, пък и моят телефон нещо не успя да направи връзка.

А извън революцията на самоуправлението, новата Е-класа носи и една друга революция – дизайнерска. Младият шеф на дизайна на Daimler Горден Вагенер успя да направи истинско чудо и да модернизира смело най-старата, може би най-авторитетна, но и традиционно консервативна автомобилна фирма. Интериорът веднага грабва погледа. Луксът си остава, но строгостта на линиите е разчупена, а редица бляскави акценти добавят съвсем различен, по-модерен и някак предизвикателен дух. По принцип не разглеждам интериори докато шофирам, но по този се зазяпах и в движение, то и без това по магистралата скучаех. Голямата ивица на дигиталното контролно табло, която обединява два широки дисплея под обща козирка, отначало ми изглеждаше малко тромава, но когато шофираш виждаш, колко е удобно цялата информация да е пред погледа без бликове от силната светлина навън. Страхотен акцент с космически привкус дават малките хромирани високоговорители във вратите, аераторите и особения бутон-мишка под дясната ръка. Той е отговор на баварския i-Drive, изисква свикване, но пък после е много удобен. Екраните не реагират на докосване, но бутоните на волана са малки тъчпадове, с които менютата леко превъртат.

А ако се дистанцираме от всички високотехнологични подробности, остава един класически мерцедесов интериор – изискан, удобен, луксозен, перфектно изпълнен с качествени материали, но и някак по-разчупен, по-фриволен, с по-смело очертани линии. Всъщност чрез него тази E-класа на практика се доближава до стандарта на S-класата – като лукс, но не е далеч и като цена. Интересно дали Е-класата и в тази си форма (и цена) ще продължи да бъде любимата кола на немските таксиметрови шофьори.

Механиката на тестовата машина също я вдига нагоре по автомобилната йерархия. На задния капак пишеше 350d, а под предния бе монтиран 3-литров V6 турбодизел с мощност 258 к.с. и 620 Нм въртящ момент, съчетан с 9-степенна автоматична скоростна кутия. Като го покараш и те хваща яд за антидизеловата кампания в момента. Нима наистина подобни мотори са осъдени? Той е пъргав, мощен, безшумен и изключително приятен именно за дълги крейсерски преходи. Достатъчно добър е и когато има нужда от по-резки укорения. Шофьорът може да избира между 5 предварително настроени режими, които му дават различни съчетания на реакции на газта и волана, твърдост на окачването и други настройки. E-класата има право и на прословутото окачване Air Body Control , което перманентно пригажда работата на амортисьорите към неравностите на пътя, скоростта и желанията на шофьора. Деветстепенният автоматик може и сам да върши работата си и обикновено е незабележим (което е върхова похвала за един автоматик), но при търсене на спортни крайности скоростите може да се превключват и от перца на волана. А ако държите на екологията, напълно във възможностите на почти петметровата лимузина (4,92 м) е да минавате по 100 км и с по-малко от 6 литра нафта. И то бързо и комфортно, както се полага на пътуване с мерцедес. Това пък си има цена. В случая тя започва от 105 хил. лв., но драскането в списъка с опциите при оборудването може да ви отведе и доста по-високо. Въпрос на избор и на възможности.

А пътешествието със самостоятелно мислещата Е-класа в България завърши в Созопол в деня на местния празник – Никулден. Аз го бях решил, но имах чувството , че колата е съгласна и пътува към морето с желание. В крайна сметка умна е, оправя се с навигацията и току-виж вече си има мнение и за дестинацията. А като пристигнахме, се оказа, че в тоя ден на пристанището имаше доста мерцедеси, включително по-големи и по-скъпи от тестовата машина. Знам, че в Созопол по принцип обичат тези коли, но тъй като вече бях свикнал да третирам колата като разумен партньор, помислих, че мерцедесите може и да са си насрочили някаква сбирка за празника на Мирликийския чудотворец? И в родната им Германия го тачат, само че там дечицата чакат подаръци от него. А както вече стана дума, умните коли все още са наивни като деца. Защо пък и мерцедесчетата по навик да не чакат подаръци от брадатия дядо от рекламите на Кока–Кола. Дошли са до Созопол, а пък тук откриват покровителя на моряци, банкери и рибари. Тепърва ще има да откриват много подобни изненади. Излиза, че сбирката им в Созопол може и да ги е обогатила - образователно и духовно. Тая игра с автомобилната интелигентност става все по-интересна!