Урок по миролюбива естетика

/ Изпитател

Zafira попадна между танк, изтребител и знаменосец на площада на самоковско село

Спрях да хапна нещо в средата на някакво село и пред мен изненадващо изникна танк Т34 – истински, но боядисан в невероятна синьо-зелена разцветка, която на всяко бойно поле би го направила отлична мишена. Само  че тук бе нещо обратно на бойно поле - танкът бе  закован до шарените кончета и катерушки на детска площадка. Явно кметът се грижи дечицата да си играят на нещо юнашко и според него поучително. А точно срещу танка се мъдреше изтребител Миг 21, боядисан в камуфлажна сухопътна разцветка. А понеже в жегата по обед нямаше никакви дечица, а и на мен ми се доигра с истински танк, поставих Zafira-тa пред него.

Избрах ракурс, при който куполът сякаш бе монтиран върху нейния покрив, щракнах с фотото. Получи се интересна кръстоска - нещо като боен миниван. После размислих и реших че 76-милиметровото оръдие е остарял остатък от Втората световна. Сега танковете имат по-големи оръдия, ракети, миномети, радари..., а отгоре ги дебнат самолети и дронове – натъпкани с  лазери, ракети и бомби.

Да, милитаризмът вече е много напреднал и е само за много специализирана  (и скъпа) техника.  А една Zafira по-добре да не се мъчи да стреля с оръдие или картечница, тя не е завоевател от миналото, а пътешественик от настоящето, за нея в Европа няма граници, асфалтът е нейната стихия, по него тя  може да се носи сравнително бързо и стабилно, а вътре има седем удобни седалки и може да събере хм....едно пехотно отделение без сержанта и картечаря, примерно. Айде, пак ме удари военната тема... Всъщност тя е миробюлива кола и може да събере както голямо семейство, така и отбор спортисти (само да не са от ЦСКА щото те са си военни).

При първото поколение на Zafira имаше такава снимка, илюстрираща възможностите на системата на седалките  Flex 7. Поглед отгоре през покрива към една Zafira с цял  баскетболен отбор в нея – полевата петорка + 2 резерви с една топка. Широко усмихнати и пълни с рекламен оптимизъм,  макар че онзи в средата на втория ред си е малко притиснат.

Тази снимка е ведър спомен от романтичното време  на минивановете. В края на миналия век около тях имаше пазарна еуфория, всички се втурнаха да ги правят, поучени от успеха на първия Scenic. Opel се изхитри да блесне с Flex 7, оригинална система за разполагане на 7 пътнически места, като седалките могат да се сгъват и разместват така, че да оформят различни варианти на товарно и пътническо пространство.

Това смело хрумване се оказа почелившият коз, който, заедно с приятния дизайн и добрата техника, направиха от Zafira траен бестселър на минивановете. Толкова траен, че се оправя и сега, когато модното махало загърби минивановете и залитна към кросоувърите. А  ако се вгледаме аналитично, ще видим, че те си приличат по нещо.

Кросоувърите внушават идея за всъдеходност, от която повечето клиенти нямат реална нужда, но все пак си ги купуват, защото си мислят, че може да им потрябва. При модата на минивановете пък имаше увлечение по съчетанието на увеличен вътрешен простор с компактни габарити. Всъщност и в тях, както и в повечето от нормалните коли, обикновено се возеха по 1-3 души. Обаче, ако се случи да се съберат петима, в един миниван ще им е по-добре, пресмятаха тогавашните клиенти и си поръчваха  Picasso, Scenic, Verso. А Zafira прeдложи същото за седмина и дръпна напред. 

Всъщност нейните 7 седалки си носеха и определени ползи – може би повече от псевдовсъдеходността на днешните кросоувъри. Вършеха работа на многодетни семейства, както и на такива с баби и внуци и особено като служебни коли. Не случайно подобни 7-местни версии започнаха да правят и конкурентите. През 2005-а системата Flex 7 бе доразвита във второто поколение на Zafira. Третото също даде своя принос.  

Седемте седалки ги имаше и в тестовата машина и аз  им се радвах - чисто теоретично, защото на практика ползвах само две от тях. Всъщност лично използвах даже само една – шофьорската. И открих, че около нея има доста интересни неща. Сегашният маркетингов номер на Opel e „демократизация на екстрите“ – или казано по-просто предлагане на „премиум” опции  в масова кола. Тестовата Zafira примерно имаше безкрайно дълъг списък с оборудване, където си личаха и изискани неща като комуникационната система Opel OnStar, която ви осигурява спешна помощ при аварии, дистанционна диагностика и други комуникативни опции. Специално внимание заслужава и пакетът Adaptive Forward Lightning с LED фарове, които насочват гъвкави снопове светлина така, че да осветяват максимално простора отпред, без да заслепяват насрещните. Аудиосистемата R 4.0 IntelliLink пък не само даваше отличен звук, но  позволява да се ползват мелодиите от смартфона. Всъщност екстрите са прекалено много, за да ги изброявам. Част от тях осигуряват комфорт като в премиим-колите, но все пак не на премиум цена. Друга част се грижи за безопасността и (слава Богу) така и не влязоха в действие.

Тестовата машина се задвижваше от двулитровия турбодизел 2.0  DHT с мощност 170 к.с., съчетан с 6-степенна автоматична скоростна кутия. Не ще и дума, че задвижването е интригуващо – особено от гледна точка на дизеловите скандали напоследък. Агрегатът е последно поколение и за да се впише в ожесточаващите се екологични нормативи бе снабден с добавка на AdBlue. Тя неутрализира азотните окиси, но пък е извор на допълнителни разходи, а в конкретния случаи - и на досада.  Просто тестовата машина бе навъртяла към 20 000 километра, нивото на течността в резервоара бе намаляло, и когато остатъчният пробег падна под 1000 км, на таблото пред мен се появи надпис, който потискаше всички останали. Така аз не можах да разбера какъв точно е средният разход на нафта за моя тест, но беше около 6 л/100км. Приех досадата от надписа „зареди с AdBlue“ като данък, който всички ние дължим на екологията. Иначе моторът е гъвкав, пъргав, със стабилна дизелова тяга още от ниски обороти и е приятен за управление. Даже изпитах известно съжаление. Този наистина добър мотор се появи в днешното критично и неблагодарно време за дизелите, а в силните дизелови години Zafira  все имаше проблеми, особено пък с шумния и досаден 1,7 CDTi 120  к.с. в чиято огромна турбодупка и  шумни вибрации потъваше както шофьорското удоволствие, така и радостта от  икономията на гориво.  

Доброто впечатление от мотора се подкрепяше и от умно работещата автоматична скоростна кутия, която сякаш разгадаваше намеренията ми, сваляше предвидливо предавка или две надолу когато настъпвах газта по-силно за ускорение, но никога не вкара мотора в излишно високи обороти. Имаше възможност и за ръчно превключване на предавките, използвах я, колкото да се уверя, че работи, но честно казано  един миниван все пак не е кола за търсене на скоростна тръпка, пък и японският автоматик се справяше добре. 

Тази Zafira може и да не е подходяща за спортно свистене на гумите по завоите, но пък е пътен крейсер – кола, превръщаща дългия път в приятно изживяване. Това се дължеше както на задвижването  и на  простора около пътниците, така и на ергономичните седалки, като шофьорската сякаш обгръщаше и подкрепяше тялото, без да позволява отпускане или да предизвиква умора. Принос за приятната атмосфера имаше и перфектната аудиосистема, двузоновият климатик, точната навигация, електронният круиз-контрол.

Да, Zafira наистина не бе на мястото си, когато попадна между танк  и изтребител на селски площад. С такава кола трябва да се пътува към морето. В нея има място за весела компания, тя може да събере хора, сърфове, дюшеци, хладилни чанти и около тях ще има простор и ще се  носи хубава музика.  

И както си представях едно подобно пътешествие видях, че в другия край на площада с танка имаше знаменосец – характерен войнишки паметник за падналите по бойните полета в началото на миналия век.  Лично мен тези паметници ме вълнуват доста повече от смешния танк до детската площадка. Те са по-скоро тъжни -  нещо като квитанция за кървавия данък, платен от тогавашните поколения заради хм.... да кажем заради милитаристичните илюзии на времето.  Нещо много сложно стана за тежката августовска жега и  много контрасти се насъбраха за един малък селски площад. Метнах се на Zafira-та и отпраших към Боровец. Там нещата са по-ясни, а и колата щеше да си съвсем на мястото.

 

OPEL ZAFIRA 2,0 DTH 170  

Двигател

4-цил, турбодизел, 1956 куб.см, 16 клапана

Трансмисия

6-степенен автоматик Aisin

Мощност

170 к.с./3750 об/мин

Въртящ момент

400 Нм/1750 об/мин

Ускорение 0-100

10,1 сек

Максимална скорост

205 км/ч

Разход на гориво

Градски цикъл 8 л/100км

Комбиниран цикъл 6,1 л/100 км

Екологична категория

Евро 6, 

 

Христо Мишков

Назад



Коментари