Уилма, идвам с новото Jimny!

/ Изпитател

С малкия, но истински всъдеход можеш да се разходиш чак до неолита – почти сред динозаврите

Че Suzuki Jimny е добър всъдеход се вижда от три мили срещу вятъра. Не случайно изглежда като умалена G-класа, а при по-силно вглеждане – и като първия Defender. Всъщност колите, способни да покоряват планини и долини, по принцип са си ръбести и височки. Няма начин да си истински всъдеход и да си платил данък на аеродинамиката. Суровият им, малко недодялан външен вид е резултат на техническа функционалност, а не на естетическо вдъхновение, но една функционална машина също може да изглежда красива и дори да ти стане любима, особено ако върши добра работа. А Jimny умее да върши това, което външността му обещава – катери и спуска уверено и пъргаво, като малка планинска козичка, непоколебим пред всякакви препятствия. Дребен, но жилав - знаеш, че можеш да разчиташ на него, за да стигнеш, където си тръгнал, дори и ако до там няма път. Такова беше първото поколение, такъв е и наследникът, който бе лансиран миналата година, но можете да си го поръчате за следващата, защото интересът към него надхвърля производствените възможности. 

А този Jimny е от ново поколение, той се справя не само с пространството, но и с времето. Мен примерно за два часа ме закара до неолита, онази вълшебна епоха, когато хората вече определено са се дистанцирали от маймуните. По своему романтична епоха - всичко е било екологично, а храната - съвсем прясна (стига да можеш да си я хванеш, но трябва да внимаваш ти самият да не се превърнеш в нечий обед). Така е било преди 7000 години -  истински мъже са борели мечки и глигани с голи ръце и дялани камъни в тях, а истински жени са готвели прости, но питателни манджи директно на огъня в глинени делви, за да нахранят многобройната си челяд.

После се завъртяло убийственото колело на прогреса - хората измисили лъкове,  мечове, брадви, пушки, автомобили. Човекът покорил природата и животните оредели толкова, че станали защитени видове, а хората търсят девствени кътчета на планетата и се вдъхновяват от спомена за някогашните си ловни подвизи. Jimny примерно се озова в туристическа атракция от неолита - селище с глинени къщурки, с огнища на пода, където туристи плащат, за да спят на голи дървени  нарове. Неолитът (между другото - най-голямата революция в историята, когато човекът от прост консуматор е започнал да си отглежда храната и да си дялка камъните) се превръща в забавно шоу - донякъде в стила на Флинтстоун. И  Jimny с ръбестия си суров вид бе някак на мястото си до глинените къщурки, за които професорите могат и да спорят дали са автентични или не, но туристите очевидно ги харесват и си искат изживяването с всичките му практически неудобства. Важна е атмосферата все пак!  

Видео от теста

Така Jimny получи и нещо от очарованието на колата на Фред Флинтстоун, макар разбира се, да е безкрайно далеч от нея. Всъщност е модерна машина, която държи не само на суровия си, автентичен вид, но и на принципите си. Технически запазва ред особености на истинските офроудъри. Стъпил е на здрава рама, притежава безкомпромисно задвижване 4х4 с възможност за избор между работа само на предния мост или на двата и понижаваща предавка. Окачването е с твърди оси по цялата ширина и то помага за намаляване на усукването на каросерията и за поддържане на контакт със земята при всякакви кривини на ландшафта. Двигателят е 1,5-литров, атмосферен, с мощност 102 к.с. и въртящ момент от 130 Нм. Работи  стабилно и безотказно  - сравнително икономично на скорост по асфалт и уверено при тежките изпитания на офроуда.

Автентична суровост, съчетана с модерни глезотии има и в интериора. Той, разбира се, не е особено просторен, но пък блясва с японското умение за организация на малки пространства. В каросерията с дължина само 3,6 метра са наместени 4 сравнително нормални пътнически места. Е, поне предните са напълно нормални, че и комфортни. Жертвано е багажното пространство, но пък като се сгънат задните облегалки и то става нормално. Така че и при каросерията може да се говори за схеми с 4х4 и 4х2. Двама пътника са си съвсем удобно разположени, че си имат и багажник, а иначе може да са четирима, но трябва да си държат чантите в ръце. Дизайнерите са се постарали да запазат ъгловатите очертания на контролното табло, които дават излъчване на суровост въпреки модерните материали и богатия набор устройства за комфорт и безопасност.  Вдясно от контролното табло е 7-инчовият тъчскрийн на инфоразвлекателната система, в която е интегрирана и навигация. Системата може да разпознава и гласови команди. Впечатлява добрата видимост на дисплея, която се запазва и при обилна слънчева светлина, падаща  върху него. Аудиото също работи добре, но на скорост трябва да се бори с аеродинамичните шумове.

Макар да запазва качествата на истински офроудър, Jimny се управлява леко по асфалт. Воланът дава отлична обратна информация, като колата следва послушно сигналите от него. Скоростната кутия е с пет предавки и симпатично наклонен скоростен лост,  предавателните числа са така подбрани, че позволяват оптимално използване на въртящия момент на мотора както при офроуд, така и при движение на скорост, включително по магистрала. Все пак вдигането на повече от 120 км/ч не се препоръчва. Високата и ръбеста каросерия стои стабилно на асфалта, но аеродинамиката се превръща в очевидна (по-скоро ушеслухова) пречка. Моторът влиза в досадно високи обороти, а и разходът на гориво скача прекалено нагоре. До 110 км/ч нещата са далеч по-нормални. Иначе окачването не е прекалено твърдо и разстоянията по асфалт се преодоляват без особена досада и друсане.

С лекота преодоляхме и 70-те километра, отделящи прословутото средногорско село Чавдар от София. А то е достойна цел за една уикендова разходка. Не само с арехологическия парк, който може да ви отведе до обаятелната страна на неолита, без неудобствата на тогавашната мизерия, но и да ви изправи пред една типично българска загадка. Селото е планинско и неприлично богато,  с добре поддържани улици, прави тротоари, амбиоциозен център с изпипан парк, езерце с мостове и фонтанчета, новичък фолклорен център, модерен хотел.  Чистотата е като в германско село, а все пак се намираш в Средогорието – един по принцип беден и запустяващ регион. Загадката на село Чавдар го е превърнала и в медийна знаменитост, обект на възторжени репортажи, в които често се споменават европейските фондове и най-вече това, че тук те не се крадат, а отиват по предназначение. При по внимателен поглед се вижда и една друга, не толкова примамлива истина. Тук наистина печелят доста проекти по еврофонодве, които се инвестират с разум и отговорност, но основната част от богатството на селото идва от хвостохранилището, което поема отпадъците от цветната металургия.  Философски става нещо интeресно – отровите се превръщат в добра жизнена среда, но дали това няма и горчив привкус?

Въпрос за размисъл, а иначе самото село е интересно, включително като български и европейски феномен (сиреч като еврофондове, които отиват по предназначение, а не в нечии джобове). И етнографският център си заслужава да се види, дори повече от измисления неолитен архeологически парк. В него едни пари са похарчени целесъобразно. Най-модерните мултимедийни технологии се използват, за да покажат по атрактивен, но и коректен от научна гледна точка начин етнографските особености на региона.    

A Jimny се справи добре с пътшествието. Многобройните завои не го притесняваха, пътуването бе комфортно и достатъчно бързо. Важно е, че е истински офроудър, но реално тези му качества в теста почти не бяха използвани, а и в живота на повечето му собственици рядко биха влизали в действие. Но все пак носят своето очарование, пък е добре и да знаеш, че колата ти е способна да катери планини. Все някога ще потрябва. А от пазарна гледна точка е важно и това, че тези възможности могат да се получат сравнително евтино. Jimny започва  от цена 34 990 лв, а по-наточената версия GLX, която добавя алуминиеви джанти,  LED – светлини с автоматично регулиране и 7-инчов тъчскрийн струва 39 990 лв. Всъщност трудно е да се каже, дали това са много или малко пари, защото няма с кого да се сравнява. За тях получавате един истински, при това симпатичен офроудър, уникален с малките си размери и реалната проходимост, но и достатъчно удобен за използване в града.

Suzuki Jimny 1,5 VVT GLX

Двигател

4-цил, 1462 куб.см, атмосферен

Трансмисия

5-степенна механична, 4х4

Мощност

102 к.с./6000 об/мин

Въртящ момент

130 Нм/4000 об/мин

Тегло

1090 кг / 1435 кг натоварен

Максимална скорост

145 км/ч

Разход на гориво

При теста 7,3 л/100 км

Екологична категория

Евро 6, 

Размери в мм.

3645/1645/1725

Цена на тестовата кола

39 990 лв

Назад



Коментари