В тази кола по-добре да няма пътник до или зад шофьора, особено ако пътникът е дама и преди тръгването е имало обяд, стана ясно на втория ден от теста на Ford Focus ST. На дамата й стана лошо – точно когато на мен ми бе най-интересно. Изкачвахме се към хижа „Трите буки“ lв Осоговската планина над Кюстендил. По хубавия извит път нямаше трафик и зеленият хотхеч с желание разкриваше доброто в себе си – превъзходната динамика, съчетана с отлична управляемост и скоростна стабилност, под съпровода на вълнуващо басово ръмжене, идващо от мотор с 280 к.с.

Дребните неравности по асфалта не само не пречеха на скоростта, а раздрусванията над тях сякаш добавяха нещо в удоволствието от шофирането, влизахме в завоите уверено и излизахме устремно, това продължи около километър, след което колата принудително мина на облекчен режим, заради бунта на храната в чуждия стомах. И това бе достатъчно, за да оценим тръпката на Focus ST, но все пак недостатъчно, за да ѝ се порадваме пълноценно. А пък при нормалното, по-спокойно (даже прекалено спокойно), шофиране Focus ST показа и другата си страна – и тя добра, но по различен начин - на удобен компактен хеч, с който можеш да пътуваш комфортно и да стигнеш без умора и нерви до някоя хижа, море, вила или нещо такова.

Да, можеш да караш кола с 280 коня съвсем сдържано, по празен и извит планински път, както стана във втората част от приключението към „Трите буки“, но тогава май просто няма смисъл да си във Focus ST. Това можеш да го правиш и с обикновения Focus, които има два пъти по-малко коне под капака и е лишен от спортните седалки Recaro, от усиленото окачване и от басовия рев на изпускателната система. Ако ще ползвате една кола просто за семейни пътувания, то няма защо да плащата два пъти повече за ST. Той има смисъл само ако обичате спортната тръпка  и сте готови да се лишите от доста пари, а донякъде – и от удоволствието на идиличните пътешествия - заради нея. Идва и коварният въпрос – за какво са ви много и скъпи коне, като в огромната  част от пътешествията си нямате право (и възможност) да ги използвате.   Е, както е добре известно на повечето от истински запалените шофьори – конете под капака никога не са съвсем излишни. Все идва момент, в който ще потрябват – ако не заради удоволствието от потъването на гърба в седалката, то поне за да се измъкнеш при първа възможност от бавното влачене зад някой пушлявещ камион, когато отпред просветне празен участък.

А конете на  Focus ST напоследък добиват и сантиментална стойност, защото върху тях тегне печатът на някаква екологична обреченост. Мощните коли са все по-нежелани на държавно (и интернационално) ниво - както от общественото мнение, така и от Закона. Те постепенно изчезват от каталозите за продажби, а и в рекламите вече няма конски сили и секунди за ускорение – те са изместени от грамове въглероден двуокис и разход на гориво.  Между другото – при теста, в които имаше и доста бързо каране разходът на гориво бе средно 9,3 л/100 км. Това е много за компактна кола, но малко – за хотхеч. 

Това пък прави тестовия Focus ST още по вълнуващ и интересен. Става дума за нещо като „последен мохикан“ на една велика традиция – спортните хечове на Ford. При желание тази традиция може да се свържа и със самия Хенри Форд, който в далечната 1896 година е поставил рекорд за скорост с първия си автомобилен опит, но това е малко спекулативно.  Далеч по-реални предшественици са спортните версии на Fiesta, Escort и на първия Focus. Всички те „написаха“ вълнуващата страница на хотхечовете, които внасяха тръпка в, и без това много пъстрия, интересен автомобилен пейзаж от втората половина на миналия век. Днес той все повече изглежда като може би най-великото време на автомобила.

Дааа, бъдещето пред ярко зеления  Focus ST може и да е неясно, но пък миналото е наистина велико. Затова си заслужава да се вгледаме и в неговите особености. Започваме от дизайна. На пръв поглед си е Focus, а на втори – не съвсем. Разликите веднага се виждат от опитно око. Ярко зеления цвят Mean Green е запазен за тази версия и излъчва нещо агресивно. В природата зеленото обикновено служи за маскировка, но с подобна ярка разцветка някои същества предупреждават – опасен съм, не идвай към мен. Разбира се, погледът на автомобилния човек се привлича и от нископрофилните гуми и големите джанти със специален дизайн, а зад тях прозират и червените спирачни апарати. Всичко това категорично издава спортния нрав на колата, а за да няма съмнение се вижда ясно и надписът ST. Внимание заслужават и други многозначителни детайли. Горната и долната част на предната решетка са с дизайн на пчелна пита, има големи странични отвори, престилки и оптимизирани спойлери.

В интериора отново се вижда агресивния нрав на хотхеча. Седалките са спортни, дело на Ford Performance. Те крепят здряво тялото при всякакви ускорения – линейни и странични. Едноверемнно с това са и достатъчно комфортни - до степен да можете да ползвате колата за нормални пътешествия и да слизате без да сте разглобен дори в края на целодневно шофиране. Седалката е с регулиране в 14 посоки, 4 от които в лумбалната област, а има и отопление. Мястото за багаж също е предостатъчно, особено ако се свали задната облегалка.

Но това все пак са страничин подробности. Главното е в от другата страна н педала на газта – ускоренията, скоростната стабилност, даже и звука. Като се потопиш в тях може ида решиш, че май си зажлужава парите (ако ги имаш разбира се). Да тази шофьорска тръпка се чувства рядко по обикновени пътища, може и да е опасна, но пък си има своята цена, за онези които я обичат. За съжаление тя вече е обречена. Защото електричките може да правят и по-бързи ускорения, но те са лишени от страстта, която звукът и вибрациите придават. Така че Focus ST все още е тук – да му се порадваме докато можем.