Френският актьор Жан-Луи Трентинян почина на възраст 91 години. Мир на праха му! Той оставя солидна следа в историята на европейското кино и специална – в сърцата на автомобилните хора. Първият филм с негово участие е „И Бог създаде жената“ от 1956 – с който изгрява звездата на Бриджит Бардо, а последният е сниман само преди 5 години – през 2017. Освен  актьор е бил сценарист и режисьор – при това в златната епоха на френското кино.  Между 1956 и 2017 почти няма година, в която да не е пускал филм, а в някои години са и по два.

И все пак най-ярката страница в дългата му и успешна артистична кариера е „Един мъж и една жена“ от 1966. Мелодрама с дъх на бензин, събрала над 40 награди, включително Оскар и Гран при на Кан. Неговите награди са по-истински от днешните, защото са от времето преди индустрията на филмовите фестивали да се разпространи като епидемия по цял свят, роейки безброй всякакви титли и призове.

Сюжетът на „Един мъж и една жена“  в същността си е сантиментална драма за случайното събиране на сравнително млади вдовец и вдовица, отглеждащи децата си. Красива, защото има любов, родителски дълг  и тъжна, защото накрая се разделят.  А очарованието на тази френска приказка от средата на 60-те години е и в моторите, който ръмжат в киносалона, в това, че главният герой е автомобилен състезател. По онова време тази професия е била смятана за особено романтична, впрочем средата на века е и най-вълнуващото време за самите автомобили, които по това вече време стават масово достъпни, настаняват се не само в гаражите, но и в мечтите. 

И романтиката на тогавашните автомобили може да се почувства от филма. Във филма са включени реални кадри от рали Монте Карло и от Льо Ман, като зад волана на състезателната кола по трасето на Монте Карло е бил самият Трентинян. Между другото, този страхотен филм, с доста впечатляващи сцени, е сниман с мизерен бюджет почти без да се правят дубли, със съчетаване на цветна и черно-бяла лента заради икономиите, а не защото това е гениално режисьорско хрумване.   

Филмът наистина се превръща в събитие и не случайно има и две продължения  - отново изпълнени с любов тъга и автомобилна романтика.  Заслужава си да се видят, особено първият филм – както заради актьорският талант на Трентинян, заради режисьорския усет на Клод Льолуш, но и заради романтиката на автомобила от средата на миналия век.