Днес 65-годишният Жан-Доминик Сенар замeня шефското си място в Michelin с поста президент на Renault със специалната мисия да подготви стратегия за развитието на фирмата, но преди това ще трябва доста спешно да търси решение за функционирането на Алианса с Nissan и Mitsubishi. "Сенар ще бъде превъзходен президент“, е заявил министърът на икономикана Бруно Льо Мер. Той, заедно с президента и правителството, подкрепят Сенар, а това е важно, защото  държавата има 15% от акциите, но несъразмерно по-голямо влияние и гласът й в тази ситуация е определящ.

Сенар обаче ще се сблъска с един доста сериозен лабиринт в Алианса, където Renault притежава   43% от акциите на Nissan, но не може да налага волята си, поне не  и в последните месеци, след като Карлос Гон бе пратен в затвора. Тук ще е необходима сложна дипломация, за да се запази Алианса от трусове или крах без да се жертват позициите на Renault в него и здравите нерви на Сенар, както и комбинативните му умения ще бъдат от съществено значение. Авторитетният в-к Le Figaro го обяви за "прекалено социален за Renault", но набляга и на безукорната му почтеност, което е скрит намек към японския затворник. Той има съвсем различен стил от Карлос Гон, който с огромното си самочувствие на спасител налагаше егоистично ролята си и бе пренeбрегнал мнението и претенциите на Nissan. То му създаваше проблеми и в Renault и доведе до търкания с държавата.

Външно приветлив и компромисен, Сенар умее да води голяма фирма в глобалната икономика по предварително начертан курс, без да влиза в излишни конфликти, но и без да прави вредни компромиси. Дали тези умения, демонстрирани в управлението на един гигант в гумите, ще се окажат достатъчни в сложната автомобилна игра с японците, които се чувстват онеправдани в Алианса, е трудно да се предвиди засега. От официалното съобщение става ясно, че той ще има изключителни права да контактува и преговаря с японците, като "бордът на директорите на Renault желае да ръководи активно дейността на Алианса и решава да предостави на своя председател пълната отговорност за управлението на Алианса от името на Renault, в сътрудничество с главния изпълнителен директор".

 А  Michelin се превръща в нещо като „кадрова банка“ за   Renault. Миналата година президентът Макрон обяви втория по големина производител на гуми в света за „образцова компания“ и сега държавата дава солиден гръб на Сенар. Интересно е, че и Тиери Болоре, който вече официално е  Главен изпълнителен директор и ще работи заедно със Сенар, също е преминал през школата на  Michelin преди да скочи към върховете в Renаult.

 

И самият Карлос Гон е започнал кариерата си в структурите на Michlein, където  е привлякъл вниманието на тогавашния шеф на Renault със смелите си комбинации и умението да работи с чужденци в глобализиращата се икономика. С опита и авторитета си от Michelin, той бе изпратен в Япония, за да спасява закъсалия Nissan и да изгради глобалния Алианс. Тогава успя, въпреки прогнозите, че като чужденец ще се оплете във феодално-корпоративна паяжина на японския бизнес. Е, той пак се оплете в нея, но доста по-късно, след като бе спасил Nissan и изведе Алианса до лидерска позиция в света. Интересно дали наследниците му, които идват от същата школа на бизнеса с гумите, ще се справят по подобен начин.

 

А сега Michelin затвърждава ролята си на кризисна опора на френския автомобилен бизнес. В нейния актив е записано и спасяването на Citroen през 30-те години след смъртта на основоположника  Андре Ситроен.