Спомен за Илия Чубриков

/ Ретро

Легендата на българския автомобилен спорт си отиде тези дни на възраст 85 години

Илия Чубриков си отиде тези дни на възраст 85 години (род на 8 януари 1935). Мир на праха му! Новината дойде изненадващо. В последните десетина години няколко пъти имах възможността да разговарям с него и винаги се учудвах не само на на ясната мисъл и младежкия му дух, на и на добрата кондиция за възрастта му. При един репортаж за Alpine карахме легендарната му състезателна кола – спортна машина от 60-те, ниска, тясна, с неудобна седалка без реглажи, волан, почти опиращ краката и притиснати един до друг педали, които при малко невнимание можеш да натиснеш едновременно. Бай Илия се справяше перфектно, пъхна се в колата доста по-ловко и бързо от нас, „младоците“, а при потеглянето сякаш почуства състезателната тръпка и гумите му започнаха да превъртат и изпращат камъчета назад, въпреки малкото  място.

Изписаха се доста неща за купите и победите му, та ми се ще да подчертая нещо по-важно от тях. Той всъщност е пионерът на българския автомобилизъм. Лидер на поколението, което прокара пътя, започвайки от нищото с ентусиазъм и талант - без школа, без учители и „инфраструктура“. Затова и постиженията му са уникални и не могат да се сравняват с тези на по-късните шампиони.

За мен бе изключително интересен и като човек от „кухнята“ на прословутия опит за производство на „Булгаррено“ (и Булгаралпин) от 60-те години на ХХ век. Остави ценни спомени за този все още мъглив епизод в автомобилната ни история. Ето и част от неговия разказ, която записах през 1912.

 

„През 1967 ме извика шефът на фирма „Булет” Емил Разлогов и ми  предложи да направим фирмен отбор. Той създаде проекта за производство на “Булгаррено”, обичаше автомобилите и спорта. Беше голям търговец и осъзнаваше ролята на спорта за бизнеса.  Приех и почти веднага направихме среща със собственика на Alpine Жак Ределе. Няма да я забравя, беше в механата на хотел “Балкан”,  с него станахме приятели и ми обеща, че ще ми изпрати кит за състезателна подготовка на “Булгаррено” 8. Всичко стана бързо, стегнахме спортна кола за рали „Трансбалкания”, където станах победител в генерално класиране.“

Тогава Чубриков се пуска в международно рали без никакъв опит като автомобилен пилот. Преди това е карал мотоциклети – в онези години официално това не е било смятано за спорт, а за „военнопатриотична подготовка на младежта”. А всъщност е било романтичното време и на спорта, и на автомобилите, по пътищата не е имало радари, състезанията са привличали многохилядни тълпи, веднъж Чубриков е бил вдигнат на ръце заедно с мотоциклета.

Разлогов е оценил шампионския му характер и е заложил на него, макар че при провал това би могло да му коства скъпо в номенклатурните игри. След  „Трансбалкания” нещата се развиват като в приказка. Започва производството на Alpine в България. Чубриков става спортен директор във фирмата и заминава за рали “Монте Карло”, където се състезава за тима на Alpine, в друг екипаж от същия тим навигатор е бил Жан Тод. 

През 1969 година започва и развръзката на драмата „Булгаррено”. „Не е вярно, че французите са развалили договора заради нерегламентиран износ”, разказа той. Неговата версия е за завист от страна на СССР. Дори смята, че е уловил фаталния момент. „На стопанско изложение в Москва бяхме показали 4 български коли – “Булгаррено” 8, “Булгаррено” 10, “Булгаралпин” и червения кабриолет. Привличаха огромен интерес, но внезапно ми се обадиха да махам веднага всичко освен осмицата, защото щяло да стане страшно. Махнахме го, но руснаците вече бяха ядосани, че правим такива коли. Нищо чудно да са ги сметнали и за буржоазно влияние, особено кабриото. Или пък да са се опасявали, че българите правят конкурент на ВАЗ, който по онова време е бил планиран за автомобилния Детройт на социализма.

Назад



Коментари