BMW Group загуби дело в Швейцария по странен казус, свързан с трансгранични продажби на коли, при който швейцарски граждани се изхитрят да си купуват по-евтини беемвета от Германия, пък да си ги карат в родната (и прекалено скъпа) алпийска федерация. Казусът се точи от 2010 година, когато е записан първият случай, в който дилър на BMW в Европа отказва да продаде кола на швейцарец. Цените в Швейцария по принцип са от 20 до 25% по-високи (от 7 до 40 хил. франка в зависимост от модела и екстрите) от колкото от другата страна на границата и икономично настроените  швейцарци започнали масово да се възползват от това. В отговор BMW и търговците се споразумели да не продават на швейцарски граждани, те пък се оплакали от дискриминация и швейцарски съд наложил на  BMW глоба от 157 млн. швейцарски франка.

Фирмата обжалвала и сега е дошло съдебно решение от Върховния съд, потвърждаващо глобата. Казусът е интересен, защото тези продажби на практика ощетяват не само швейцарските дилъри на BMW, но и държавата, която губи от данъци и такси. По-важна в случая за съда обаче е била преценката, че по този начан фирмата поддържа по-високи цени за тяхната страна. "BMW няма право да казва на своите дилъри, че не могат да продават в Швейцария“, е обяснил говорител на комисията по конкуренцията, която е страна по случая. Според съда тук има открито нарушение на швейцарските закони и оформяне на нещо като картел. Фирмата нямала право да налага географски ограничения на своите дилъри. По този начин се затварял швейцарския пазар за външни участници, ограничалавало се честното ценообразуване и в крайна сметка се дискриминирали швейцарски граждани. Засега тази глоба е рекордна за казус с нарушаване на конкуренцията. По-голяма е наложена на Suisscom за злоупотреба с доминираща позиция в швейцарския интернет, но тя все още е в процедура по обжалване.  Швейцария е извън EС, но участва в общото икономическо пространство по специфичен начин. Казусът е интересен, защото единният пазар  в Европа ражда доста подобни случаи. Фирмите поддържат различни цени на отделните пазари заради разликите в жизненото равнище, но това отваря възможности за реекспорт, които не противоречи на законите. Това засяга и България, а за Хърватия се смята, че до 30% от местните продажби са за реекспорт.