Карлос Таварес напуска ръководството на Stellantis - четвъртия по големина производителна автомобили в света. Новината дойде изненадващо, макар че самото му слизане от мостика бе известено по-рано. По план той трябваше да остане още година, да си намери наследник и да осигури плавен преход.  Вместо това сега е набързо пенсиониран (всъщност получава т.нар „златен парашут“), а ръководството се поема от Джон Елкан, който е председател на борда на директорите. Той е финансов аристократ - издънка на легендарната фамилия Аниели, но досега не се е занимавал с оперативно ръководство.  Всъщност основната му задача е да намери наследник на  Таварес, способен да управлява глобална компания, с портфолио от 14 славни бранда, която е печеливша, но напоследък се натрупаха проблеми.  

Карлос Таварес блесна като метеор в автомобилния бизнес, а май сега угасва като метеорит. Автомобилен запалянко, любител на високите скорости, който има хоби да се пуска със състезателни коли както на писта, така и по ралита. Започва работа в Renault, където бързо се изкатерва в йерархията до N2, когато първото място бе заето от непоклатимия Карлос Гон. И тъй като там нямаше перспектива за изкачване през 2014 се прехвърли при историческия съперник и стана изпълнителен директор на Peugeot Citroen (PSA). Фирмата бе затънала в сериозни проблеми, които той разреши енергично и до голяма степен безскрупулно. Съкращаваше разходи, предоговаряше условията с доставчици и профсъюзи, спря нишови модели, които носеха загуби и за кратко време я върна на пътеката на печалбите. Спечели доверието и на фамилия Пежо, което развърза ръцете и амбициите му. 

Това го превърна в звезда на бизнеса, но той не спря дотук. Скоро му се откри възможност да закупи закъсалия Opel и той се захвана с тази голяма сделка. С нея се откъсна от тесните рамки на Франция, за да погледне към Германия и по-амбициозно към Европа.     

А след това изгради и глобална компания като присъедини още по-закъсалия Fiat – Chrysler. И там успя по същия начин – чрез решителни съкращения и енергична работа да стабилизира финансите. Роди се  Stellantis – плеяда от 14 славни автомобилни бранда, които трябваше да ползват общи технологии и  при това да не се конкурират взаимно. Някъде в този момент звездата започна да помръква. Заредиха се и проблеми – освен традиционните технически и финансови трудности влезе и в битка с профсъюзи и дилъри и дори с правителство – това на Италия, което бе недоволно от делокализацията на производството на Fiat.

Всъщност в момента макар и с доста проблеми Stellantis е на печалба. Наследникът на Таварес ще трябва да предприема сериозни реформи и може би да посегне на любимото дете на Таварес – плеядата от 14 бранда. Не всички са рентабилни, а и не всички имат онзи исторически ореол, който оправдава инвестирането в тях. Вероятно някои ще бъдат съкратени, но тези решения винаги са трудни и се отлагат. Една от личноститие , които сега може би ще излязат на преден план е бившият шеф на Alfa Romeo Жан-Филип Импарато. Той бе дясна ръка на Таварес в Peugeot, а след това се справяше успешно и в Италия.