Сметките über alles

/ Анализатор

Финасистът Лохшелер заменя инженер Нойман на мостика на Opel точно преди корабът да акостира в пристанището на PSA.

Михаел Лохшелер

За шефска рокада в Opel хем се говореше отдавна, хем дойде малко изненадващо. Малко преди финализирането на сделката с PSA Карл-Томас Нойман подаде оставка като Главен изпълнителен директор. Тя е била приета мълниеносно и функциите му са поети от финансовия шеф Михаел Лохшелер.  Смяната на инженер с финасист сякаш внушава и какви ще са основните задачи пред Opel – да ги наречем счетоводни. Разбира се, не в смисъл, да се манипулират цифри или да се правят номера за пред данъчните, а че фирмата ще трябва да съкращава разходи и да увеличава приходи, за да излезе на печалба. Между другото Карл-Томас Нойман също работеше по тази задача и почти я бе решил, но Брекзит и свързаното с него обезценяването на паунда обърка рязко положението на британското подразделение Vauxhall и донесе непредвидени загуби.

Иначе раздялата става по немски възпитано. Нойман запазва участието си в Управителния съвет и ще сътрудничи за безболезненото приключване на сделката с PSA. В изявлението си той не посочва причина за напускането, но обявява, че това е „трудно лично решение“ и че той „няма никакво съмнение, че Opel/Vauxhall ще бъде още по-силен от обединенето си с PSA“.  А в коментарите се лансират две основни версии. Първата е, че Нойман е планирал да превърне  Opel в електромобилната марка на PSA. Идея, която се базира на надценяване на потенциала и бързината на електрическата революция и която не е била приета от шефа на  PSA Карлос Таварес. А втората – че той вече хитро е успял да подготви за себе си ново работно място. Преди да поеме силно закъсалия Opel през 2013  г., той е работил във Volkswagen, където е запазил контакти. Твърди се, че сега ще се върне там, обогатен с нов опит и дори името  му се спряга за шеф на Audi, тъй като сегашният Руперт Щадлер е забъркан в кашата около „дизелгейт“.

По-нататъшната съдба на Нойман обаче не е  толкова интересна, по-важно е какво ще става с Opel. И изборът на новия шеф сякаш го подсказва – оправяне на  сметките.  

При подписването на сделката Таварес пое ангажимент да пази работните места, но планът му предвижда Opel да излезе на печалба през 2020, която през 2026 тряба да стигне до марж  от 6%. И ако тази година пазенето на работоните места е гарантирано, следващата на преден план ще излязат икономиите. Opel има 10 завода и могъщ инженерен център в Рюселсхайм с 38 000 работници. Фирмата има свои традиции и капацитет, който, ако се използва правилно,  може да добави силeн порив на здравословен немски вятър в добре настроените  платна на френския кораб на PSA и да утвърди обединената компания като №2 в Европа, с възможности да гледа и към първото място.

Има обаче и песимистичен сценарии - трите масови марки влизат в самоубийствена вътрешна конкуренция, Opel продължава да губи, работници стават излишни, френските шефове влизат в конфликт с немските профсъюзи и т.н. В близко бъдеще мениджърите ще трябва да бъдат много внимателни и предвидливи в действията си, за да не се стигне до подобно развитие.  

А Таварес има от кого да се учи. Когато Renault завладя закъсалия Nissan всички очакваха скорошен провал. Както заради сравнително ограничения потенциал на Renault, така и заради опасността от вътрешна конкуренция и от трудното съчетаване на френски и японски манталитет. Карлос Гон обаче намери правилния подход и създаде съюз, в който няма усещане за доминация, а ако има такава, то тя е приета. Двете фирми на практика се допълват и си помагат. Интересно дали съименникът му Карлос Таварес ще успее да намери подобен подход при едно немско-френско обединение. Преди да оглави PSA той направи бляскава кариера в Renault именно под ръководството на Карлос Гон. Дали ще се окаже добър ученик? Толкова добър, че в Renault да съжаляват че са го изпуснали.

Автор

Христо Мишков

Назад



Коментари