С Countryman на „Кукерландия“

/ Информатор

Най-необичайното Mini попадна сред странни хора и се харесаха взаимно

„Дай 5 евро ако искаш да ме снимаш“, заяви нахакан кукер, като видя обектив. За пръв път ми се случи в България някой да поиска пари, за да удостои фотоапарата ми с неговия ценен образ и ме хвана яд. А кукерът явно е попътувал по света и прилагаше чуждоземен  опит - тук-там действа подобна схема за изнудване на туристи. Като истински българин нито му дадах нещо, нито го снимах. По-късно обаче той сам влезе в обектива, защото се завъртя около колата и занаднича през прозореца. Нещо ме жегна да му поискам 5 евро за разглеждането, щракнах го  как зяпа и реших, че сметката е уредена.

 А около колата набързо се насъбра цяла сюрия кукери, които нямаха нищо против фотоапарата. Свикнали са. Те идваха от дълга фотосесия, където търпеливо стояха на студа като манекени, докато професионалният фотограф Матиас ги подреждаше в кадър, мереше светлината, нагласяваше блендата на архаичния си Hasselblatt и ги снимаше напълно безплатно. И той е интересна птица – един от признатите майстори на обектива, който отрича тотално целия прогрес, работи само с чернобяла целолуидна лента с механична камера (без никаква батерия в нея), готви всеки кадър по половин час, снимките му стават като картини и от кадър 6х6 см. вади постери по 10-15 метра. Убеден е,  че дигиталната фотография не само че не може да постигне подобно качество, но и че е нещо бездушно, което не може да хване излъчването на хората. Той прави албум за маскарадите по цял свят, така че за българските кукери бе чест да влязат в обектива му.

Цялата тази случка се разигра в едно селце от странната държава „Кукерландия“, която превзема ямболско в края на февруари. Тогава е фестивалът на кукерите – шумно и представително мероприятие, в което се събират групи от цялата страна, преминават с дрънчене през площада, играят театрална сценка пред жури и чакат награди. И уж фестивалът е направен, за да се съхрани една древна традиция, а пък той всъщност я унищожава. Кукерите стават артисти, чакат аплодисменти, смело променят селските си ритуали и маски, само и само да вземат наградата. Така е с маскарадите по цял свят – ако не станат фестивал с награди, се превръщат в разпасан карнавал, а най-често са и двете. Матиас бърза да хване с обектива си каквото автентично е останало от традицията и мрази всякакви нововъведения.

Намръщи се раздразнено и като видя сивия Countryman. Той обича добрата стара механика и истинското Mini за него трябва да е малко, червено, с атмосферен мотор и произведено някъде до към 1980-ата. „Това сиво нещо, не може да носи името Mini”, със заядлив тон подхвърли той. „Щом не противоречи на закона може”, отвърнах с адвокатски акцент. „А ако се продава добре - може да черно, с турбо и дълго над 5 метра”, продължих академично като маркетолог. Това е пазарната логика и срещу нея никой не може да рита. Фирмата работи за печалба, а не за да пази традиции, а клиентите на Mini отдавна не искат да са свити като ембриони зад волана, да се друсат като в шейкър, а имат и все повечко багаж. „Не! Истинското Mini трябва да е малко“, продължи да си пее Матиас с фанатизма на старообрядец. „Ако беше наистина малко, ти нямаше да си тук”, отвърнах ехидно и бях прав. В едно старовремско „истинско“ Mini той нямаше да успее да натовари само техниката си, а в екипа все пак бяхме 4-а души. И със сериозния тъмен Countryman пътувахме не просто нормално, но и комфортно, както и бързо. И всички се радваха на лекотата, с която изпреварвахме наред на магистралата.

Второто поколение на Countryman на практика е удобна, просторна и бърза семейна кола. Дължината му е 4,30 м., а височината.1,55 .м.  Вътре се събират и 5 пътника, а четирима се разполагат нашироко, като имат и съвсем достатъчен багажен обем.  И все пак е Mini – не само защото го пише на емблемата, а най-вече защото стилът му го идентифицира като пряк наследник на легендарния мъник. Просто е пораснал, но така става с всичко напоследък – и с хората, и с колите. Тук действа магията на старателно изпипания дизайн - виждаш, че е „макси“,  а все пак го приемаш за Mini.

Хм... ами то и със съвременните кукери е горе-долу така. Някога са ги смятали за обсебени, за магически персони, вярвало се, че игрите им гонят зли сили, че ритуалите им носят плодородие, че момчето става мъж, когато сложи маската и не я сваля по няколко дни. Днес всичко е спектакъл и повод за празнуване, но те пак се наричат кукери, че и се обиждат ако не им дадат награда. И  по един някак философски ничин се обединиха пуристите на Mini с пуризма на етнографите.

Пуристите по принцип имат в ума си някаква  фикция, с която сравняват реалността и резултатът обикновено не им харесва. За пуристите на Mini това е образът на онази количка, която сър Алекс Исигонис е направил почти случайно през 1956-а заради Суецката криза. Кризата отминала, колата останала. Не че  е била много удобна, но станала оригинална, симпатична, евтина и икономична, пък и в кризата хората не били претенциозни. После дошло десетилетието на минижупа и тя се вписала принципно в него, че го и надживяла. Кола, която се помни и впечатлява, дори и ако си я виждал само на картинка. Mini е  едно от явленията и иконите на 20-и век - с нея Пади Хопкърк е скъсал далеч по-мощните конкуренти из серпентините над Монте Карло, покрай нея цял свят се смееше на скечовете на Бени Хил и мистър Бийн, по улиците се срещаше сравнително рядко, но пък шестваше триумфално по екраните. Тогавашното - скромно като визуални ефекти, но някак по-съдържателно кино, разпознаваше в нея герой с характер, чар и стил. Днешното, наситено с всевъзможни трикове кино също я харесва – и пак заради характера и стила. На практика стилът я дефинира и той остава – независимо от всички околни промени.

Остава по своему и в Countryman, макар и разтегнат до 4,30 м., просторен, мощен и ... доста по-скъп. Тестовата кола отиваше над 100 хил лв. Това са много пари, но пък изброяването на техническите екстри обяснява как се стига до тази сума. Двигателят е турбодизел, като от два литра работен обем са измъкнати 190 к.с. и 400 Нм въртящ момент.  Затова и на пътя тя бе пъргава като оса, изперварваше по магистралата с баварска категоричност и се катереше като козичка по баирите. Моторът е съчетан с брилянтен осемстепенен автоматик и задвижване на 4-те колела. На отиване пълноприводното задвижване не свърши много работа, но пък на връщане ни хвана големия сняг, магистралата почти не бе чистена и ние се носехме по нея доста по-уверено от останалите.

Механиката далеч не е всичко. Тя вдига цената до 70 хил. лв. Останалото са екстри, главно електронни, като описанието им би отнело поне две страници. Някои на пръв поглед изглеждат прищявки, но като им свикнеш - стават необходимост, други за мене са си наисина безполезни, но явно си намират купувачи. Това е подходът на съвремения маркетинг и Countryman е негова достойна рожба. Щом се продава с тези цени - значи всичко е наред. Сделката е стъпила на здрави пазарни основи, ако искаш и можеш – вземаш, ако не – отказваш се или търсиш другаде.  Примерно аз не бих дал 2390 лв за електрически предни седалки, но някой друг ще даде. Хедъп дисплеят е 1195 лв. Всъщност е полезно устройство, но все пак е въпрос на сметка дали си струва. Същото важи и за камерата за обратно виждане (757 лв.). Ако имаш пари и не си уверен в паркинговите си умения – плащаш. Лично аз рядко гледам в тия камери и никога не разчитам на  тях, така че по-скоро бих подминал офертата.  За сметка на това 19-инчовите алуминиеви джанти John Cooper Works Course с Runflat гуми си заслужават. Както заради отличното поведение на пътя, което дават, така и заради отпадането на резервната гуми, а преди всичко – те са и естетически акцент, черешката на тортата, бижуто на шията. А Mini се цени най-вече заради очарованието, заради естетиката. Всъщност екстрите са безкрайни и повечето от тях са въпрос на вкус, претенции и възможности. Всеки сам може да избира кое си струва парите и дали ще му върши работа, а фирмата го предлага. При това явно го предлага умело, защото повечето от колите са досто по-скъпи от базовата си цена.

Самият тест някак разпръсва ценовите размисли. Като пътно поведение, комфорт, стабилност, динамика е чар колата е не просто добра, но и донякъде уникална и си заслужава парите. А останалото е личен проблем на купувача. Той трябва да прецени дали може да си позволи да инвестира в подобна кола или да избере друга, няколко пъти по-евтина, която ще го вози - но без подобна тръпка и стил. Хм,... а точно около тръпката е и най-сложният момент около този Countryman. Той е разработен на платформата на BMW Х1, механиката му е баварска, тя по принцип е изпипана за по-агресивно каране,  настройките те подтикват да натискаш газта като при задно предаване, макар че задвижването може да е предно или 4х4.

Тази баварска тръпка бе трансферирана успешно в новото Mini,  с неговото поведение като на карт – повратливо, напористо, сякаш нетърпеливо да скочи в завоя. Countryman обаче е прекалено голям, за да предаде цялостно това Go-kart  усещане. Разбира се, по-масивният и обемен кросоувър е и бърз, и пъргав, и повратлив, но по един различен, по-уравновесен начин.

И ето го ключовият момент. Запазена ли е магията на Mini? Може да се спори дълго. Най-елементарният подход е сметкаджийски. Казваш си примирено  - губиш Go-cart тръпката, но пък печелиш място за 5-има, имаш и 4х4, което ти дава скоростна стабилност по хлъзгав път и проходимост извън асфалта. Имаш и естетическото очарование на Mini, даже много от него.

А има и един психологически подход. Всъщност Go-kart тръпката я има. Тя започва от очарователния дизайн, а ако си настроен изследователски и много искаш - можеш и да я почувстваш, като натиснеш машината по-яко. Така че Countryman все пак дава повече – имаш простора и удобството на истинска 5-местна кола заедно с перфекционизма и агресивността на баварската механика и очарованието на Mini. А дали това очарование е наистина автентично, е проблем на пуристите с тяхното болезнено фиксиране към образа в главите им. Реалността бе следната и тя е хубава - с Countrymen-а изминахме над 1300 км по магистрали, баири и между селски пътища. Изминахме ги бързо и комфортно. Въпреки напрегнатия график никъде не закъсняхме.  С едно истинско Mini щяхме да сме натъпкани като в консерва, щяхме да пристигаме късно и разглобени от друсането на гениалното за времето си окачване с гумени тампони. Тези неща все пак не ги обсъждахме с Матиас. Като се замислих, всъщнот и аз харесвам повече онова гениално Mini, с цялата му романтика. Харесвам го като запалянко по историята и механиката, а като днешен шофьор все пак предпочитам да пътувам (и най-вече да карам) днешната бърза, комфортна и приятна за пътуване кола. Когато си в нея споровете за автентичността и запазването на на оригинала изглеждат безсмислени. И Countryman изглежда по-доброто Mini, просто защото е по-удобен за пътуване. В крайна сметка това е предназначението на една кола. То обаче е само началото, а отгоре е чарът и тръпката, които все пак са запазени, макар и  различни от онези в оригинала.

Ами то горе-долу такова е положението и с кукерите, разбрах вечерта когато хората се веселяха на селския празник. Разбира се, че сегашните кукери не са като някогашните - нито вярват в зли сили, нито се опитват да ги преборват. Знаят, че плодородието не зависи от ритуалите им и все пак си ги правят. И в крайна сметка вероятно не им пука много и за наградите на фестивала. Там по-скоро ги запращат амбициите на кметове и читалищни шефове. А държавата Кукерландия в края на всяка зима се ражда някак от само себе си и е отвъд фестивала. Празните села се изпълват с хора, защото нещо ги е събрало. Много от тях пътуват не просто от съседните градове, но и от далечни страни, за да се приберат за празника.  И всъщност празникът винаги е бил важният, а всичко наоколо се е променяло и ще се променя. 

MINI Countryman Cooper SD ALL4

Двигател

4-цил, турбодизел, 1995 куб. см

Трансмисия

8-степенна автоматична 4х4

Мощност

190 к.с./4000 об/мин

Въртящ момент

400 Нм/ 1750 - 2500об/мин

Ускорение 0-100

7,4 сек

Максимална скорост

218 км/ч

Разход на гориво

При теста 6,8 л/100км

Екологична категория

Евро 6 

                                                                                               

Назад



Коментари