Toyota с гордост може да отбележи 20-годишнината на първия масов хибрид Prius. Цялата история е започнала малко авантюристично през 1993-а, когато са били обсъждани вариантите за „кола на ХХI век“ и е даден старт на проект G21. Целта му е била да се разработи кола, консумираща 1,5 пъти по-малко гориво от обикновения еквивалентен автомобил. Първите изследвания са показвали, че хибридната система може да свърши работа и през 1995 в Токио е представен компактен прототип с невероятно сложното за тогавашните представи задвижване, съчетаващо бензинов и елдвигател в обща трансмисия и сравнително голям акумулатор, който служи като резервоар за оползотворяване на енергията от спирането. Две години по-късно в Токио бе показана и серийна кола. В Европа Prius пристигна като шоукар през 1998 на автосалона в Париж и бе посрещнат със скептицизъм. В САЩ обаче около нея се разви истинска еуфория и холивудските знаменитости смятаха за добър стил да се показват с Prius. Странният й дизайн тогава изглеждаше привлекателно екзотичен.

Това им носеше реноме на авангардисти, загрижени за екологията и общото благо. В САЩ първият Prius от 2000 до 2003 бе сертифициран като Super Ultra Low Emission Vehicle (SULEV) и това му даваше определени привилегии в Калифорния. В Европа продажбите започнаха скромно в началото на века. Тогава светлото екологично бъдеще се очакваше от водорода, електричеството изглеждаше обречено, а дизеловата вълна набираше огромна скорост с директното впръскване Common Rail и въвеждането на филтри за твърди частици. Реално тогавашните дизели бяха по-икономични от хибридите и това стана повод за шумен публичен скандал. Бившият шеф на VW Бернд Пишетсридер поведе открита атака срещу хибридната еуфория, той отричаше цифрите от стендовите тестове и с право доказваше, че един дизел при реална експлоатация е много по-икономичен от хибрид с аналогична мощност. Към 2004-а 2005-а това бе безспорно, тогава то означаваше и екологичност, защото се измерваше само СО₂. Повод за кампанията бе лансирането на второто поколение на Prius, което значително подобряваше комфорта и ефикасността на задвижването. А то вече бе доказало надеждността си.

Toyota мълчеше и продаваше своите хибриди на загуба, като упорито усъвършенстваше сложното задвижване, прехвърли го и към луксозните модели на Lexus. Постепенно хибридите станаха по-приятни за шофиране, а в градския трафик бяха наистина по-икономични. Prius увеличи продажбите си и в Европа, а Toyota вече не губеше от всяка кола. Към 2005-а година вече всички фирми видяха перспективи в хибридите и спешно започнаха да ги разработват. Роди се и идеята за плъгин, който позволяваше рязко да се увеличи електрическата част на пробега и съответно стойностите за вредните емисии да паднат още повече. Литево-йонните батерии засилиха още електрическата част от хибридния микс и засега изглеждат като добрата възможност да се направи реалния преход към чисти електромобили. Дизелите са изложени на публично заклеймяване заради азотните окиси, водородът вече е забравен, защото така и не се намери начин да бъде вкаран в приличен автомобилен резервоар. И пътят на Prius всъщност се оказа правилен, макар и труден. Самото име идва от латинската дума за „пръв“ „предхождащ“. Дали пък когато са го избирали в Toyota са знаели, че ще стане така?