Твърдението на един министър,  че Франция ще забрани продажбата на бензинови и дизелови коли през 2040-а година обиколи света като истинска новина, макар че в случая става дума или за неясно намерение или – което е по-лошо - за популистка игра с екологичната мода на момента от новия управляващ екип, от който се очакват велики дела.  Всъщност петролното гориво и колите, които го използват, могат да изчезнат както по-рано, така и по-късно, но то няма да зависи особено от волята на министър Юло, дори и ако той лично се е посветил на подобна кауза. Неговият  петгодишен мандат току-що започна, а през 2040-а той може да бъде както президент, така и затворник. Впрочем шансът да е един от политиците, за които никой не си спомня, също не е за пренебрегване, макар че има някаква вероятност да влезе в историята и като гениален пророк или велик екологичен реформатор.

По-важното в цялата случка е, че автомобилите отново влизат в политическа употреба, а това в момента намирисва преди всичко на евтина демагогия. Просто защото проблемите, които са свързани с петрола и колите, са прекалено сериозни, за да могат да се решат чрез волеви решения на един министър, или даже президент. Независимо на коя държава.  

В момента никой не знае и не може да предвиди как ще се развива борбата между петрол и електричество. Всъщност даже не е ясно дали наистина има такава борба. Реалните коли се движат от петролни деривати, а електричеството все още стои отпред като красив, вдъхновяващ идеал. И никой не се замисля за неговата „тъмна страна“. От него се очаква да реши екологичните проблеми, но няма сериозни анализи на проблемите, които то самото ще породи. Примерно литиево-йонните батерии засега се разработват от чисто икономическа гледна точка. И се разсъждава по следната логическа верига – инвестира се в проучвания и те технологично прогресират, правят се заводи за масово производство и те поевтиняват, електромобилите стават евтини и удобни. Нататък действа пазарът като по учебник. Самолетът на поредната техническа революция отлепва от пистата, а нагоре вече го носят самовъзпроизвеждащите се и въртящи се на все по-високи обороти механизми на търсене и предлагане. Само че тези революции се задействат рядко и трудно. И най-важното – непредвидимо.

А какво ще стане, ако батериите се окажат по-опасни от очакваното, ако започнат да се подпалват или да гърмят, ако редките елементи за тях са недостатъчни, трудно достъпни или пък много замърсяващи? А откъде ще се вземе електричеството, с което милионите коли да щъкат насам натам -  ако ще е от въглища, а това е най-лесният път за добиването му, атмосферата съвсем няма да стане по-чиста. И какво ще стане, ако пък някой хитроумен стартъп разработи резорвоар за водород, достатъчен за преход от 600 км, който да е евтин и безопасен? Тогава електкричеството и литиево-йонните батерии ще бъдат  забравени, а водородът – вдигнат на пиедестал.  

Автомобилите (и човечеството покрай тях) наистина навлизат в много интересен етап от развитието си. Но по пътя им напред ги очакват и много неизвестни и непредвидими препятствия и технологични новости. Затова и поставянето на конкретни дати, в които бенизновите коли ще бъдът забранени, е безотговорна демагогия, независимо дали министър Юло е искрен в намеренията си. Лично на мен неговото изявление ми напомня за Хрущчов, който през 1961 обявява „сегашното поколение съветски хора през 1980-а ще живеят в комунизма“. Вярно че електромобилите и социалните утопии са нещо много различно, но демагогията е универсална и вечна.