Потоп от трошки залива Сърбия

/ Анализатор

Асоциацията на вносителите на автомобили вдига тревога за трагичното застаряване на автопарка

„Пагубното влияние на трошките – защо държавата мълчи и толирира сегашното състояние?“ под това заглавие сп.Vrelegume публикува декларация на Асоциацията на вносителите на автомобили и части в Сърбия, с която се привлича внимание към влошаващото се състояние на автопарка и необходимостта от мерки за подобряването му. Асоциацията публикува и данни за вноса на коли в Сърбия за тази година, от която се вижда, че вносът на много стари коли (над 13 годишна възраст) е повече от половината от всички внесени возила. Това по принцип води до замърсяване на въздуха, прекомерна консумация на горива и други консумативи и повишена опасност от катастрофи. Асоциацията на сръбските вносители се възмущава от репродуцирането на това състояние и призовава държавата да вземе мерки.

В цялата тази история няма нищо интересно за нас, българите, освен дребнавата радост, че и при тях е същото. А всъщност у нас е по-зле, защото през 90-те, макар и да воюваха с почти всички наоколо, сърбите все пак ограничаваха потопа на европейските таратайки, докато тогава той заливаше свободно България и сега можем да видим ръждивите му остатъци навсякъде по улици, полета и градинки. А съседските данни все пак са интересни – най-малко заради любимата балканска игра на комшийско заяждане.

И така - в Сърбия от началото на годината са внесени 31 309 коли, от които 17 219 са на възраст от 13 до 19 години и теоретично отговарят на Euro III. По-точно – направени са, когато този начален екостандарт е влизал в сила, днес надали отговарят на неговите, или на каквито и да било, изисквания. Съответстващи на последния стандарт Euro VI пък са само 724 коли. Вярно е, че тези стандарти могат да бъдат критикувани за много неща, но те все пак отразяват състоянието и опасността на колите за околната среда и хората.

Сръбските вносители призовават държавата да вземе мерки за обновяване на автопарка, като използват и изтъркан европейски номер. В момента Сърбия води преговори за присъединяване към ЕС и според тях „Глава 27“ дава аргумент за подобна политика. Тук можем да им дадем високомерен съседски съвет – нито преговорите, нито присъединяването могат да решат този проблем отвън. Каквото и да пише в главите,  ако местната администрация не иска, а политиците нямат воля да го наложат, нещата не помръдват.  А политиците не искат, най-вече защото ги е страх от моментното недоволство заради поскъпването на удоволствието всеки да има кола и да си бръмчи с нея, колкото и вреден и опасен да е. А след като този проблем стане част от управленския популизъм, вече е непробиваем. И – поне у нас – темата се завърта в омагьосан кръг, от който няма измъкване. Всъщност за „стара“ Европа по-скоро е изгодно да има пазар за своите таратайки, така че от нея решение не може да се очаква. То въобще е глупаво да очакваш някой друг да решава проблемите ти!  Българите паднахме в тази клопка и, даже и като ни дойде времето да сме председателстващи на ЕС, все така си тъпчем на едно място. Интересно какво ли пък  ще направят сърбите по дългия им път напред?

Назад



Коментари