За това нещо си струва да се разказва - eдна необикновена кола направи интригуващо, изпълнено със смисъл и емоции пътешествие в началото на септември. Първо за колата – тя носи името BMW 223 Active Tourer и е миниван от BMW. Само да напомня, че допреди 8 години самото понятие „миниван от BMW“ бе непознато за равнодушните, немислимо за познавачите и направо кощунствено - за запалените баварски фенове.

А сега миниванът на BMW идва във второ издание и то излиза, когато останалите автомобилни фирми масово се отказват от минивановете. BMW обаче не се води по чужди увлечения, запази и доразви своя Active Tourer, което безспорно е някакъв принос към богатството на автомобилния пейзаж за момента. А около тази кола все така се носят фенски страсти, разгарят се ожесточени спорове, коeто я прави още по-интересна.

И пътешествието бе интересно само по себе си. Конкретната ни цел бе град Патра – далечен и непознат за повечето българи, които иначе не пропускат лято без Гърция. А ние отивахме там не просто на море и октоподи, а на гости на три от древните музи. В Патра традицононо се провежда „Международен поетичен фестивал“. Събират се млади поети от разни народи, другаруват си и четат стихове. За да се разбират – преведени на английски. Доколко преведените стихове са близо до оригиналите е отделен въпрос, но в Патра май и въздухът помага на поетите. Във всеки случай българската участничка Надя Радулова бе доволна от събитието и лиричната му атмосфера. Все пак древна Елада е обичала поезията, за която са отговаряли цели три музи - Калиопа, Ерато и Евтерпа. Около Калиопа може да се открие и българска връзка, защото се смята за майка на Орфей. За самия фестивал можете да прочете повече другаде, а тук все пак основната тема е колата и пътешествието.

Окзава се, че и в до болка познатата Гърция има какво да се открие, просто трябва да мръднеш встрани от традиционните рецепти и маршрути – както баварците мръднаха настрани от маркетинговите си догми с тестовия Active Tourer. И така потегляме в четвертък към обед с хитрата цел да избегнем мощния уикендов поток към плажовете на Халкидики.

Не ги избягнахме съвсем, на границата имаше средна хубост задръстване (около час), а след това дръпнахме в друга посока – към Йоанина. Сравнително голям планински град с характерните за Балканите каменни къщи, чисто езеро, солидна крепост. Най-впечатляващият спомен от богатате му история е за един албанец - независимият османски отцепник Али паша Янински, а по кулинарната част се набляга на месото и местните гърци са пригодили към него таверните си. Нехарaктерно за българските представи за Гърция, но бе вкусно.

Пътят е магистрала, която се вие из високи и стръмни баири, през безброй тунели и мостовe. Скоростта е ограничена до 120 км/ч, а на места и по-ниска. Този планински път бе и отлична възможност за нашата кола да покаже достоинствата си. Завоите са много, но асфалтът е гладък и нашата баварка ни возеше комфортно, сравнително бързо за условията и стабилно. Високото купе даваше предостатъчен простор за 4-има пътника, въпрeки компактните габарити (дълж. 4386 мм). Дизайнът на второто поколение е пипнат внимателно, като профилът го доближава повече до кросоувър, отколкото до старите минаванове.

Перфектната аудиоуредба осигуряваше приятна атмосфера за пътниците, а истинското удоволствие все пак си оставаше за шофьора. Защото миниванът-кросоувър пази баварския си характер и той се чувстваше – в напрегнатите реакции на педала за газта, в начина, по който машината следваше уверено волана (и линията на завоя) без каросерията да „залита“ по допирателната, в увереното спиране (отново без политане на каросерията). А най-важно от шофьорска гледна точка е онова трудно описуемо чувство на сливане с колата, което може да се определи и като шофьорска поезия - бързо свикваш с машината, вярваш ѝ и я чувстваш като твое продължение, защото тя не просто изпълнява това, което воланът или педалите искат от нея, но го прави с готовност и енергия. Разбира се, и баварските инженери не могат да се преборят със законите на физиката. По-високата каросерия ограничава скоростната стабилност и с това не можеш да не се съобразиш. Из завоите миниванът трябва да се кара по-внимателно, отколкото една тройка седан, но все пак и той стоеше по-устойчиво от подобните му минаванове и отколкото височината му предполага. Това се дължи най-вече на добрата работа на окачването. ТестоватаActive Tourer бе с предно предаване, но и тук баварските инженери показват умението си да играят със законите на физиката и успяват да придадат усещане като за задно предаване. Това не е особено важно за един миниван, който все пак не е машина за скоростни упражнения, но дава различна – и по приятна - тръпка зад волана.

 

А бързината и отличните реакции на газта идваха от двигателя. Неговата „моторна песен“ бе ненатрапчива, даже тиха. В нашата версия 223i АТ той бе бензинов, четирицилиндров с обем 2 литра и мощност 218 к.с, съчетан с малък елдвигател, работещ под 48 волта. Тази хибридна система има своя принос не толкова за отличната динамика, колкото за умерения разход на гориво. Максималният въртящ момент е 360 Нм., а паспортният разход на гориво е 6 – 6.5 л/100 км. Последният показател бе особено важен при цените на бензина в Гърция и той се оказа реален. В дългия магистрален преход средният разход бе качен до 6,9 л/100 км, а в следващата част на пътешествието из нормалните пътища на Пелопонес спадна до 6,2 л//100 км. Накрая компът показваше средно 6,5. В колата бяхме 4-има с доста багаж. Между другото, багажникът май бе малък за нас, но ние се бяхме нагласили като за ваканция. Независимо от пътя, моторът (с малко пресилване може да се каже - двата мотора) бе винаги на разположение, когато имахме нужда от повече кончета – особено при изкачвания и изпреварвания. Задвижването е мощно, гъвкаво и – в случая бе важно – сравнително икономично и безшумно. Всъщност така и не стигнахме до ситуация, в която да се почувства напрежение или недостиг на мощност. По-скоро не я използвахме докрай поради уважението към гръцките закони (и глоби), а и заради лежерността на ваканционното пътешествие.  

А след Йоанина отидахме до Патра и през най-дългия въжен мост в света се оказахме ина полуостров Пелопонес, който днес формално може да се смята и за остров, защото единственият провлак, свързващ го със сушата, е прокопан с канал. Там погостувахме на музите и открихме една съвсем различна Гърция. Пелопонес има особена история. Освен Византия, в Средновековието са го владяли рицари, после са дошли османците, които пък били прогонени за кратко от венецианците, за да се стигне до 1821 година, когато точно от Пелопонес с голямо въстание започва новата гръцка държъва. Историята е наистина богата, много неща от нея са запазени и днес има какво да се види – като се започне от античността, та до съвременността. Обиколихме доста интересни места – Епадавър, Коринт, Навпакт, Навплион, Микена и колата ни прекара навсякъде комфортно и със сравнително нисък разход на гориво. А таверните са пострадали от италианското вмешателство, дори и отдалечено преди два века. В Навплион с труд можеха да се открият пресни риби и октоподи, а менюто бе пълно с сразни видове спагети и пици. Стомахът се пълни, а душата остава празна. И може да звучи странно, но при връщането обратно – някъде около Солун - почувствахме истинската кулинарна Гърция, или поне онази, която българите толкова обичат – с прясна риба, октоподи, големи порции и малки бутилки узо. 

В пътуването помагаше и авангардната електроника, в която баварците по традиция се стремят да са преди конкурентите си. Даже май бяха поизбързали, защото електронните „помощници“ ставаха досадни като надзиратели. Колата, примерно, периодично не просто ми казваше, че пресичам осовата линия, но и ме наказваше. При първото пресичане се чува еднократно звънване, а при рецидив звуковият сигнал става по-силен и досаден. Колата прави забележка и ако случайно пуснеш волана, макар че може и сама да се справя с него и доста дисциплинрано да се държи в средата на платното. Пред шофьаора има два дисплея, на които може да се извиква цялата необходима - полезна и не съсвсем - информация. Под лявата му ръка пък е новото поколение на прословутия iDrive - този път без централен бутон мишка и с твърде различни селектор на скоростите. Като при всички баварки и тази променя предизвика носталгия - по добрия стар iDrive с приятн лек прещракващия централен бутон, с който се работеше интуитивно и лесно. Новият iDrive изисква определено свикване, но при него има и много повече електроника.   

Навигационната система е станала още по-умна и услужлива. При доближаване на отклонение на дисплея се дава образ от предната камера, като посочва със стрелка къде точно да се пъхнеш. Всъщност електронните помощници могат да бъдат отделна тема, защото са много и за тях трябва да се пише дълго. Нешествието им става все по-масирано като тенденцията е не само да помагат, но и да се опитват да заменят шофьора. Лично за мен тази перпектива е досадна, но вероятно е неизбежна. Докато се стигне до нея обаче все още шофьорите от старата школа можем да изпитваме „радост от шофирането“ в баварски стил. И слава Богу! И вместо заключение - новият Active Tourer носи определена баварска търпка, съчетана с чисто туристически комфорт.

BMW 223i Active Tourer
Двигател	Бензин, 4-цил, турбо, 1998 куб.см
Трансмисия	7-ст. автоматик
Мощност	218 к.с
Въртящ момент	360 Нм
Ускорение 0-100	7 сек
Максимална скорост	241 км/ч
Разход на гориво	6,5 л/100 км,
Тегло	1620 кг,
Размери в м.	4386/1824/1576
Цена	От 76 090  лв.