Пълзяща баваризация на Peugeot

/ Изпитател

Всъщност може да се говори и за „Алеманизация“ - демонстрирана от едно авторитетно и впечатляващо комби

Елегантното и стремително комби се плъзгаше с чорбаджийско достойнство по калдъръмените улички на старата част на Банско и се вписваше  естествено в днешната му туристическа атмосфера. На фона на запазените - автентични на външен вид, но все пак обновени и комфортни - домове на някогашните независими по дух и сравнително богати планинци, то излъчваше своята визия, която носи както модерна, че и леко авангардна естетика, така и сегашните представи за умерена заможност. И вероятно заради това по странен начин си пасваше със старата възрожденска архитектура. 

Видео от теста

Peugeot 508 SW е привлекателна кола. Тя има хармонично, уравновесено, но едновременно с това и агресивно-динамично излъчване, което напълно премахва старата идея, че една комби-версия е повече функционална, отколкото естетична, че големият багажник е несъвместим с претенциозността и авторитета на истинските лимузини. В това комби багажникът не е добавен, а по-скоро е вписан естествено в силуета на елегантната машина. Тя изглежда цялостна и  - поне за мен – по-красива от седана, който обра овациите миналата година, включително и като стана „кола на годината“ у нас.

Всъщност колите от т. нар D-сегмент, които  някога се определяха като familiales  (семейни), сега са по-скоро елитарни. Кросоувърите със своята по-универсална практичност разбъркаха играта в сегментите на автомобилния пазар и „семейните лимузини“ останаха за намаляващите истински ценители на класическата автомобилна естетика и тръпка, а това налага и по-високи изисквания към тях. В последните години продажбите на всички в „Сегмент D“ спадат, освен донякъде на баварките и мерцедесите, които пък са елитарни и предимно служебни (а не толкова семейни). И изходът за фирми като Peugeot е да потърсят път към същото излъчване на авторитет  и елегантност, съчетано с вътрешен комфорт, качество, динамика и скоростна стабилност. И да се катерят нагоре по автомобилната йерархия. Това е  могъща пазарна тенденция и Peugeot 508 SW не се поколеба да тръгне по този „звезден“ (може да се прочете и „мерцедесов“) път.   

Едно класическо старо комби на Peugeot - съвсем различно от днешното

А всъщност той не е от днес. Преди десетина година Кристиан Страйф - тогава шеф на Peugeot - обяви открито курс към „германизация“ и постави немските лимузини като еталон, който френската фирма да постигне. После дойде кризата и идеята му се позабрави, следващият шеф потъна в хаотични спасителни действия, после пък дойде енергичният и целенасочен Карлос Таварес. И той първо върна икономическата стабилност, а сега идва и нов курс към „германизация“. Не го е казвал открито, на не пропусна шанса да завладее (доста скъпо) Opel, а на преден план в гамата на Peugeot излезе новото поколение на флагмана 508. Неговата комби-версия дойде по-късно и тя напомня с нещо на немските комбита – нисък и стремителен профил, скосена пета врата в стил „шутинг брейк“ , която практически не променя аеродинамиката и не само че с нищо не уврежда скоростната стабилност, но сякаш и добавя нещо към тръпката на една бърза и уверена кола.

Да, това комби не е правено точно за прекарване на багаж, или поне не това е била първата грижа на дизайнерите. Подобен стил от години имат комби-версиите на BMW и Audi, сега го виждаме и в Peugeot. Това чувство за близост се допълва и от подробностите на пътното поведение – агресивна динамика, стабилно спиране, стегнат и послушен волан, уверено изписване на завоите. Да, наистина може да се говори за „германизация“, или пък пофренчено - за „алеманизация“, защото французите са избрали да кръстят източните си съседи по някогашния племеен съюз на алеманите (а не като останалите - по латинизираното германи). Всъщност те са обща племенна група с франките, които са създали и Франция. Я, колко връзки могат да се открият при малка историческа разходка, особено ако търсиш потвърждение за сегашна идея!

Баваризацията  на Peugeot 508 SW днес обаче няма нищо общо с древните варвари, просто BMW и Audi са еталони за елегантно-динамични комбита и са баварски коли. Баварците, между другото, са пак варварско племе, населявало горното течение на Дунав, така че можем да ги смятаме за по-близки и до нас. Явно затова и на мен 508 SW ми харесва толкова. И ако някой много обича историята, може да потърси накаква връзка и в това, че елзаската фамилия Пежо си има вродена слабост към немския стил.

Това обаче са далечни и второстепенни подробности. А новото френско комби е тук (по-точно в Банско) и очаква каране, за да разкрие възможностите си. Отвън е наистина впечатляваща кола, като удълженият багажник с нищо не е нарушил изискаността, която излъчва и седанът. В профил ясно се вижда, че стремителността е запазена чрез една полегата и плавно снижаваща се линия на покрива, която запазва най-важното от седана – елегантността от визуално олекотената горна част, която пък се дължи на технически по-сложното и по-скъпо решение за врати без горна рамка. Чупките по вратите и калниците, също дават своя дозиран естетически принос, но те също си имат цена, която се отразява в крайната сума при покупката.  В техниката е така, всеки допълнителен ръб по щамповките струва нещо, но пък дава нещо. Въпрос на сметки и приоритети.  А изпипването на екстериора явно е било основен приоритет при разработката на новата 508 SW, защото има много елементи и подробности, които добавят по нещо - понякога неуловимо, но привлекателно.  Детайлите са си детайли и всеки има своята роля, а всъщност най-важното е, че комби версията грабва погледа и се е измъкнала от баналността,  която обикновено съпътства по-голямата функционалност на комбито. То стои някак по-авторитено от седана, без да изглежда по-тромаво.  

И ако външността предимно впечатлява, то интериорът може и да обърка. Най-малко с многобройните възможности за оформяне на дигиталното контролно табло. То е разположено над сравнително малкия волан по схемата на вече познатия I-Cockpit, технически е широк дисплей с висока разделителна способност, добра графика и наситени цветове, а дизайнерите са решили да организрат върху него нещо като парад на индивидуализацията. Шофьорът може да избира между  няколко различни модула за организация на информацията, която стои пред погледа му. Смяната им става с нещо като анимация и може да се гледа като филмче.

Всъщност I-Cockpit е добре познат и доказано удобен. Тук е по-луксозен от познатото, с по-изискани материали и забележително по-добро качество на изпълнение. При него на практика няма нужда от хедъп дисплей, защото показанията са пред погледа, воланът е малък, но удобен, ляга добре в ръката и дава приятно чувство за срастване с колата, доколкото тя реагира послушно и с лекота на указанията, които се подават от него. Лостът за автоматичните скорости е познат от 3008, но има и нещо особено оригинално - „пиано-клавиатурата“ за избора на някои функции,  едно подчертано носталгично и одухотворяващо решение. Всъщност от тези бутони нямо особена практическа нужда. Над централната конзола има тъчскрийн, от който могат да се избират и управляват всякакви функции, но старомодните клавиши имат свое удобство и по-важно - придават уют и особен ретрочар.

Интериорът е оформен с истински първокласен комфрот. Седалките са изпълнени от качествени материали, удобни са като конфигурация и високотехнологични като изпълнение. Масажиращата им функция е част от това издигане към премиума, което позволява флагманът на Peugeot по удобства да се сравнява пълноценно с немските премиум-еталони, без да изисква същите солидни суми от клиентите. А на задната седалка комбито има осезателно предимство спрямо седана, защото покривът остава по-високо и дава чувство за по-голям простор. Багжният обем също е доста голям – 530 литра, което е повече от този на BMW 3 Touring (495 литра) и Mercedes C-класа Estate (490 литра), като при сгъване на задната седалка той може да достигне грамаданските 1790 литра. Красотата си е красота, но едно комби трябва и да може да товари разни обемни и дълги работи.

Двигателната гама също носи белега на издигане към премиума, без да потъва ценово в неговите дебри. Предлага се един високотехнологичен бензинов мотор, който може да има мощност 180 или 225 к.с. и два дизела. Малкият е 1,5 BlueHDi с мощност 130 к.с., който може да се съчетава с механична 6-степенна скоростна кутия или с 8-степенен автоматик Aisin, а по-големият е модерен и екологичен двулитров турбодизел, отново от поколението BlueHDi, който се предлага с мощности 160 и 180 к.с., като идвете версии се съчетават само с автоматик. Всички двигатели осигуряват ускорение 0-100 под 10 секунди и максимална скорост над 200 км/ч, а върховият бензинов дава 250 км/ч максиална скорост и прави 0-100 за 7,4 секунди (с 0,1 сек повече то седана). Линейната динамика е съчетана с внимателно настроено окачване, което носи типичния френски комфорт на возията, съчетан с немска стабилност в завоите.

Тестовата кола бе оборудвана с бензинов мотор с мощност 180 к.с. и той се оказа напълно достатъчен, за да придаде отлична динамика на комбито, което, въпреки солидната си дължина от 4,78 м. тежи само 1430 кг. Освен, че е достатъчно мощен за колата, моторът е гъвкав и пъргав, като дава максимума от 250 Нм въртящ момент още от нисък оборотен диапазон, така че кората ускорява стабилно и без придърпвания. Принсос за приятната динамика има и умната автоматична скоростна кутия, която умело боравеше с предавките при пи-динамично шофиране, и подържаше мотора в икономичен режим при дългите крейсерски преходи.     

А пътното поведение на комибет наистина е близо до висините на немския премиум. Комби-версията е стабилна, послушна, устойчива в завоите, които преодолява уверено и без излишни клатушкания, но и без да предава към хората осeзателни вибрации от неравностите. Справя се убедително както с бързото каране по магистрала, така и с кривулиците по планински серпентенини, а с дупките и коловозите на града. При каране по магистрала над 140 км/ч в купето  проникват аеродинамични шумове, а иначе двигателят не се натрапват с присъствието си и във висок оборотен диапазон. Разходът на гоирво се качи над 7 л/100 км заради бързото магистрално каране, но при по-плавно шофиране може да падне и до към 6 л. Всъщност Peugeot 508 SW съчетава елитарните качество със средно ниво на разходи. Тестовата версия, наситена с доста бъгъг списък екстриекстри, има продажна цена  70 хил. лв., което е доста по-малко от аналигичните като качества (и не по-впечатляващи като естетика) немски машини.

 

Peugeot 508 SW GT Line PureTech 180 S&S EAT8

Двигател

4-цил, 1598 куб.см

Трансмисия

8-степенен автоматик

Мощност

180 к.с./5500 об/мин

Въртящ момент

250 Нм/1650 об/мин

Ускорение 0-100

8 сек

Максимална скорост

225 км/ч

Разход на гориво

При теста 7,1 л/100 км

Екологична категория

Евро 6, 

Размери в мм.

4778/1859/1420

Цена на тестовата кола с всички екстри

70 970 лв (без екстри 55 546 лв)

 

Назад



Коментари