Пикапът – начин на употреба

/ Изпитател

Красивият е да го товариш с цветя, а хитрият – да се припичаш на пролетното слънце

Пикапите само на пръв поглед могат да изглеждат като нещо просто и целенасочено, всъщност те са си направо световен проблем и нещо като мерило за прагматичност и романтичност на нациите. По принцип са малки камиончета и това би трябвало да ги обрича на тежък и досаден труд навсякъде по света, но на практика малка част от тях се използват точно по това си предназначение. На един континент те са въздигнатни в истински консуматорски култ, на друг са унизително пренебрегнати. В САЩ от половин век насам са национален моторизиран символ, при това по-скоро от романтичната му страна. Градовете са пълни с пикапи, които масово се ползват не само като  леки, но и като луксозни, че даже и като спортни  автомобили. В Европа доскоро не ги имаха и за транспортно средство, предпочитайки всевъзможните баничарки и фургончета за дребни доставки и истински камиони за по-големи. Напоследък обаче продажбите им се увеличават и от тая страна на Атлантика, като те започват да си намират най-разнообразни приложения.

А къде ли е България между двете крайности на пикаповата скала? По-скоро е към антипикаповия край, но и тук има еволюция. Напоследък се срещат все по-често из пътища и по кръстовища, като е възможно да се открият най-различни начини, по които товарнато корито отзад върши (или пък не върши) работа. Всъщност пикапите и България тепърва ще има да се откриват взаимно и това най-вероятно ще е интересно и за двете страни. Малките камиончетата ще намерят нов пазар и почитатели, а българските шофьори ще открият, че са пренебрегвали една доста унивeрсална и удобна за различна употреба автомобилна порода. Въпросът е за каква именно?

Теоретично пикапите трябва да са колите на дребния бизнес – на фермери и занаятчии, но на практика дребният бизнес у нас се мъчи с всевъзможни таратайки, а средният е здраво заседнал на баничарки и фургончета. Пикапите се купуват от големи фирми, примерно мобилни оператори и електроразпределители, за да си поддържат мрежата, както и от разни институции - като горски стопанства за патрулиране и доставки. Все пак стигат и до свободни, предимно заможни  граждани, най-вече онези, които са способни да инвестират в  хобита като лов, риболов, парапланеризъм, сърфинг, джетове и т.н. Те стават все повече, особено сред младите, а това се отрязава на пазара на пикапи – и у нас, и в световен мащаб. Май днес нищо не може да избяга от здравословните, макар и опасни развлечения. Не случайно промоционалното видео за модела бе насочено точно към планинските велосипеди, кросовите мотоциклети, сърфовете и джетовете.

А в България един Isuzu D-Max влезе и в уникалната роля на придружител на високопланински бегачи, и обиколи рилските върхове заедно с Adventure Sky Run. В България D-Max получи и авторитетната наград за „Многофункционален автомобил на годината“, което даде и подтик към този тест.

Добре, а каква работа може да свърши пикапът на едно обикновено семейство, което няма бизнес с транспортен компонент, не тича по чукарите, не се пуска с колело от тях и не се катери с мотоциклет по тях. Ето я и достойната задача на теста.

И докато аз се чудех над този сложен въпрос, жена ми вече бе открила първата пикапова задача - разходка до Самоков, където при познат градинар имало хубави цветя. Така поне се твърдяло в нейната фейсбук градинарска мрежа. Отиваме, за да проверим и ако е вярно – да натоварим. Всъщност нейните цветя нямат нужда от чак от пикап, но съседът (и приятел) Иван има кипариси (или пък чимшири, аз лично не ги различавам) в двора, а с тях се разиграва сложна биологическа и геополитическа драма. Част от тях изсъхнаха, подложени на атака от американска пеперуда, проникнала коварно у нас. Ето я тъмната страна на глобализацията - през рухналите граници текат мощни транспортни потоци, а покрай тях нахлуват инвазивни биологични видове, който тук нямат достойни врагове и набързо изяждат каквото намерят беззащитно.

Точно в Самоков обаче се продавали хубави и устойчиви кипариси (туи или пък чимшири – за шофьора няма значение). Дано да са устойчиви и на тия гъсеници, поне докато не дойдат някакви други.

Мисията стана достатъчно важна, за да й посветим един съботен следобед. Тръгваме четирима, удобно настанени в просторната кабина. Никой не се чувства притеснен, а аудиото дава доволен и чист звук за всички. Вярно, празната каросерия се друсаше по неравностите на асфалта, по-осезаемо на задната седалка. Шофьорът стои високо над пътя, има отличен обзор, а самото шофиране е като песен. Пикапът стои стабилно  на пътя, взема завоите уверено, а шумът на модерния дизел не пречи на разговорите и не води до умора.

Може би тук му е мястото да кажем, че новото поколение на D-Max се задвижва от авангарден 1,9-литров мотор, събрал огромния опит на Isuzu в тънкостите на дизеловите технологии (фирмата е на един век, а дизели прави от 1936-а година). Моторът отдава 164 к.с. и достойните 360 Нм въртящ момент, които са достатъчин, за да го тласкат сравнително бързо с 1 тон полезен товар и 3,5 тонно ремарке. Освен това дизелът е приятно гъвкав, така че динамиката е почти като на лека кола, когато не е натоварен. Постига екологичния стандарт Euro 6 без да има нужда от добавка на AdBlue, което си е сериозно финансово и технологично предимство.

Та с този мотор стигнахме по познатия път през Белчин до Самоков толкова бързо, колкото с всяка друга нормална кола. Често го ползвам за тестове, знам всяка дупка по него, знам и колко бързо могат да се минават кривините, така че с пълна увереност мога да заявя, че за едно нормално ненапрегнато пътуване пикапът се справи почти като всяка нормална компактна кола. Високата шофьорска позиция е положителен и приятен бонус, а неприятният е друсането на задния мост по дупките.

Градинарят ни посрещна с видимо уважение – с опитното си око явно разпозна у нас сериозни купувачи, но и колата със сигурност го впечатли– най-вероятно с надписа си „Многофункционален автомобил на годината за България“. А може би си е направил и сметката, че точно за неговия бизнес тя би била отличен помощник. Беше необикновено любезен и сам пожела да подреди и укрепи в товарния леген двадесетте храстчета в големи саксии. Малките саксийки на жена ми си влязоха в кабината, за да не се разсипят. Градинарят явно имаше опит, защото веднага откри специалните халки, с които се завързват укрепващите колани. Хм... ето го красивият начин за употреба на пикапа - пълен с кипариси и цветя. Отзад натоварихме и торби с тор и пръст. По-удобно е отколкто в кола – най-малкото защото не се цапа. Хитро, полезно...

Първата мисия бе изпълнена с лекота, а на следващи ден с Иван измислихме по-сложна задача, която пак имаше биологична компонента. Отидохме да купим българска тихоокеанска сьомга – има и такива феномени в новата икономика. Чисто теоретично сьомгата също е инвазивен (чуждоземен, по-скоро чуждоморски) вид като чимшироядните пеперуди, но я имаме за полезна защото ние я ядем. Така е в биологията – всичко е ядене, а въпросът е кой-кого?

Сьомгата се развъжда в специални резервоари в село Горни Окол, до което се стига лесно по асфалт от пътя между Кокаляне и Язовир Искър. Има и обаче и по-труден път  -достоен за нашия всъдеходен пикап. На картата на GoogleMaps изглежда като междуселски, но проходим.Тръгва се от Плана, минава се край космическата обсерватория и през баирите - право до Горни Окол. Целта ни беше както да проверим пътя, така и да тестваме задвижването 4х4.По сух асфалт на практика от него няма нужда – само се хаби гориво. В този сух ден и по междуселския път нямаше кой знае каква нужда, но го пуснахме, за да видим как работи. Колата става по-уверена при изкачвания, а преминаването през един дълъг наводнен коловоз нямаше да стане без 4х4. Но... още преди да сме навъртяли първия километър на офроуда стигнахме до непреодолимо препятствие. При големите дъждове  малка рекичка се бе превърнала в бурен поток и бе отнесла пътя по ничин, който правеше преминаването невъзможно.

Всъщност ако имахме лопати, свободно време и  достатъчно ентусиазъм можеше и да преминем, но всичко от гореизброената тройка бе в дефицит, особено лопатите. Офроуд-частта от експедицията завърши безславно, но в началото й пикапът бе наистина убедителен. С включено 4х4 е безкомпромисен пред камънаци, коловози, бабуни, треволяк и локви. Разходихме го малко по поляните, колкото да се убедим, че не се плаши от изпитания, а после си заобиколихме по асфалта до сьомгата – отново бързо и комфортно.

Рибата ни чакаше в резервоарите си, където се отглежда по някаква безотпадна технология. За пръв път видях жива сьомга, макар че съм изял доста от тях. И пак пикапът блесна с полезността си – метнахме найлоновите торби с рибите в товарния леген. От тях капеше, но това не е никакъв проблем за неговото покритие. После просто му лисваш кофа вода. И се прибрахме. Рибата се оказа добра на вкус и розова на цвят, каквато и трябва да бъде за цената си.

А докато сьомгата се пържеше в тигана, дъщеря ми бе измислила нова задача за пикапа – да докарам едно голямо кресло от София. Останало непотребно за нейна приятелка, но много голямо, за да се намести в каквато и да било кола. Стигнахме бързо, а креслото наистина бе като за пикап – старомодно, удобно и масивно. Пътят ни минаваше покрай Ikea и ме хвана яд, че няма какво да пазарувам от там. Прибрахме се, а дъщеря ми седна отзад в креслото си и отказаваше да помръдне. Ето още една забележителна полза от пикапа – кола, в която можеш да поставиш голямо, удобно кресло и да се припичаш на пролетното слънце – безценно!

Така за два дни открих поне три начина за употреба на пикапа в живота на средно семейство без спортни залитания. А приятелите на дъщеря ми си го набелязаха веднага като удобен да си прекарват лодките и моторите. Един от тях реши, че в товарното корито можело да се разпъне и палатка. Нищо чудно да го направи и да открие още един български начин за употреба на пикапа. За много неща могат да станат пикапите - просто трябва да се мисли по-смело и оригинално. А фермерите, с техните кокошки и прасета, изглеждат направо банални.

 

Isuzu D-Max Double Cab 4х4 Gravity

Двигател

4-цил, турбодизел, 1898 куб.см

Трансмисия

6-степенна механична

Мощност

164 к.с./3600 об/мин

Въртящ момент

360 Нм/2000 об/мин

Ускорение 0-100

12,1 сек

Максимална скорост

180 км/ч

Разход на гориво

Градски цикъл 7,6 л/100км

Комбиниран цикъл7,0 л/100 км

Екологична категория

Евро 6, 

Размери в мм.

5315/1860/1785

Цена

 От 42 468 лв. Тестовата версия – 66 961 лв

 

Видео от теста на D_MAX

Христо Мишков

Назад



Коментари