ID.Buzz не е истински нов модел, защото го има на пазара вече две години, но въпреки това тестът му ми донесе вълнение, примесено с интрига. Не защото е електричка, нищо особено вече няма в равномерните и сякаш безкрайни ускорения, в приглушеното виене на електродвигателя и броенето на оставащите километри пробег, когато единствената тръпка е свързана със съмнението дали ще можеш да стигнеш, където си тръгнал и колко бавно трябва да караш, за да се прибереш с намаляващия ток в батерията.

ID.Buzz обаче не е обикновена електричка, а реинкарнация на легенда - в съвсем различна среда и с други технологии - и точно тук е интригата. Винаги е интересно какво се получава от съчетанието на остарял, но по своему вечен дизайн с модерни технологии, макар че като цяло модата на пазарните ретромодели сякаш поотмина. Обаче този бус е над модните увлечения. Всъщност оригиналът от средата на миналия век е обкръжен с толкова могъщ исторически ореол, че използването му като реална машина остава някак на втори план. Напишете „test, ID.Buzz“ в Google и ще излязат стотици страници, в огромната си  част описващи най-вече „ретротръпката“ или „историческото очарование“, както и по-конкретно – историята на „хипимобила Bully“, а техническите или експоатационни характеристики отстъпват на втори план.

 

Сред многото тестове открих само един автор (американец от сайта Motortrend), които чистосърдечно пише, че не разбира „културния бекграунд“ на тази кола. Младо момче – милениалче, което се самоопределя като рожба на „поколението на Free WiFi, а не на свободната любов“. Честно казано тази прямота ми харесва, всяко поколение трябва да си има някаква гордост, макар че вместо да противопоставят интернета на любовта, можеха да се опитат и да ги съчетаят, но това вече е „бумърско“ мрънкане. Същият „милениал“ обаче отхвърля и  Джими Хендрикс за сметка на Limp Bizkit,  което пак предизвика „бумърска“ реакция. От някогашните хипарски увлечения остана наистина вдъхновена музика, далеч от днешните продукти на музикалната индустрия, както и коли, които се помнят, обичат и пазят като добри спомени, а не просто превозни средства. Милениалите е добре да се опитат, ако не да разберат, поне да почувстват разликата, вместо да се репчат с шумотевицата, която слушат.
Така че аз, бумърът, няма начин да погледна на ID Buzz като на поредната електричка. Той е опит за реинкарнация на легенда и интригата не е за колко прави 0-100 км/ч, а дали е запазил (или е опорочил) духа и очарованието на оригинала.

Чисто визуално го е запазил, а това не е лека задача. Дизайнът безпогрешно връща към силуета на легендарния бус, при това в най-симпатичните му изяви, макар че в технологично отношение го вкарва в изискванията на съвременните нормативи, а стилът е  радикално осъвременен към сегашното консуматорство. Има особено майсторство в това да съчетаеш модерните технологиии и вкусове с отдавна отминала тръпка. Всъщност дизайнът на първия бус на VW (Transporter T1) е бил съвсем различен - функционален, опростен и наложен от нуждата, без особена грижа за естетика. Надраскан е на листче от холандския търговец Бен Пон, на който му хрумнало, че от непретенциозния „бръмбар“, задвижван от надежден боксер с въздушно охлаждане, може да се направи евтина утилитарна машина. Нарисувал е правоъгълник със заоблени ъгли  и колелца отдолу, без някаква идея за аеродинамика. Коефициентът на въздушно съпротивление е бил 0,48. Шофьорът е седял най-отпред – пред предните колела, което по днешни мерки е невъзможно и опасно, а двигателят е отзад за равновесие и да не пречи. Останало доста място за товари и хора в компактни външни габарити. И всичко било непретенциозно и евтино.

А романтичният ореол се получил по-късно, когато същата машина станала любима на хипитата и те започнали да я шарят като дъга или на големи цветя. Достъпна, здрава и непретенциозна, в нея имало място за цялата компания заедно с китарите.  С този ореол преминала почти половин век, вършейки съвестно много различни работи по цял свят, включително и като полицейска машина, в която откарвали дългокоси младежи от някоя демонстрация. Запомнила се обаче романтиката на „децата-цветя“, вдъхновената музика и обаянието на „свободната любов“.

Днес този спомен не само че не е забравен, но стои като ореол и около съвременния бус, който в реалността най-често е фирмен транспорт, но го има и като семеен кемпер. И в двата случая обаче е скъпичък и не вози студенти с китари. То всъщност вече ги няма и безгрижните хипита, днешните юпита обичат лукса и си правят добре сметките. А бусът продължава да носи своя ореол и VW се опитва да го осъвременява и използва пазарно.

Лично си спомням първия подобен опит от автосалона в Детройт през 2001 година. Тогава бе показан прототипа Microbus – бензинов, луксозен, доста скъп и близък до сегашния дизайн. Той пък бе вдъхновен от тогавашния успех на New Beetle. Бях на този автосалон и се изненадах както от идеята на VW, така и от неподправения интерес на янките, които се трупаха на тълпи около него. Аз го имах за типично европейски феномен, но не очаквах да се инвестира в ретро на утилитарна машина, а се оказа, че всъщност е точно този бус е повече романтичен спомен за американците, отколкото за европейците, при това още от 60-те, от славното и противоречиво десетилетие на Кенеди и Никсън, на Уудсток и младежките бунтове, помнят го, между другото, и като колата на тогавашните сърфисти. Бусът блеснал в САЩ и като елемент от една търговска война, която се разгоряла около т.нар. „Пилешка такса“. Тя била въведена от Европа срещу инвазията на евтино пилешко от САЩ, а в отговор САЩ издигали 25% бариера пред вноса на пикапи и товарни фургончета от Европа. Така били спасени щатските пикапи, а пътническите версии останали евтини за внос. Така Атлантикът все пак не се оказал непреодолима преграда за романтичния Bully (едно от щатските имена на VW Transporter).

Привлекателният прототип Microbus от 2001 не се превърна в сериен продукт, но идеята остана да чака по-добри времена. И те са дошли двадесетина години по-късно с литиево-йонните батерии. Роди се  ID Buzz, който пък технически няма съвсем нищо общо с далечния си предшественик -  авангарден, безшумен, твърде бърз, прекалено луксозен и доста скъп, а най-странното е, че онзи романтичен ореол се запази и около него.

Днес електрическият ID.Buzz се продава по цял свят, като повечето от снимките му в Мрежата са в някоя от двуцветните схеми, които са особено удачни – смаляват го визуално на размер и го правят симпатичен като играчка. Такъв е и тестовият – с долна част в зелено и горна в бяло (White-Bay Leaf Green). Изглежда приветлив и донякъде забавен, но големите 20-инчови джанти напомнят, че става дума за сериозна и доста обемна машина, способна не само да превозва хора и товари, но и да го прави бързо и комфортно. Предната престилка има и авангардистко излъчване с особената си шарка, в центъра на която е плочката на сензора на активния круизконтрол. Над него пък е голямата емблема, която нощем може и да свети – привилегия за електричките в гамата на VW. И не е само емблемата. В тъмното около колата (и в нея) има  нещо като светлинно шоу – подсветка при дръжките на вратите, осветление около предните врати с проекция на логото в краката, осветена лента между фаровете, разнообразни светлини вътре по таблото и вратите. Плъзгащите се странични врати и задната се отварят с електричество, фаровете са матрични и доста умни - осветяват завоите, регулират светлинния сноп, като отчитат положението на насрещните автомобили. И още нещо важно за външния дизайн - обтекаемостта, която дава добър коефициент на челно съпротивление, въпреки високия еднообемен профил на каросерията. Тук вече има явно скъсване с традицията, защото силуетът на първия Bully може и да е бил доста по-близо до тухла, но днешната електричка е ошлайфана внимателно и се плъзга във въздуха с минимални усилия.  

 

Интериорът по същия начин съчетава ретротръпка с модерни технологии. Просторът е забележителен, като седалките могат да се конфигурират в различни схеми за удобно пътуване. Има възможност и за малка масичка, така че в буса могат да се водят дискусии, да се играят карти или да се похапва. Електричеството и електрониката са навсякъде, като са вкарани и в симпатични препратки към миналото – чисто естетически, разбира се. Педалите пък са украсени със символите за старт и пауза от магнетофонната ера. Контролното табло обаче е модернистично – малко, като показва само най-необходимата информация – скорост, изминато разстояние, оставащ пробег, заряд на батерията, позиция на селектора на скоростите. Повече инфо има на централния тъчскрийн, като там се показват и картините от камерите, изчисленията за треакторията, вентилацияьта, свързаността, както и други функции.

Има и няколко удобни ниши за поставяне на подръчни неща – една над жабката, друга близо до волана, трета във вратите и т.н. Къпхолдерите са монтирани в поставка, която може да се прибира, отделено е място и за USB-портове. Разбира се, няма как да изброя всички електронни „екстри“, които са вкарани в колата. При движение тя следи пътната лента, разпознава знаците и информира за тях, дърпа услужливо волана, ако тръгнете да излизате от лентата и т.н.

Най-същественото за една електричка отдавна не са тези електронни джаджи, които май вече са повече надзиратели, отколкото помощници, а възможността да стигнеш там, където си тръгнал, с електричеството от батерията. И този бус, за съжаление не отива много надалеч. Батерията на тестовата машини бе с капацитет 77 кВтч. Предлагат се и по-големи батерии, но пък това си има цена – както парична, така и в тегло. С „малката батерия“ ID.Buzz тежи 2471 кг. – това е с около 300 кг повече от бензиновия Multivan. Теглото води до разход на енергия, но не натоварва особено електродвигателя с мощност 204 к.с. Допълнителната тежест понякога се чувства при ускорения, но все пак не се отразява осезателно на страничната устойчивост. Батерията е ниско в пода, така че не влияе осезателно на стабилността в завой, макар че центробежната тенденция на сравнително високата каросерия трябва да се отчита. Между другото, самата просторна каросерия чисто психологически не провокира към напрежение, бързане и скоростни авантюри, тази толкова очарователна кола е добре да се кара спокойно и плавно, а който иска гумите да свистят по завоите - по-добре да не сяда в бус, особено в този, а да си вземе нещо ниско и ръмжащо.

А за ежедневието с една електричка най-важен е пробегът с едно зареждане. Тестът бе в студените зимни дни, когато пробегът може да спадне с до 30%, затова и не вярвах на цифрите на компа. При 95% заредена батерия той показваше оставащ пробег от 307 км, като средният разход  е бил 25,2 кВтч на 100 км. Това означаваше, че не трябва да се отдалечавам на повече от 140 км, ако искам да се върна без да търся зарядно. Всъщност така и не потеглих на дълъг път, обикалях из София по различни новогодишни задачи и ми бе интересно да видя как колегите съпровождат красивата кола с поглед, а пешеходците дори се завъртат след нея.

Приятна изненада остави е това, че в наистина студените зимни нощи зарядът в батерията не страдаше осезателно и на сутринта оставащият пробег бе колкото вечерта. Очаквах нещо по-лошо.  Но като цяло малката батерия от 77 кВтч теоретично ограничава възможностите за използване на очарователния бус. Той днес най-вече е служебна „совалка“, така че зависи доста от характера на фирмените маршрути. В някои случаи ограниченията в пробега могат да са досадни, а в други – да не пречат.   Вече има варианти с по-големи батерии, а и самите акумулатори се развиват бързо, така че скоро може би ще има  ID.Buzz с доста по-голям пробег. А все пак си мисля, че точно за тази кола това не е най-важното. Макар и твърде различна, тя все пак пази своето хипарско очарование. Което може пък и да е важно за съвременните юпита - ако решат да се почувстват волни като някогашните им дългокоси предшественици с китарите.  Парите дават много неща, но и отнемат.