Петък, 1 септември, 10 00 часа. Времето е слънчево и топло, трафикът е нормален, аз съм закусил и готов за подвизи. Условията са подходящи за тест, който чакам не просто като един от редицата, а с тръпката, че отивам на „среща с бъдещето“. Ха..., глупости! Карането на електричка беше „среща с бъдещето“ преди 5-6 години, тогава те бяха малко, непознати и поради това романтични, вече са много, ореолът им е изветрял, те вече са настоящето, малко преди да стане досадно, мърмореше скептикът в мен. Ами да, прав е...всъщност нищо непознато! Zoe-то, което ме чакаше на паркинга, е модел на 5 години – а това си е цяла вечност в днешното революционно време. Пък и вече съм карал няколко пъти Zoe.

Първият наистина имаше романтика, даже направо тръпка - за малко щях да го хвърля в реката. При това не в коя да е, а в Сена. Случката стана на фирмения полигон на остров Сеген в Париж, по права Zoe набира с увличаща лекота, а в завоите тежката батерия го тегли навън по допирателната. Така първият обратен завой на полигона аха да стане последен за мен. Едва овладях ситуацията и цялата романтика отиде по дяволите. От тогава, та до днес, всяко пътуване с електричка е контрастно преживяване – вълнението от „срещата с бъдещето“ се редува с отрезвяване от проблемите на настоящето. А може би вече е време наистина да забравим за романтиката, да спрем да прощаваме на електричките заради очакванията от светлото екологично бъдеще и да виждаме проблемите, които те ще донесат в него.... или пък вече са донесли.

Такива мисли ми се въртяха в главата, докато направих първия си преход. Взех колата с пълна батерия, а компът обещаваше 314 километра преход. Това е много за обикновен работен ден, но недостатъчно за приятен уикенд в края на лятото. А напредък има.... Началното Zoe даваше официално 200 км, които в реалността бяха между 120 и 150. Сега батерията е с увеличена енергийна плътност и удвоява капацитета си. Формално пробегът може да е и 400 км, но компютърът го изчислява по реалния разход в последните изминати километри. А като планирах пътуванията за уикенда, се зарових в картата на vsichkotok.bg. И тя като електричките – обещава едно, а в реалността е друго. На нея из цяла София са боднати доста флагчета за зарядни, а като разровиш какви и къде са, разбираш че възможностите за зареждане са ограничени. В картата са вкарани лични и фирмени зареждачки – примерно на собственици на Tesla, които надали ще ме пуснат в гаража си, а и не са длъжни да си стоят в къщи в почивните дни. Има и зареждачки, които работят само с абонаментни карти, а има и от другите, да ги наречем „нашенски“, които просто не работят и никой не обяснява защо. Такава е примерно прословутата станция срещу Експоцентъра.

Иначе първият преход – до Бистрица и обратно, ме светна и на основната тънкост в работата на брояча. Неговите километри нямат нищо общо със стандартните 1000 метра по права. Могат да бъдат не само по-дълги или по-къси, в зависимост от разхода на енергия и наклона, но имат и отрицателна стойност. Пътуваш, а оставащият пробег се увеличава. Така 8-те километра изкачване до Бистрица (с 400 м денивелация) изядоха почти 50 км от пробега и това, честно казано, ме притесни. После пък дойде чудото – спускането обратно по същите 8 км. ми донесе допълнителни 60 км. Не че надолу колата е изработила повече енергия от похарчената нагоре, а просто преизчисляването става с различен делител. Като тръгнах по равното на София сметките си вървяха по нормалната логика. Пак нямах представа колко точно километра ми остават, но си карах уверено. Не бяха малко, а вече се виждаше, че след първите 30 км, батерията бе загубила само едно от деленията си. И тъй като минавах покрай зареждачката на Lidl в Младост, реших да пробвам да я напълня догоре.

Изненада – зарядното бе заето от две бусчета на ElDrive, взети под наем от куриерска фирма. Шофьорите си похапваха след сутрешните поръчки, а пътьом ползваха безплатния ток на Lidl. Ето още едно побългаряване. Lidl прави тези зареждачки с идеята клиентите да си сипят малко ток, докато пазаруват, а български фирми го приемат като покана за безплатно гориво. След куриерските бусчета дойде за зареждане и един Leaf на BGMenu. А тъй като чакането пред зарядното е дълго, на паркинга се възроди и традицията на шофьорските раздумки. Те бяха част от висенето пред социалистическите бензиностанции, но изчезнаха заедно с евтиния бензин.

Та, разговорихме се с колегите, които от една гледна точка са пионерите на българската електрическа мобилност, а от друга са нейните труженици. Дребната икономия от Lidl е важна за тях, защото колите им са взети под наем, не печелят много, а трябва сами да покриват разходите им. Курсовете им са главно в града и електричеството им носи двойни ползи – километрите излизат по-евтини, но още по-изгодна е привилегията да паркират безплатно в центъра. Същата привилегия е движеща сила и за електричките, разкарващи храна по поръчка (в случая на BGMenu). Тези разносвачи по принцип са любима жертва на паркинговите „ловци“ в София, които ги дебнат злобно и алчно, макар да спират само за по няколко минути, твърди шофьорският фолклор. С електричките могат да спират необезпокоявани, а и рядко навъртат повече от 120 км за ден, така че пробегът не ги ограничава.

Ето го, значи, българският бизнесмодел за скока към електрическата ера. И още една многозначителна родна подробност – внасят се електрички втора ръка и те са изгодни. Цените им са високи като нови, но за 2-4 години падат наполовина – горе-долу като при обикновените коли. Всъщност не съвсем, защото на Запад за тях собствениците при покупката са получили премия от няколко хиляди евро, но тя май не влияе върху обезценяването. Подобна премия би направила новите електрички интересни и у нас, но това звучи прекалено оптимистично. Пък и без това сме си свикнали на втората ръка. ...

При първия опит така не заредих от безплатния ток на Lidl и отскочих до самия център на София – при „св. Александър Невски“. Този път километрите намаляваха пропорционално на изминатото разстояние, а Zoe се вписваше съвсем нормално в тежкия петъчен трафик. Електричката ускорява страхотно – особено при потегляне, когато някак неусетно и с лекота дърпа пред всички на светофара. После изостава, но динамиката е напълно задоволителна. Единствената особеност, с която трябва да се свикне, е спирачният ефект при връщането на педала за газта, но точно при Zoe той е намален целенасочено. Всяко спиране се използва за производство на еленергия, като спирачните апарати се включват само в крайни случаи. А батерията си е все така тежка и преди завой е хубаво да се намалява скоростта - повече, отколкото с едно аналогично бензиново Clio. В жегата спокойно може да се ползва климатик, който в Zoe е с авангардна конструкция на термопомпа и консумира значително по-малко енергия от обикновените автомобилни климатици.

Стигам до „Ал. Невски“, местата за електрички са празни, а зарядното е недокосвано от дълго време. За да се ползва, е необходима абонаментна карта, която не е евтина, а и токът се продава на доста по-висока цена от този в домашния контакт. Зарядното си стои неизползвано и пред магазина на "Метро", но там местата за електрички са на най-удобното място под навеса. И там вече има побългаряване - макар и да са ясно обозначени със знак и зелена боя, те винаги са заети от обикновените коли. Е, имат си и оправдание – всъщност токът е платен и никой не го ползва.

А вечерта отново имах път край Lidl в „Младост“. И пред зарядното пак имаше кола, този път Zoe – от старите с малката батерия. Колегата дойде скоро, той просто си е пазарувал в магазина. Включих моето Zoe да зарeжда, а докато жена ми се мотаеше в магазина, се разговорихме. Въобще електромобилността май връща една забравена шофьорска колегиалност. Та пред зарядното срещнах ентусиаст на електричките и един от първите частни собственици на Zoe. Имал си трифазен ток и бързо зарядно в къщи, което е пуснато за общо ползване в картата на vsichkotok.bg. Случвало се някой закъсал колега да го ползва, но рядко, разказа той. Иначе има счетоводна фирма, бизнесът му се върти основно в София, Перник и Радомир и пробегът на старото Zoe му е достатъчен. С него е ходил и до Пловдив, но за дълъг престой със зареждане. А най-ценна и за него е привилегията с паркирането в София. Тя май ще се окаже най-важната подробност на българския преход.

За час престой пред Lidl налях 12,6 Квтч, което напълни батерията догоре. Преди това тя бе изпразнена с 25% от капацитета си. Бях изминал 74,2 киилометра, а ми оставаха 269. Като заредих броячът ми показваше 364 оставащи километра. Достатъчно за следващите два дни. Това бе един приятен уикенд от автомобилна гледна точка. Движех се основно в София и околностите, радвах се на тишината, на плавните, равномерни ускорения и на това, че си пътувам без да отделям и грам въглероден двуокис (освен личния – онзи, които издишвам, но срещу него засега не е измислено нищо). Zoe е приятна и пълноценна кола за ежедневно използване – достатъчно пъргава и бърза, с нормален багажник и място за 4 пътника. Това всъщност е похвала за един технологичен първопроходец, който възвестява новата ера в мобилността на човечеството... Опа, стига с тия глупости.... Zoe вече си е нормална кола - щом се внася като втора ръка в България.

Последното зарядно, което пробвах, бе на паркинга на „Омникар“ точно срещу IKEA на Околовръстното. Зарядните са с карта, но в работно време служители ги активират. Този дилър на Renault работи наистина сериозно за елбъдещето. Доставя, продава и поддържа електрички. Може ида ги зарежда - монтирани са и няколко зарядни на паркинга. Значи, вече има и фирми, които са натрупали ценен опит – както в търговията, така и в реалната експлоатация на електрички.

И все пак - всичко едва започва. Интересно дали българският технически гений няма да се развихри в „рационализации“ и при електричките? Дали ще се открие начин да се краде ток от платените зарядни? Дали ще може да се открадне нещо от колите през нощта (като катализаторите) и дали ще се намери пазар за него? Дали по сервизи и дворове няма да се правят всевъзможни „модификации“.? Казват, че електричеството не търпяло самодейност.... Айде де, какво му е толкова сложно – оплетени жици и разни кондензатори. Очаква ни интересно електрическо бъдеще....И засега то изглежда симпатично, въпреки че пробегът все пак е ограничен ако ти се ходи до морето.

Renault Zoe
Двигател	Електрически 88 к.с. 220 Нм
Задвижване	Предно
Батерия	Литиево-йонна 41 кВтч
Каросерия	Хечбек с 5 места
Ускорение 0-100	13,2 сек
Максимална скорост	135 км/ч
Размери	Дължина 4,08 м, шир. 1,73 м, вис. 156 м.
Емисии СО2	0 г/км