VW защити „бръмбара“ съдебно

/ Ретро

Още една историческа претенция към дизайна на най-прочутата (и най-оспорвана) кола е отхвърлена

Volkswagen Group спечели съдебно дело, което го върна далеч назад в историята – към потайностите на създаването на прословутия „Бръмбар“ – автомобилът, който се превърва във феномен на моторизацията след Втората световна война и около който бе изградена най-голямата автомобилна групировка в Европа (а вече и в света). Казусът е свързан с претенциите на дъщерята на Ервин Коменда, който е работил в дизайнерския екип на Фердинанд Проше и е взел участие в рисуването на прословутия KDF Wagen. Тя претендира за 5 млн евро като дял от авторските права върху New Beetle, защото баща й е взел участие в разработката на неговия далечен предшественик.

Неговият принос през 30-те обаче не е доказан с категоричост, така че тя не може да претендира и върху „Новия бръмбър“, койтот междувременно е спрян от производство, решава съдът. А претенцията на дъщерята хвърля камък в едно дълбоко юридическо блато. Първият KDF Wagen има характерен опростен дизайн, който по препоръка на Хитлер е бил зает директно от един модел на чешката Tatra, разработен от инж. Ледвинка. Всъщност тогава дизайнът не е бил нито основната гиржа, нито пък се е смятал за постижение на проекта. През 30-те години има такъв моден стил, възприет от Порше, най-вече защото е съответствал функционално на техническата идея за компоновката на компактна кола за семейство със задно разположен двигател - без особени претенции за красота или изключителност. По онова време и самият дизайн не е бил толкова важен в автомобилната индустрия, че да се защитава с авторски права и съдебни дела.

А и моделът всъщност е правен по един тоталитарен механизъм без особен респект към правата на автори, че и въобще на някакви хора. Името на проекта идва от KDF - нацистка масова организация от отечественофронтовски тип, като идеята е била чрез нея да се моторизира Германия, като се направи евтина, проста за производство, но здрава и икономична кола за масите. И тя става такава – най-вече заради феноменалния двигател с въздушно охлаждане. Той е истинското постижение на Фердинанд Порше и конструкцията му е толкова удачна, че надживява страната и идеологията, която я ражда. А самото финансиране на проекта става чрез събирана на профсъюзни вноски от работниците срещу бъдеща собственост. И оцелелите получават колите си след войната, а самият завод оцелява по чудо в рамките на британската окупационна зона. Всъщност британците са смятали, че тази кола не си заслужава усилията да я спират от производство. Разрeшението за работа на завода е дадено, колкото хората да имат някакво препитание в трудните следвоенни времена.  

По-късно и чехите предявяват претенции към наследството на VW и дори успяват да измъкнат нялколко милиона компенсация. А милиардите след много сложна борсова игра са под контрола на наследниците на Фердинанд Порше и те нямат склонност да се разделят с части от парите си заради исторически претенции с непонятни основания.

Назад



Коментари