В дните на коронавируса новините около автомобилите намаляха разко, особено производствените новости, но пък се засилиха спомените и отбелязването на минали постижения. Bugatti също се поддаде на това увлечение и припомни, че на 19 април се нъвършиха точно 15 години от едно символично постнижение във фирмената история – преминаването на бариерата от 400 км/ч. Рекордният опит е бил на малко преди официалния пазарен старт на Veyron. Тогава е засечена максимална скоростт 407 км/ч, с което се приема, че обещанието на Фердинанд Пийх за Bugatti е изпълнено. Започват продажбите на цена над 1 млн. евро.

Освен  с рекордната си цена, Veyron блести и с рекордна за времето си мощност - над 1000 к.с., доставяни от уникалния за времето си 16-цилиндров W-образен двигател. Два осемцилиндрови блока са разположени успоредно с общ колянов вал. Моторът има принудително смазване, 4 турбокомпресора, 2 интеркуулъра, 64 клапана и се управлява от 3 компютъра. Тягата се се прехвърля към 4-те колела през 7-степенна автоматична скоростна кутия с двоен съединител и задвижване Quattro. Превключването на предавките се извършва само за 0,2 сек. Спирачките са керамични, а каросерията е от алуминий и стъклопласти.

А ето и подробностите от  хода на рекордния опит. Цялостният процес на ускоряване до 400 км/ч. е доста сложна операция, напомняща излитане на самолет. В първия етап (до 220 км/ч.) машината има пътен просвет от 125 мм, а антикрилото и спойлерите са прибрани в каросерията. При преминаване на 220 км/ч. пътният просвет автоматично се намалява до 80 мм на предния мост и 90 мм на задния. Спойлерите и антикрилото се активират, за да притискат машината към асфалта, дифузьорите за въздух са отворени. Тази конфигурация се запазва до 375 км/ч. Иначе ускорението 0-300 км/ч. е за 14 сек.

Преминаването на бариерата 375 км/ч. отново променя конфигурацията на колата. Шофьорът трябва да завърти специален ключ, въведен с психологически мотив - да напомни, че шофирането се приближава до пилотиране. Компютърът проверява всички елементи, включително температурата и налягането на въздуха в гумите. Колата прилепва още по-плътно до асфалта - просветът отпред става 65 мм, а отзад - 75 мм.

Антикрилото заема хоризонтално положение, за да оказва по-малко аеродинамично съпротивление, клапите на въздуха за охлаждането се затварят и машината показва максимума от възможностите си. При спиране антикрилото отново променя ъгъла си на атака, за да притисне задния мост и да използва съпротивлението на въздуха за спирачка.

Това бе автомобилнитя връх на 2005-а година. По-късно се появиха по-скъпи, по-мощни и по-бързи коли. Но първенецът, прескочил бариерата е един. А електричките може би въобще ще обезсмислят тези 400 км/ като върхово постижение. Те могат много повече – особено за коли с цена, измерваща асе в милиони.