„Уолстрийт накрая забеляза плановете на Детройт да се бори срещу „Силиконовата долина“, обяви Automotive News по повод последните движения на борсовите индекси. В тях акциите на GM и Ford привлякоха вниманието на инвеститорите след като обявиха смели планове за масиран преход към т.нар. Auto2.0 – в случая към електромобили, а по-общо към колите на бъдещето, с нулеви емисии, свързани и самоуправляващи се (поне донякъде). General Motors обяви, че до 2023-а ще лансира 20 електрически или водородни модела, а новият шеф на Ford Motor Джим Хакет за пръв път излезе със свой план за драстични съкращения на традиционния бизнес и особено в двигателите с вътрешно горене. Над 500 млн. долара ще бъдат вложени в разработка на електрички.

Тези планове бяха подкрепени от повишаване на цените на акциите на детройтските автофирми. Това, разбира се, не означава че часът на електричеството наистина е ударил, а по-скоро че около него в момента има еуфория, която може да доведе и до поредния борсов балон. Електрическата мобилност все още е свързана с прекалено оптимистични очаквания, но не е доказала на практика икономическата си и експлоатационна виталност. Затова и сериозните фирми все още не инвестират истински в производство на електромибили, а по-скоро внимателно следят какво ще стане.

Скептиците към елекртическата мобилност могат да изредят ред потенциални проблеми, които да я спънат – надеждността на батериите и недостатъчния им капацитет, недостиг на редки метали, които са необходими за тях, цената им, бъдещият недостиг на електроенергия. Разбира се, всеки от тези проблеми би могъл да бъде решен, но може да се окаже и препятствие пред масовото им разпространение. Но засега има атмосфера на оптимистични очаквания, публиката очаква добри новини, борсата ги приветства и автопроизводителите водят нещо като „конкуренция с прессъобщения“. Те анонсират смели електрически планове, но са сдържани в реалното им изпълнение.

Чисто икономически електромобилите в момента не са изгодни за производителите, а не са особено функционални и за клиентите. И по-важното – не се знае кога ще бъдат. Предчувствието за революционен трус обаче възбужда всевъзможни апетити. Не случайно масово никнат и нови фирми със смели планове за автомобили – било от компютърни юпита, било от производител на прахосмукачки или пък от амбициозни държавни шефове.